Интервю

Диригент на пандемията са страхът и вината на потребителя

06-04-2020 05:55
Clinica.bg

press@clinica.bg
Диригент на пандемията са страхът и вината на потребителяКовидът е базиран на телевизора, в него няма нищо друго, а хладилникът е напълно реален, как изглежда телевизорът при празен хладилник - не знам, казва Андрей Райчев

Ковид-19 постави света в необичайна ситуация. Той изненада лекарите, политиците, хората. Какво се случва в обществото, нормална ли е реакцията на различните субекти в тази ситуация, рационално обоснована ли е или е провокирана от други сили, какви са те, кога ще приключи историята с коронавируса и как ще се събудим след нея, попитахме Андрей Райчев, чието име е своеобразен синоним на социологията у нас.

- Г-н Райчев, какво е Ковид-19 – реална биологична заплаха за живота ни, следствие на неосъзнати обществени импулси, плод на Световен заговор?

- Третото просто няма да коментирам. Мисленето през световна конспирация е магическо, самото то представлява обект на изследване и диагноза. Разбира се, Ковид-19 е заплаха и сега, месеци, след като започна, вече може да се оцени размера ѝ. Статистиките, които се цитират, наистина са тъжни, но да се съсредоточим върху числа, които не могат да лъжат. Средната възраст на починалите в Италия е 81 години. Всяко дете знае, че както коронавирусът, така и обикновеният грипен вирус, може да бъде много опасен за тази група хора. За смъртността от Ковид-19 се твърди, че е достигнала 2-3%, но не може да се забравя, че всяка година има подобна смъртност от грип. Така че не е преувеличено да заключим, че това е "тежък грип", но не и нещо екстремално, не и нещо ново за света. Излиза, че главната последица от коронавируса е борбата с коронавируса. Пита се: как е възможно такова нещо да причини последиците, които виждаме? А ни се случва алергичен шок. Шок, предизвикан от малка власинка отрова, попаднала в сливиците, които съвсем основателно се борят с нея. Те секретират противоотрови, но и предават тази информация на всички останали клетки в организма, които също започват бурно да реагират на несъществуващ в тях стимул, докато се стигне до сепсис, до самоотравяне. Такъв необичаен процес наблюдаваме в момента в обществото.

- Ако това е имунен отговор, защо той се появява в обществото?

- Ще кажа, но искам първо да обясня какви са последиците. Официално обявените носители в световен мащаб вече са 1 млн., а 1% от човечеството е приблизително 80 млн. Тоест, става дума за малко над една стотна от процента и това се обявява за нещо ужасяващо. В същото време, ако погледнете цифрите за инсулти и инфаркти, ще видите понижаване - просто лекари, които са абсолютно паникьосани, ги обявяват за жертви на Ковид-19. Вече месеци плашат хората, наплашиха ги до смърт и преди да коментирам защо, искам да обясня какви са последиците. Хората вече са уведомени да си мият ръцете, това е много хубаво, така заразените ще са по-малко, възрастните хора трябва да се самоизолират, всичко това е правилно. Но има неизброимо количество хора, които се намират в психотично състояние, които истински страдат. Само че не от вируса, а от паниката, от страха си; знаете, че страхът е бъдещ рак. Ние измъчваме организма си, сърцето си, психиката си... страхът е най-лошата порода стрес. Нашият щаб трябва всеки ден да дава не само съвети за телесно здраве, а и как хората да се наспят, как да си осигурят спокойствие; в грижата за здрава психика няма нищо срамно. Това е за последиците, а сега за причините.

