позиция

Добрите думи дават сили на медиците

07-04-2020 07:00
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
Добрите думи дават сили на медицитеНадявам се в тази тежка ситуация най-после да се оцени нашият труд, да станем видими за хората, казва Милка Василева
На 7 април отбелязваме Световния ден на здравето. Денят, в който благодарим на хората в бяло за това, че отдават силите си за своите пациенти. За това, че пренебрегват себе си, в името на ближния - още повече днес, в тежката криза с коронавируса. СЗО обяви 2020 г. за Международна година на медицинската сестра и акушерката. Как специалистите по здравни грижи ще посрещнат празника, какви са очакванията им от обществото и управляващите, попитахме Милка Василева, председател на БАПЗГ.
- Г-жо Василева, СЗО обяви 2020 за година на сестрите и акушерките. Усеща ли подкрепа за Вашата работа и от кого?

 

- Както всяка година, така и сега обществеността ще отбележи 7-ми април – Денят на здравето, но в условията на пандемия и тежки предизвикателства пред здравните системи. А в тях ключова роля имат медицинските сестри, акушерките, медицинските и рентгеновите лаборанти, медицинските фелдшери от ЦСМП и всички професионалисти по здравни грижи, обединени в медицински екипи под ръководството на българските лекари. Мотото на СЗО отразява важността и отговорността на нашата работа и е в синхрон с решението на СЗО да обяви 2020 г. за Международна година на медицинската сестра и акушерката. Международните организации на медицинските сестри (ICN) и на акушерките (ICM) предвиждаха мащабни събития, с цел популяризиране на тези две важни за хората професии и получаване на подкрепа за развитието и осигуряването на тези медицински специалисти с висок професионализъм и милосърдие там, където има нужда от тях. За съжаление световната медицинска общност беше изправена пред неочаквани препятствия и много колеги, които дори нямаха осигурени лични предпазни средства дадоха всичко от себе си, за да помагат на заболелите от COVID-19 пациенти. Подкрепата на обществото се изразява в различни дарения, но поради огромната натовареност в лечебните заведения, породена от липса на медицински персонал, за който алармирахме многократно през годините, медицинските сестри и останалите професионалисти по здравни грижи се чувстват недооценени и преуморени. Да, моралната подкрепа се приема добре, но още по-добре ще е ако обществото спазва стриктно препоръките на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса, за да има по-малко заразени и по-малко тежки случаи в клиниките.

- Призивът на СЗО е „Отделете минута, за да кажете „Благодаря!". Чуват ли Вашите колеги думи на благодарност или надделява лошотията ни?

- „Благодаря" е вълшебна дума и се чува, но не винаги. Би трябвало всички да осъзнаят, че професионалният дълг е важен, но когато благодарността е ясно изразена, тя облекчава тежките емоции на медицинските специалисти в усилията им да лекуват тежко болни, при някои от които се получават съпътстващи невъзвратими състояния. Добрите думи дават сили на медиците за още по-голяма отдаденост.

- Голяма част от медицинските сестри и акушерките редом с лекарите са в предните редици в борбата с пандемията, която предизвика COVID-19. Откъде черпят сила при толкова голям риск за собственото им здраве?

- Изборът на професия е важно нещо в човешкия живот. Не всеки може да жертва себе си за да помогне на другите. Това са хора с големи сърца, с висок морал, с вродено човеколюбие, които са учили много и през годините са трупали професионален опит с ясното съзнание, че винаги ще поставят нуждаещите се от медицинска помощ и здравни грижи хора пред собствените си нужди. Само така те получават удовлетворение, че са направили правилния избор и са изпълнили моралния си дълг, без да очакват аплодисменти за това. Те са крехки, но в същото време силни, те често пренебрегват себе си и семействата си, защото на първо място е грижата за пациентите и общата работа в медицинските екипи.

- Тест ли е COVID-19 за българската здравна система и какви изводи могат да се направят?

