Подкрепяме актуализацията на бюджета

Броят на безработните у нас може да достигне около 330 000 души към края на годината

Според КНСБ актуализация на бюджета е повече от наложителна в условията на пандемия и навлизането на страната ни в рецесия. За съжаление, към момента повечето международни прогнози са насочени към очакването, че рецесията ще се превърне в сериозна икономическа и финансова криза. По първоначални оценки тази криза ще бъде по-голяма от последната през 2008-2009 г. Като отчитаме, че българската икономика е малка, отворена и не може да бъде изолирана от международната търговия и нейните трансмисионни механизми, съвсем логично е да очакваме и сериозно влошаване на основните макроикономически показатели за 2020 г. По-детайлните прогнози предстоят да бъдат направени, но от сега е ясно, че трябва да се гарантират достатъчно фискални средства и буфери за борба със сериозни икономически дисбаланси. Времето, в което се прави актуализацията, е подходящо, тъй като международните спредове на външните заеми са все още изключително ниски и ако рискуваме да изчакаме още няколко седмици, можем да изпаднем в много по-неблагоприятна ситуация.

В мотивите към законопроекта за актуализация

е посочено, че икономиката на ЕС ще се свие с 4% през 2020 г. спрямо 2019 г., което според нас е доста оптимистично от гледна точка на прогнозите, които правят останалите международни организации на този етап. Например, според института Макинзи, БВП на Еврозоната ще намалее с 9,7% при среден вариант на развитие на кризата, а около 80% от БВП на ЕС се генерира именно от страните членки на Еврозоната. В този смисъл, спад от 4% към днешна дата изглежда твърде оптимистично допускане на МФ.

КНСБ не споделя твърдението в мотивите, че основните дисбаланси в икономиката на България ще се породят само през второто тримесечие на 2020 г. и отчасти през третото. Според Томсън Ройтерс, едва в началото на 2023 г. страните от ЕС ще се възстановят на своето предкризисно ниво като от края на 2020 г. до началото на 2023 г. ще има постоянно възникващи шокове на търсенето и предлагането с постепенно затихващ интензитет. Конкретни оценки за България, освен тези на МФ в мотивите, към момента липсват, но защо се очаква нашата икономика да реагира по-различно от всички останали страни от ЕС? Заложеният спад на БВП от 3% при най-лошия сценарий на развитие изглежда доста оптимистичен и според нас е необходима преоценка.

Извънредните мерки ще доведат до спад на общото потребление, или до пренасочване на количеството потребление към стоки, които са налични и са от първа необходимост. Вероятно е двата сценария да се развиват успоредно и ще наблюдаваме отлив от потреблението на услуги и спад във вътрешното търсене, но в същото време и повишено търсене на определена кошница от стоки. На този етап липсва оценка на последиците за покупателната способност на населението и за структурата на икономиката като крайно предлагане.

Няма как да предвидим какъв ще бъде спадът

на вътрешното търсене, както и на износа (макар МФ да дава първоначална оценка за спада на износа на стоки и услуги с 16,3%, тя е изчислена по косвен път). При тези обстоятелства не можем да сме сигурни с колко ще намалее БВП на България, защото това са двата основни движещи компонента на икономическия ни растеж през последните години.

Пазарът на труда също ще бъде засегнат в значителна степен. МФ заявява в мотивите към законопроекта, че вероятно не всички фирми ще успеят да се възползват от мярката за запазване на заетостта. Според МФ най-рискови са микро и малките предприятия. Нашето допускане, стъпвайки върху данните от Бюрото по труда и АЗ за броя на новорегистрираните безработни до този момент на годината, е, че абсолютният брой на безработните в България може да достигне около 330 000 души към края на 2020 г., което ще представлява ръст на равнището на безработицата с около 4 пр. пр. на годишна база (при 5,9% безработица към края на 2019 г. до около 10% към края на 2020 г.). Това потенциално рискува да постави под съмнение прогнозата на МФ за ръст на коефициента на безработица само с 2,2 пр. п. Според наличните данни до този момент, равнището на безработица към края на март 2020 г. вече е нараснало с 2 пр. п. спрямо декември 2019 г.