Година по-рано се появи един симптом в лицето на Грета Тунберг, не най-здравото дете на света, което изведнъж се оказа огромен фактор. Има купища публикации, които звучат така: Тръмп това, Макрон онова, Меркел трето, а Грета Тунберг еди-какво-си. Това е механизмът на Жана Д′Арк. Връщам ви към онази сценка от средновековна Франция - когато кралят губи думи, когато епископите не можат да убедят в нищо, когато елитът спира да бъде чуван, тогава се явява Жана Д′Арк. Едно положение, произтекло от факта, че нито жреците, нито шаманите могат да общуват с тълпата. Възниква роля за такова особено момиче, което не е конспиратор или изразител на тенденции, а жертва на ситуацията, и то започва да издава звуци и съставя изречения. В Средновековието е ставало реч за превземането на Реймс, а Жана Д′Арк е общувала с Богородица, психотично състояние, допринесло за възникването на френската нация. Днес Грета Тунберг е въвлечена в същото. Масовият потребител несъзнавано разбира, че живее по-добре, отколкото му се полага, че взема повече, отколкото дава. Няма никакъв начин това да продължава десетилетия без да нагнети психотизъм, неосъзнат вътрешен конфликт. Тази тревога трябва да намери въплъщение и с нея бива натоварена г-ца Тунберг, която се явява със съобщението: "загиваме от екологичната катастрофа, която причиняваме". Това не е измишльотина, разбира се, че има екологични проблеми - ние направо сме си сложили ауспуха в устата и е много добре да го извадим. Но екологичните послания са в тежко истеричен ключ и стават символ на неадресиран страх под формата на: "природата ще ни унищожи". Поради липсата на вяра и Бог, заплахата от наказание се приписва на природата, която ще ни наказва за личния грях. Механизмът „Жана Д′Арк" работи и сега, достигайки огромни размери. Ние нямаме достатъчно духовници, но с принцове разполагаме "на корем", а думите на госпожицата станаха по-силни от тези на нашите вождове. Вярвам, че това явление подготви хората за психозата на коронавируса. (Излиза, че нашият ген. Мутафчийски е Жана Д′Арк - един генерал, който всеки ден излиза и ни тревожи.) Върви тежък психопатологичен процес и то не само в България, а във всички общества, които изпитват непоносимата лекота на битието. В силата на импулса има още един фактор, много тънък и труден за осъзнаване. Екологията не е просто "плашилка", а драма, в която всеки може да се включи като боец, да допринесе. Тази много малка "субектност" многократно усилва тревогата. Същото се отнася до вируса. Ние не сме само жертви, не чакаме да ни падне на главата астероид или да избухне вулкан. Участваме. Затова гневно се караме на съседа и арогантно обявяваме, че хората над 65 години трябва да минат под ключ...

- Излиза, че в основата на процеса е и липсата на доверие към институциите, ако го имаше, нещата други ли щяха да бъдат?

- Този упрек е често срещан, но не е справедлив. Ще го докажа по следния начин - в Англия, в Холандия и в Швеция властите започнаха с умерена реакция – вирус като грип, дайте да изолираме старите хора и ще мине. Но само в Швеция остана така. Във Великобритания и Нидерландия хората за дни принудиха властите да променят поведението си, застрашавайки тяхното управление. Борис Джонсън, който говореше същото като мен в началото, беше заставен да въведе мерките, които виждаме в момента. Хората изискаха от управляващите, а властта по един безобразен начин изпадна в синхрон с виновно-паническите настройки на хората и с още по-безобразното поведение на медиите, които просто се сведоха до разкази за коронавируса, там нищо друго не се случва. Това образува резонанс, а знаете, че един мост, по който организирано маршируват войници, ще падне. Едното усилва другото, другото първото и вълната при амплитуда единица, добива амплитуда десет, а мостът рухва.

- Тоест, диригентът на цялата истерия се оказва обществото, масата, така ли?

- Потребителят и неговите страх и неосъзната вина. Фройд описва тази нужда от наказание подробно и великолепно.

- Какъв е сценарият оттук нататък, потребителят как ще продължи да се държи?

- Още през 1938 г. в САЩ (където се заражда първото потребителско общество) режисьорът Орсън Уелс поставя една много силна радио-постановка на пиесата на своя съименник Хърбърт Уелс - „Война на световете", за нашествието на марсианците. Пиесата обаче е осъществена не като радиотеатър, а като репортаж на живо по радиото - с изказвания на политици и полицаи, интервюта, живи включвания и т.н. (През 1991г. предаването на "Ку-Ку" за аварията в АЕЦ Козлодуй беше направено по този пример.) Пиесата събужда паника, семейства започват да се барикадират в мазетата, други да бягат и т.н. Властите започват да гледат страшно и да съобщават по радиото, че това е само една пиеса. Което обаче не спира паниката, защото хората вписват съобщението в плана на лошите марсианци, които вече са превзели и радиостанциите. Паниката продължава да се усилва, всички опити за успокоение по рационален начин фалират. Тогава те прибягват до единственото възможно решение - да докарат пиесата до край, където се оказава, че марсианците измират от земни микроби. Когато това се съобщава - паниката спира. Твърдя, че няма да излезем по рационален начин от пандемията, а приказката ще се разкаже до край, финалът й ще бъде обявяването на лекарство или ваксина.