- COVID – 19 е изключително сериозен тест не само за здравната ни система, но и за цялото общество. Осъзнахме, че никой не е подготвен за подобна кризисна ситуация, но бяха взети спешни адекватни мерки от държавното управление и се наложи бързо да се запознаем с важна международна информация как да продължим напред. В почти всички лечебни заведения, особено в извънболничната помощ, липсваха лични предпазни средства. Липсваха инструкции за работа в новите неблагоприятни условия. Много медицински екипи с недостатъчно лични предпазни средства обслужваха пациенти, евентуални преносители или заразени с COVID-19 и за съжаление вече има заразени колеги. Липсата на точни инструкции, кои медицински лица трябва да бъдат тествани за COVID-19, доведе до несигурност и чувство за омаловажаване на риска, при който ежедневно работят всички. Виждаме, че правителството взема всички необходими мерки, за да се решат тези проблеми възможно най-бързо и правилно, но все още има лечебни заведения, които не са успели да организират дейността си съобразно новите условия и има колеги, които са принудени да работят при риск. В повечето лечебни заведения новата ситуация наложи да се проведат спешно обучения за работа с личните предпазни средства. Бяха сформирани медицински екипи, които с висок професионализъм обгрижват болните, но стана ясно, че те не са достатъчно и се срещат сериозни затруднения при подмяната им поради липса на медицински специалисти. Продължаваме да се учим, надяваме се и нашите пациенти да се научат, че здравето е най-ценното благо и то е отговорност на самия човек. Ако всички искаме да имаме стабилна здравна система, всички трябва с ясно съзнание да се грижим за здравето си, да уважаваме хората, които се грижат за нас, когато имаме нужда и като общество да сме готови да си помагаме, за да преодоляваме трудните моменти заедно.

- Как се съотнася този тест към хората – проверка ли е за техния характер и хуманност?

- Както вече казах, този тест е за всички – и за медицинските специалисти, и за хората извън нашите професии. Всички медици, които останаха по работните си места в условия на неизвестност, риск, опасност за собственото здраве, без лични предпазни средства, показаха силата на своя характер. Те понесоха тежкия кръст на професията с убедеността, че има нужда от тях и те са готови на саможертва. В същото време се учиха и продължават да се учат от международния опит, изискват и получават по-добри условия за пациентите и за себе си, отстояват правото си на достоен труд и достойно заплащане. В това тежко време хуманността и милосърдието са от особена важност и пациентите ги получават. Какво получават медиците в замяна – ръкопляскания от балкона, понякога „Благодаря!" и тежки думи, когато медицината не може да помогне. Но за да има повече човечност, всички ние - и медици, и обществото - трябва да поставим житейските ценности на пиедестал, за да преминем през кризата с най-малко загуби от всякакво естество и да имаме сили да продължим напред.
- Как можем да оцелеем в тази пандемия – физически, психически, морално?

- Можем да оцелеем само, ако силно вярваме в това. Разбира се, това означава да спазваме предписанията за по-добра лична хигиена и физическа изолация. На всички е трудно, но аз мисля, че желанието за живот е по-силно от всичко и ще намерим достатъчно сили да издържим на предизвикателствата. Всеки ще открие своя начин да се справи. Само така животът ще се върне в обичайния си ритъм. Надявам се да излезем от кризата по-мъдри и по-добри.

- Според Вас ще делим ли занапред времето на „преди COVID-19" и „след COVID-19"?

- Неминуемо ще го делим. Това е тежко предизвикателство, което ще ни накара да преосмислим живота си, поведението си, очакванията си, бъдещето си. Ще помним, че сме влезли неподготвени в неочаквана криза, но сме направили всичко възможно да се справим. Ще знаем, че само заедно можем да променим живота към по-добро, без да налагаме непосилни очаквания. Ще се убедим, че взаимното уважение води до добри резултати и комуникацията ни ще бъде честна, открита и коректна.

- Защо заплащането и условията на труд за медицинските сестри и акушерките у нас все още не са такива, каквито те заслужават? От кого зависи промяната на условията – от политиците, от лекарите, от синдикатите, от БАПЗГ?

- Заплащането на труда на медицинските сестри, акушерките и останалите професионалисти по здравни грижи е неадекватно за тяхната квалификация и професионален опит. Този проблем съществува повече от 30 години. Поредицата отворени писма на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, проведените от Асоциацията кръгли маси, национални и регионални протестни действия съвместно със синдикатите не доведоха до желаните резултати. През годините проведохме много срещи с екипите на Министерството на здравеопазването и със синдикалните централи, в резултат на което бяха подписани Колективни трудови договори с повишени нива на основните заплати, но по-ниски от поисканите от нас. БАПЗГ не е страна по договаряне на заплатите и единствената ни възможност беше да уведомим МЗ и синдикатите за тревожната статистика за задълбочаващия се дефицит на медицински специалисти поради ниските заплати. Основна роля в определяне на заплащането на труда имат работодателите. Там, където те се отнасят с нужното уважение към медицинския персонал, заплатите са сравнително добри и няма голямо текучество. За съжаление, в повечето лечебни заведения това не е така и липсата на медицински специалисти е критична. Ако преди 10 години беше превъзмогнато унизителното отношение към нашето съсловие и бяха договорени добри заплати и добри условия на труд, сега нямаше да има нужда медицински специалисти в пенсионна възраст да работят, както и повечето медицински специалисти да работят поне на 2 места, с риск за здравето си, за да си осигурят прилично съществуване. Темата е много сериозна и сложна, тя е многократно обсъждана в медиите и на най-високо държавно ниво. Действително дефицитът на медицински специалисти съществува и в други държави, но с друго измерение. Аз се надявам, че сега, в тази тежка ситуация, най-после ще се оцени нашият труд, ще станем видими за хората, които обгрижваме и ще получим заслужено уважение и адекватно заплащане на нашия труд.