Изхождайки от всичко това, допълнителният

натиск върху фонд „Безработица" на НОИ ще бъде двойно по-голям, отколкото правителството предвижда. КНСБ счита, че е необходима спешна преоценка на параметрите с които се актуализира бюджетът на НОИ и да се дадат разчети предвидените допълнителни средства за фонд „Безработица" за каква част от новите безработни, които имат право на обезщетение, ще бъдат достатъчни. Според нашите първоначални очаквания, при така зададените параметри към момента, право на обезщетение за безработица към края на 2020 г. ще имат около 40% от броя на всички безработни. Това е така, защото се очаква плавно нарастване на новорегистрираните безработни и промяна на съотношението на тези, които имат право на обезщетение, спрямо всички останали. Следователно, във фонд „Безработица" трябва да има предвидени средства за осигуряването на обезщетения на 120 000 до 140 000 души в края на годината. В този смисъл, настояваме актуализацията на бюджета да предвиди, че предстои да регистрираме нарастващ брой безработни с право на обезщетение, които в края на годината могат да станат в абсолютен брой три пъти повече, отколкото са били в края на 2019 г.

Оценка на фискалните параметри

Според КНСБ към днешна дата всеки сценарий

на развитие е възможен и заради това едно по-солидно презастраховане от гледна точка на фискални възможности е оправдано. Напълно е възможно прогнозите - и за нивото на безработицата, и за спада на БВП, да се окажат неверни и да възникне необходимост от коригиране след няколко седмици.

В мотивите към законопроекта е отчетено неизпълнение на планираните приходи в Бюджет 2020 от 2,44 млрд. лв. до този момент. Основната причина е занижени приходи от данъци (основно ДДС) и социално-осигурителни вноски. При всички положения актуализацията е наложителна, за да се коригира и крайното бюджетно салдо за годината. Добрата новина е, че всички страни-членки на ЕС получиха „зелена светлина" от ЕК да се отклонят за известен период от време от критериите в „Пакта за стабилност и растеж" и да регистрират по-големи дефицити и нива на държавен дълг от заложените.

По отношение на допълнителните разходи в резултат от обявеното извънредно положение, притеснения поражда фактът, че се налага спешен преглед и оценка от първостепенните разпоредители на своите бюджети и преустановяване на поемането на нови разходи и ангажименти. С това се цели да се освободи допълнителен ресурс за финансиране на неотложните разходи в основните засегнати сектори (МВР, Здравеопазване). КНСБ счита, че предвид актуализацията на параметрите на бюджета, и заявената готовност за поемането на нов дълг в размер до 10 млрд. лв. (вкл. и наличието на Държавен резерв в размер на около 7 млрд. лв. свободен капитал), не е задължително спирането на развитието на останалите системи в държавното управление. Все още има достатъчен финансов ресурс, който на този етап не налага подобен тип оптимизация. Това може да доведе до съкращение на служители и орязване на разходи за персонал, които всъщност са и част от поетите ангажименти на правителството в политиката по доходи с Бюджет 2020.

Считаме за правилна мярката, която правителството

предвижда за увеличаване на капитала на ББР със 700 млн. лв., от които 500 млн. лв. за предоставяне на гаранции на търговските банки за отпускане на кредити в подкрепа на бизнеса, изпитващ трудности с ликвидността си, а останалите 200 млн. лв. ще служат за гаранции при отпускане на потребителски кредити за лица, които са в неплатен отпуск (максимум до 1500 лв. на кредит).

Увеличаването на дефицита с 3,5 млрд. лв. и предвидените пари (0,7 млрд. лв.) за ББР за осигуряване на ликвидност, налагат промяна в лимита на държавата за поемане на нов държавен дълг в размер до 10 млрд. лв. По този начин тези общо 4,2 млрд. лв. разходи ще бъдат покрити именно от този нов дълг, а останалите до 5,8 млрд. лв. ще имат ролята на фискален буфер в резултат от неблагоприятно развитие на ситуацията. Положително оценяваме и допълнителното издаване на държавни гаранции към ББР, освен предвидените средства.

Оценка на социалната компонента

Предвидените корекции в бюджета на ДОО се заключават единствено в корекция на планираните общи приходи и трансфери, които са коригирани с 1 млрд. лв. (от 12 455 690,4 на 13 455 690 лв., като в т.ч. са включени и приходите от осигурителни вноски, които са намалели с 430 млн. лв., колкото са очакванията на МФ/НАП за неизпълнение на плана тази година.

