лица

Очи в очи с КОВИД-19

03-04-2020 14:00
Гергана
Гергана
Добрева
kapry@abv.bg
Очи в очи с КОВИД-19Винаги съм работила спешност, защото това беше мечтата ми, каза д-р Дияна Димитрова
Това е доктор Дияна Димитрова, един от първите лекари бил очи в очи с КОВИД-19 у нас. Тя е прегледала първата жертва на заразата. Не за такава среща е била готова, но както често се случва в живота, за едно се готвиш, а друго идва. Д-р Димитрова ръководи горещия първи фронт на медици от Пирогов, които извършат спешния триаж на пациенти с коронавирусна инфекция.
Родена е да бъде спешен медик. Дали на линейка или с експертност в областта на спешната медицина, все е там, на първия фронт.„ Винаги съм работила спешност, защото това беше мечтата ми", уточнява д-р Димитрова и разказва, за първата си работа, на линейка. Без рутина зад гърба си, но с отговорността да помогне по най-добрият начин на пациент в нужда, така помни първия работен ден. Имало го и притеснението и страхът, дали ще се справи. Не крие и удовлетворението, че отличната теоретична подготовка, е била в помощ в трудните моменти. „ Така е с всеки млад лекар. Въпросите винаги са били едни и същи, дали ще поставим правилно диагнозата, дали лечението ще е точното, колегите го знаят най-добре", с усмивка споделя медикът. Тогава д-р Димитрова е работела по разпределение в Свищов. Този град е в сърцето й, не само защото от там са спомените от първите професионални стъпки, а и защото в този град днес живее майка й.

 

След това живота я изпраща на друго място

като експерт в МЗ, отговарящ за спешната помощ. Така 18 години. Била е и административен директор на Пангюрската болница. А днес е в Пирогов, на първия фронт. Научила е много, както за системата, така и за спешността. Усеща болката на хората, които в един момент от живота си, се оказват пациенти. Усъвършенствала се е това да не замъглява обективната преценка и да не пречи на бързите и точни решения. Затова днес ръководи екипите, които са първата линия на бойното поле със световния враг- КОВИД-19. Питам я за първата й среща с врага, кога се е случила и как е станала тя. Тогава тя ми разказва, че това е жената, за която съобщиха всички медии, че припаднала след свиждане на мъжа си. „Става въпрос за пациентката, която ние приехме в шокова зала. Състоянието й беше тежко. Интубирахме я. Не беше възможно да я разпитаме за клиниката й, за оплакванията, които е имала. Беше и направена снимка на бял дроб. След като пристигнаха близките й, разбрахме от тях, че е била в контакт с роднини от чужбина". Положителният резултат от пробата й показва, че всички вече сме се срещнали с невидимия враг.

Не се ли изплашихте, чисто по човешки тогава,

я попитах аз. А тя ми отвърна, че и в момента не се страхува, защото се е готвела за срещата с това заболяване. „ Не чувах за заболяването за първи път. Бяхме изчели всичко, бяхме гледали снимки на поражения на белия дроб, бяхме подготвени теоретично, още повече че нашата болница беше определена за прием на лица контактни на пациенти с КОВИД-19. Психически бяхме готови за съвсем друг сценарий обаче, от този който се случи", разказва д-р Димитрова. Всички са очаквали в Пирогов да се приемат само лица, контактни на заболели с коронавирус. В един момента се оказва, че в това лечебно заведение вече има не един, а двама със заразата. За части от секундата, всичко се преобръща на 360 градуса. Целият план за работа на болницата се преформатира в движение. „Останахме цяла нощ на работа. Тази жена, беше съпруга на наш пациент, който лежеше във вътрешното отделение на болницата, това променяше рязко нещата. Моментално щаба на болницата се събра, за да карантинираме Пирогов. Трябваше да се поставят под карантина клиниките по неврология и по кардиология, защото те бяха в една и съща сграда с вътрешното отделение, така че пациентите да бъдат отделени. Целият екип остана на работа. Дезинфекцира се цялото спешно отделение и чак след два часа можехме да подновим работа. А това никога до този момент, от създаването на болницата, не се е случвало, да бъде затворено за определено време спешното отделение.

Питам я, дали си е мислела, че

случващото се в Китай може да ни подмине и да няма болни у нас. А тя ми казва, че като лекар е знаела, че заразата няма да остане изолирана само там, в Китай,  защото хората не спрат да пътуват, а при това движение на потоци пътуващи възможността да се заразят мнозина е реална. Днес коронавирусът е част от ежедневието на д-р Димитрова."Такава ми е работата. Пациентите минават първо през спешното. И в зависимост от резултата на пробата, техният път е различен", казва тя. Не само д-р Димитрова, всеки медик от спешното отделение живее с усещането за болестта, защото срещата с пациент е потенциална среща и с вируса. Разказва ми, че от дни не е почивала. Че тази зараза е променила живота й. Не се оплаква. Дава ми пример с това, как много недоволстват от карантината, от невъзможността да излизат, да са срещат с приятели, да пият кафе, без да се замислят, че все пак са затворени с близките си, с хората които обичат. За лекарите обаче карантината е друго. Тя е също изолация, но далеч от близките и любими хора, от дома и на работа, в грижа за пациентите. Няма човек, който да излезе непроменен от тази ситуация, казва д-р Димитрова, защото тогава си даваш сметка колко преходно е всичко. Колко малко неща ти трябват в действителност, от всякакво естество. Споделя, че искрено се надява хората да осмислят какво се случва и да се променят, към добро. Заразата е знак, че всеки трябва да си направи равносметка и да се смирим, като общество, категорична е д-р Димитрова.



За стрелките на времето и спортния хъс

За стрелките на времето и спортния хъс

Най-голямата ми болка е, че покрай свръхинформираността на хората, медицината "олекна", казва проф. Асен Балтов
Духовният лечител на българите в Страсбург

Духовният лечител на българите в Страсбург

Мечтая, един ден да имаме тук хубава българска църква, в която да служа, каза отец Георги
Когато математиците станат лекари

Когато математиците станат лекари

Кабинетите на джипитата са с най-широко отворени врати, казва д-р Румен Алексов
Ангелът на българските лекари  в чужбина

Ангелът на българските лекари в чужбина

Българската общност е нещо много важно, когато стане въпрос за работа и квартира, само българин може да ти помогне, каза Наталия Константинова
За здрава ценностна система

За здрава ценностна система

Не съм колебал нито за миг да стана доброволец, в ситуация като тази, в която се намира страната ми
Любовта е над всичко

Любовта е над всичко

Моето хоби е образната диагностика, каза д-р Ваня Страхинова
Красивият ловец на лъжи

Красивият ловец на лъжи

Най-много мразя да ме лъжат, за това избрах професия, която се бори с лъжите, казва инспектор Весела Крумова
Четвърто поколение медик

Четвърто поколение медик

Винаги съм искал да бъда хирург, колебанието беше във вида хирургия, казва д-р Димитър Пенчев
Богатството на сивите нюанси

Богатството на сивите нюанси

Мечтая доброто да се случва, все повече между нас, каза проф. Росен Коларов
Посланичката на любовта

Посланичката на любовта

Музата, която ме е споходила е любовта във всичките й измерения, казва д-р Джина Дундова- Панчева
1 2 3 4 5 ... 17 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Май 2020