- Ако не живеехме в 21 в. и не бяхме такова потребителско общество, можеше ли пак да се появи подобна история?

- Не, потребителското общество е общество на контрола и е различно устроено от предишните – обществата на дисциплината. Обществото, от което сме произлезли, е описано от Мишел Фуко като общество на затворените среди – казармата, лудницата, училището, фабриката, затвора - всички дисциплинарни среди, в които човек бива наблюдаван. Но то отдавна си е отишло и ние живеем в общество на контрол. Една важна черта ги различава. В обществото на дисциплината, което сме напуснали, властта има строги изисквания и ги налага. Взема един вагон, вкарва хората в него и ги заключва, премества ги и т.н. А сега сме на летище, желанията на обществото съвпадат с тези на властта - сами тичаме да си покажем билетчето, празните джобове, да бъдем проверени и сканирани, за да стигнем максимално бързо до самолета, което иска и властта. Тоест тя вече не е дисциплинираща, а контролиращо-забавляваща.Тя управлява с увеселяване, а не със строгост като Бисмарк. По тази причина наблюдаваме любовни истории между властта и хората, не е както там, където хората ги е страх, където властва "Ланселот". Той царува с две процедури, първо казва: "видя ли как убих Галахад? А тебе мога да анихилирам, ти си нищожество." И второ казва: "Хайде момче, заедно сме велики, да пребием саксонците." Нашата власт е друга, тя обслужва, обещава, обича, човекът се държи с нея като с обслужващ персонал и може да щракне с пръсти: "не те харесвам вече, да идва следващата." Това личи много и по Бойко Борисов, и по Орбан. Това е властта, която забавлява, изпровизира телевизионни есета. При човека от обществото на контрола решаващите самоличности (идентичности) идват от бъдещето, сравнете го с предишен човек от обществото на дисциплината и ще видите, че там всичките идентичности идват от миналото – той е българин, християнин, мъж, посочва в миналото си обстоятелства, които го правят такъв, какъвто е. Нашият, напротив, посочва бъдещето: ще си купя еди-какво-си, ще пътувам еди-къде-си и т.н., вече дори биологичният пол не е фиксирана от миналото идентичност. И по тези причини сега ще ни се струпа нещо много особено, ще ни рухне бъдещето, и не мога да си представя какво ще се последва.

- Има ли възможност сега заради пандемията това потребителско общество да се подложи на психоанализа, да намери себе си и да се излекува?

- Вижда ли ви се вероятно масата хора да кажат – аз живея по-добре, отколкото заслужавам, взимам повече, отколкото изработвам... Не, нали? Значи знаете отговора.

- А кога ще дойде краят на потребителско общество и с какво ще го заменим?