Естественият резултат е корекция на трансфера за покриване на общия дефицит на ДОО от 4 134 267,0 на 5 642 267,0 лв., или с 1 430 млн. лв. По отношение на фонд „Безработица" са заложени понижени приходи от осигурителни вноски от 343 006,9 хил. лв. на 322 634,3 хил. лв. Разходите на фонда са увеличени с 1 млрд. лв., които според мотивите към проекта са предназначени за разходите на фонда по ПМС 55 от 1.04.2020 г.

Горните изменения се аргументират с очаквания

за увеличение на броя на безработните лица с 2 п.п. до 6,2 на сто. Те изглеждат доста оптимистично на фона най-вече на трудно оценимите предстоящи съкращения на персонал и евентуално изпадане в несъстоятелност на някои стопански субекти. Допълнителен елемент на несигурност внася невъзможността да се оцени броят на българите, които ще загубят заетостта си в чужбина и естествено ще потърсят обратен път към България и естествено ще ползват права за безработица. На този фон КНСБ изразява опасения за подценяване на ръста на безработицата в годишен разрез и настоява корекциите в бюджета на ДОО, по отношение на разходите на съответния фонд да се определят на база нарастване на безработните поне с 4 п.п, а не с 2, както предвижда проектът.

Обобщена оценка

КНСБ счита, че е налице обективна необходимост от поемането на нов държавен дълг, като изразяваме пълната си подкрепа за това решение на правителството. Тезата, че нашите деца ще плащат „непосилния държавен дълг", която се лансира в публичното пространство, е нищо повече от евтин популизъм, тъй като единственото, което се плаща по държавния дълг е лихвата, която в момента е рекордно ниска, благодарение на комбинация от фактори. Припомняме, че само преди няколко години бе взет заем от 6 млрд. лв., за да се преодолее кризата с КТБ. Едва ли ситуацията тогава е била по-страшна от сегашната. В този смисъл, може би е добре лимитът за теглене на нов държавен дълг да бъде малко по-висок, отколкото заявените 10 млрд. лв.

Според КНСБ този лимит трябва да бъде поне

15 млрд. лв., защото ситуацията е много несигурна и ако се наложат допълнителни спешни мерки, трябва страната да има достатъчни буфери. Още веднъж припомняме, че България има една от най-ниските стойности на държавен дълг в целия ЕС, както и едно от най-ниските съотношения дълг/БВП, което предполага голяма гъвкавост и възможности, стига те да бъдат правилно използвани. За да се избегнат каквито и да било спекулации относно тази тема, препоръката на КНСБ е цялата процедура по поемането на този заем да бъде публична и да има достъп до цялата информация и подробности.

За нас е пределно ясно, че ключовите политики сега трябва да бъдат икономически и социални мерки. Считаме, че предприетите здравни мерки до този момент са адекватни и са похвално сериозни, изпреварващи дори тези в Западна Европа и САЩ. От ЕК има ясен сигнал - всяка страна членка на ЕС може да си позволи да похарчи около 10% от БВП като алтернатива на катастрофалните последици на една дълбока криза.

Всъщност, въпросът пред България е точно такъв - дали настоящата ситуация ще се превърне в дълбока криза, или ще си остане краткотрайна рецесия? Това не зависи само от нас, а и от възстановяването в глобален и най-вече в европейски мащаб. МВФ заяви ясно преди няколко дни, че има нужда „от координиран и масивен фискален стимул".

В крайна сметка, заложеният дефицит за края на 2020 г.

до този момент е в размер на 2,9% от БВП на България, което дори не е в нарушение на изискванията на пакта за стабилност и растеж. Това означава, че България има още много възможности и фискално пространство за въздействие върху реалната икономика, от които трябва да се възползва в правилния момент. В заключение, Конфедерацията на независимите синдикати в България подкрепя предложената от Министерски съвет актуализация на Закона за Държавния бюджет на Република България, като настоява политиката за икономически и социални стимули, която бе реализирана до момента, да продължи в още по-големи размери и обхват, предвид ситуацията на извънредно положение и възможните тежки последици.