- Какви стъпки са нужни , за да се преодолее огромният недостиг на тези медицински специалисти у нас?

- Професиите на медицинската сестра и на акушерката са трудни и отговорни, те изискват трудолюбие, готовност за учене през целия професионален път и определени морални качества като себеотрицание, жертвоготовност, милосърдие, търпение, дисциплинираност, издръжливост и т.н. Това съчетание от ценни качества не е дадено на всеки. За да привлечем млади хора към професиите в направление „Здравни грижи", както в световен мащаб, така и у нас, са нужни огромни усилия, за да се преодолее неглижирането на тези професии през последните години. Едва когато има ясна национална стратегия за развитието на здравните грижи в България с конкретна финансова и времева рамка, можем да се надяваме, че ще има желаещи да се посветят на хуманните професии и да получат нужното обществено признание.

- Безнадеждно ли закъсня вниманието към съсловието на специалистите по здравни грижи?

- Безнадеждно е много силна дума. Аз бих казала много закъсня вниманието към професионалистите по здравни грижи. И въпреки всичко сега, в условията на коронавирусната пандемия, те показват високи морални качества, дават най-доброто от себе си, без да чакат благодарност. Но сега е последното време, когато може да се разчита на тези „герои в бяло". Защото когато у нас не достигат 30 000 медицински сестри и 4 000 акушерки, колкото и да е висок моралът на все още наличните медицински специалисти, здравната система е обезкървена. Техните дейности не могат да се извършват от доброволци. Нужни са обучените професионалисти, за да могат медицинските екипи да работят пълноценно. Сега е времето за нови решения в името на съсловието, за да го има и след COVID-19.

- Какво ще пожелаете на Вашите колеги за 7-ми април в това време на изпитания?

- Искам да изкажа огромна благодарност на всички колеги в цялата система на българското здравеопазване за усилията, които полагат, за да са полезни на хората! В Деня на здравето им пожелавам здраве! Нека всеки почувства удовлетворение от своя труд, да получи благодарността на пациентите и колегите си, да запази надеждата си за по-добро бъдеще и вярата си, че само заедно можем да преодолеем предизвикателството COVID-19.

- А какви са пожеланията Ви към хората и към тези, от които зависи бъдещето на съсловието и развитието на българското здравеопазване?

- Пожелавам на всички здраве, спазване на посочените от експертите правила и включване, според собствените сили, в общите усилия за преодоляване на кризата! На управляващите пожелавам здраве и мъдрост, за да свършат това, от което зависи бъдещето на нацията и в частност на нашето съсловие – постигане на достойни заплати, по-добри условия на труд, възможности за професионално израстване, повишаване на имиджа на тези хуманни професии и обществено признание за тези, които ги практикуват. Вярвам, че те все повече осъзнават важната роля на професионалистите по здравни грижи за постигане на здраве за всички.



Българската Коледа създава радост

Българската Коледа създава радост

Вярвам в дарителската кампания, защото виждам с очите си ползата от нея, казва проф. Слънчева
Лекари извършили чудо търсят помощ за пациент

Лекари извършили чудо търсят помощ за пациент

Въпреки че е инвалид, Божидар нито за секунда не е спирал да работи и да се грижи за прехраната на семейството си, казва д-р Емануил Найденов
Светлината от телефоните разболява очите

Светлината от телефоните разболява очите

Катарактата се среща при възрастни хора, но може да се появи и в по-ранна възраст около 45 години, каза д-р Христозов
Лимфомите - заболяване на имунокомпетентните клетки

Лимфомите - заболяване на имунокомпетентните клетки

Над 250 са пациентите с това заболяване, които се лекуват в УМБАЛ „Св. Иван Рилски" , каза д-р Александър Йорданов
Преглед

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Трябва ли всяка болница да лекува пациенти с КОВИД-19?

Октомври 2020 Предишен Следващ