- Не знам дали ще дойде краят на потребителското общество, но можем да видим коя утопия го управлява. Отвъдността на едно общество е най-важната му характеристика, трябва да разбираме коя е нашата. Има две загинали отвъдности, които вече не са наши. Едната е на строгия капитализъм, като негово олицетворение можем да изберем Ръдиард Киплинг. Това е силният човек, който побеждава, който колонизира Индия, Америка, постига всичко. Това е утопия на дейността (и то на индивидуалната). Отиваш на един бряг с бизони и индианци, лично ти, с пушка в ръка и създаваш велико общество. Но тази утопия е приключила. Другата утопия е на равенството, където всички сме ценни, уникални снежинки, творци, които нещо създават, смеят се и задружно работят. Това също спря да функционира. Днес тези две са слети в едно. Тази конвергенция, за която толкова социолози мечтаеха навремето, парадоксално се състоя, но не в хода на Студената война, не в противопоставянето на капитализма и комунизма, а след това. Защото, ако помислите коя е абсолютната ценност сега, най-недосегаемото нещо, онова, което е утопично и абсолютно свято, то това е човешкото тяло. Ценността, за която сме единни, общи, равни - от Америка, през Африка, Азия, до Европа, това е човешката телесност. Утопията винаги има обективна структура: "понеже има Исус Христос, затова има църква", а не обратното. Същото имаме в новата религия на Тялото. От какво се вълнува телесността: от екология, музика, спорт, здраве. Човешкото тяло е обявено за абсолютен обект, Бог. Ние сме първата цивилизация, която извършва подобно нещо и това е страшно, то е безобразно и не може да не бъде платено. То носи в себе си една огромна опасност. Тялото е смъртно, а какво ще искаме от него – да е безсмъртно. Това е утопия на Безсмъртното Тяло. Тя се реализира много просто – безсмъртното тяло е робот, то е нещо, в което са заменили сърцето ми с апаратче, очите с едни чудесни фотоклетки, мозъка с някой и друг чип. След Хегел не трябва да се учудваме, че винаги има ирония в утопиите. И за да избегне недостатъка на човешкото тяло (че не е безсмъртно), тази утопия ще направи човешкото тяло нечовешко. Бога ми, ако стигнем до там, това ще е пълен абсурд, защото ние сме смъртни същества и това е първото определение, през което дават на човека древните елини. А сега не искаме да умираме и ще пожънем всички последици, които са крайно неприятни.

- В тази връзка ние ли сме най-неподготвени за смъртта от всичките ни предци?

- Ние вече сме "забранили" смъртта. Какво правим с един човек, когато си отива? Да не би да му водим свещеник, за да се изповяда и облекчи душата си? Дали се събираме около него за последен разговор и завет? Нищо подобно, ние го пращаме в хоспис или болница да умре, слагаме го в чувала и да го няма. Смъртта е мъртва, тя е извадена от живота и това е обстоятелство с последици. Тук не говорим само за България, а за Запада в цялост. Това е в рамките на въпросната утопия на тялото. Тя вече се е състояла.

- Няма ли и друг сценарий?

- Има разбира се, много е важно каква съпротива ще оказваме. Тя е свързана с разговори като нашия с вас сега. Трябва непрекъснато на хората да им се обяснява. Може би не точно сега, защото са прекалено изплашени и това е нормално, след като отвсякъде им повтарят: "сички ше омрем!"

- Така е, смъртта ли е най-големият ни страх? А икономическите последици?

- Те ще са страшни и продължителни, ще засегнат жестоко огромен брой съдби. В момента милиарди хора живеят в унеса на една виртуална приказка и когато тя свърши ще се сблъскат с реалността. Боя се, че сблъсъкът на виртуалното с реалните предмети като зърно, месо, сукно, метали и останалите продукти на икономиката, ще е много болезнен. Това ще бъде ужасна катастрофа, челен удар на виртуалното в реалността.

- Икономическата криза, която се задава би могла да стане причина за масови преврати в света?

- Би могло, голям въпрос е дали ЕС ще преживее икономическата криза. Голям въпрос е ще преживее ли глобалната икономика икономическата криза. Не знам какво ще стане, но ще трусовете ще са силни.

- Колко време ще продължи приказката Ковид-19?

- Не е ясно какво ще стане при сблъска телевизор - хладилник. Когато хладилникът започне да бие телевизора. Не сме го виждали още този експеримент. Ковидът е базиран върху телевизора, а хладилникът е напълно реален. Как изглежда телевизорът при празен хладилник, не знам.

- А каква е прогнозата ви за България?

- Добра, по две причини. Първо, начело е човек, който безкрайно умее да омайва населението, имаме огромен късмет, че в момента не е намразен и не е заменен с някой екстремист. Той е човек, който добре се справя с овладяването на ситуацията. Второ – България е много среден случай, както за самата болест, така и икономически. Ние не сме нито много богато, нито много бедно общество, нито сме кой знае колко заразени. Оказва се, че май БЦЖ ваксината помага и ако е така, значи Тодор Живков от гроба ни прави услуга - каква ирония. Така или иначе ще споделим съдбата на региона си. Но каква ще е тя, не знаем, защото начело на Европа в момента са едни много неподходящи хора, по-неподходяща от г-жа Фон Дер Лайен не мога да си представя – никаква инициатива, нищо оригинално, никаква смелост.

