Студът носи алергии и депресии

Не излизайте без шапка през зимата,защото може да хванете синузит, казва д-р Пенчев

Ваня
Гъркова
vaniagarkova@abv.bg

ВИЗИТКА Д-р Пенчо Пенчев е специалист по вътрешни болести. Той е експерт в дирекция "Социално-здравна политика" към Български Червен Кръст.   Практикува в болница "Здравето" в София, както и в МЦ "Вита" в град Павликени.

„Ниските температури причиняват свиване на кръвоносните съдове и по този начин ограничават кръвообръщението и кръвоснабдяването на органите. Ограничената доставка на кръв може да се окаже достатъчно тежка, за да причини увреждане на кожата, подкожието и други тъкани", обяснява д-р Пенчев, според който в студените зимни дни съществува голям риск от измръзване на големи области от тялото, които са изложени на ниски температури. Такива за крайниците, пръстите на ръцете, краката, носа, ушите. „Кръвоносните съдове започват да се свиват при температура от 0 градуса или по-ниски. Това също се случва и когато тялото на човека е изложено на силен вятър. Особено лошо е съчетанието на студ, ниски температури със силен вятър", допълва той.

През този сезон се отключват и синузитите. „Една от грешките, които хората допускат, е това да не ползват шапки през зимните месеци. Базисната температура на тялото може да падне много ниско и човек губи достатъчно много топлина през главата си", обяснява д-р Пенчев, който е категоричен, че в тежки зимни условия задължително трябва да носим шапка, шал и ръкавици, които ще ни предпазят от измръзване. Освен това е важно да сме със сухи, по-дебели дрехи, които са от естествени материи.

Студът може да провокира депресии, алергии, както и обостряне на хронични заболявания като хроничен бронхит, различни астматични пристъпи, особено, когато човек излезе от топло на студено изведнъж. Затова е много важно хората с дихателни проблеми да слагат шал на устата си зимата, особено при мъгла.

Има два основни типа увреждания за тялото в следствие на ниските температури. Първият е измръзване на отделните части. „Най-напред в такива случаи има зачервяване на кожата в тези области, след което тя се оцветява в бяло. След известно време се появяват и характерни белези, замразените части стават синкави, губи се сетивността", казва експертът от БЧК. И обяснява, че симптомите на този вид измръзване са тръпнещо, парещо чувство, което по-късно еволюира в крайна болка. При най-тежките случаи се образуват мехури с тъмна течност, кожата се напуква, а тази, която е измръзнала, става бяла, студена и твърда. След няколко дни кожата дори може да почернее и да некротизира, добавя д-р Пенчев. Вторият тип е така нареченото общо преохлаждане на организма, при което се наблюдава треперене. „Това е естествена реакция, когато цялото тяло е изложено на студ, кожата е бледа, суха и студена, следват дихателни промени от очестяване на дишането до нормални плитки вдишвания. Следва обърканост, умора и сънливост и накрая нарушено съзнание", обяснява медикът. Съществува и тежка хипотермия, в която могат да изпаднат много хора, решили да посетят планината през зимата. Тогава пострадалият спира да трепери и в по-късните фази губи съзнание, рефлекси, сърдечната чистота се запазва, но посиняват устните, ушите, пръстите на ръцете и краката. Изходът може да бъде фатален за човека, казва още д-р Пенчев.

Специалистът от БЧК изтъква, че е много важно да процедираме бързо и по правилния начин, ако искаме да помогне на премръзнал човек. „При измръзване на отделни части от тялото първо трябва да изведем пострадалия до по-закътано място, където да няма вятър. Най-напред се махат часовници, пръстени, гривни и други подобни аксесоари. При едно сериозно измръзване трябва да гарантираме, че няма този човек пак да бъде изложен на тези условия", коментира още той. Ръкавици, топли дрехи, потапяне на измръзналата част за 20-30 мин. във вода с телесна температура, са начините, които ще спомогнат за затоплянето на пострадалия. Д-р Пенчев съветва още да не се ползват горещи компреси, защото в такива случаи те могат да причинят изгаряния. Това много често се получава с най-различни грейки, които хората ползват. „Добре е да не пукаме мехурите на място, да направим една защитна превръзка и така да заведем пострадалия в лекарския кабинет", добавя той.

При по-тежките случаи вече зависи дали пострадалият трепери или не. Ако човекът не трепери, разчитаме на собствената му температура. Можем да сменим дрехите му, ако са мокри и да го заведем на място, където да го завием с нещо, с което ще се загрее допълнително. „При по-тежките хипотермични, когато вече хората са спрели да треперят, трябва да осигурим електрическо одеяло или някаква грейка, бутилка с топла вода, затоплена възглавница, топли камъни или нещо друго. Трябва да внимаваме да не допрат кожата, за да не причинят изгаряния", обяснява д-р Пенчев. И е категоричен, че при тежките измръзвания не трябва да даваме на човека нищо за ядене и пиене.

Топла вана, душ, чайове и други горещи напитки ще ни помогнат да се почувстваме по-добре, ако сме замръзнали прибирайки се от работа в следващите мразовити дни. При такива по-леки случаи, при които краката са ни студени или усещаме измръзване в главата или ръцете, е добре да се увием с някаква завивка след като се приберем у дома, което ще спомогне за по-бързото ни стопляне, препоръчва още д-р Пенчев.