- Каква трябва да е поуката?

- Много повече ще има от поука. Започва нещо съвсем ново, с всички рискове на това ново. Имам един любим историк и философ, гениален, но почти забравен - Борис Поршнев. През 80-те години прочетох негово изречение, че историята се ускорява, и че в поколението на неговия млад читател ще се случат много повече събития, в сравнение с авторовото. И аз като си представих – той е преживял една революция, гражданска война, сталинизъм, Втора световна война, и така нататък. А по това време беше един брежневски застой, нищо не се случваше и си казах: "Боже, как ще се случат толкова много неща, абсурд." Но ето, че теорията се потвърди, това е трети живот, който ме чака. Аз съм на 65, на 35 се счупи веднъж живота ми и сега имам чувството, че за втори път ще се счупи.

- Кой е най-близкият исторически аналог на Ковид-19?

- Тук Карл Маркс се е изказал гениално: "новите исторически действия се играят със стари исторически костюми". Вие ме питате на кого прилича Робеспиер, аз трябва да да ви отговоря - на Юлий Цезар, но това няма да ни доближи до истината, напротив. По същия начин днешното няма аналог, това е първата голяма криза на потребителското общество. Така, както Депресията през 1933 г. няма аналог, нито Втората световна война. Това си е наше, от нас направено, от нашата природа, то ще създаде нашата история.

- Много хора казват, че Ковид-19 ще ни направи по-човечни, каквото и да означава това с цялата му разтегливост, мислите ли, че е така?

- Първо, не вярвам, че човек има някаква природа, която ще избие след Ковид-19. Второ, неприятностите, в които се заплитаме (от типа недостиг на еди-какво-си или разпад на еди-какви-си структурни връзки), ще създадат такива драми, че, ако под човечност се разбира доброта и кротост, по-скоро ще стане обратното.



Маските по желание от 15 юни

Маските по желание от 15 юни

За момента се преустановяват брифингите на Националния оперативен щаб
Разрешиха публика на спортни събития

Разрешиха публика на спортни събития

Общата заетост на местата трябва да е до 30%, нарежда здравният министър
Втора градска ще тества пациенти от общинските болници

Втора градска ще тества пациенти от общинските болници

След две седмици ще бъдат възстановени и безплатните профилактични прегледи в лечебното заведение
250 лв. еднократно за семейства на деца в 8 клас

250 лв. еднократно за семейства на деца в 8 клас

Мярката 60/40 с нови правила от 15 юни, ще се разшири обхвата, каза министър Сачева
Доц. Кунчев: Надявам се, че епидемията за тази година приключва

Доц. Кунчев: Надявам се, че епидемията за тази година приключва

И да отпаднат задължителните мерки, част от тях ще останат препоръчителни, каза главният държавен инспектор
Чакат пробите на половината медици от Oтделението в Сливен

Чакат пробите на половината медици от Oтделението в Сливен

Предполага се, че коронавирусът е дошъл от болен, който е бил силно заразен, каза кметът на града Стефан Радев
На 15 юни падат всички мерки

На 15 юни падат всички мерки

Да се поправи недомислието в заповедта за маските, нареди премиерът Бойко Борисов на здравния министър Кирил Ананиев
Фонд

Фонд "Обединени срещу КОВИД-19" помогна на 700 000 души

Събрани са над 1 милион лева, с които са осъществени проекти в 300 населени места
22 новозаразени с КОВИД, 2 починали

22 новозаразени с КОВИД, 2 починали

9 нови случая на заразен медицински персонал - двама лекари, пет сестри и двама санитари, съобщи доц. Димов
Над 4.6 млн. лв. дарени на МЗ за КОВИД

Над 4.6 млн. лв. дарени на МЗ за КОВИД

С тях са закупени защитни предпазни средства за медиците, тестове за диагностика и апаратура
1 2 3 4 5 ... 82 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Юни 2020