С пръстовия идентификатор лимитите би трябвало да паднат

Ще открием Военния университет най-късно до 2018, започваме да обновяваме и апаратурата си, казва ген. Николай Петров

Снимка: ВМА

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Означава една много солидна история, един дълъг извървян път в много различни и трудни времена, един устойчив път на развитие напред и нагоре и един бекграунд, с който ние - настоящите работещи във ВМА, можем да се гордеем. Защото ние сме ВМА - лекарите, сестрите, санитарите, работниците, администрацията, това е ВМА. Иначе тя е няколко сгради в София и извън нея, но имиджът на болницата го правят хората. Качеството го дават екипите, високият имидж на ВМА лежи на гърба на всички хора в болницата и те се справят добре, уверявам ви. Така че, нашето движение напред и нагоре продължава.

- С какви конкретни стъпки?

- Със стъпки в няколко направления. Първо, ние продължаваме да сме най-предпочитаната болница в страната за лечение и ще се стремим да задържим това положение. Второ, ние ще продължим със същите мерки на управление на материалните средства, водещи до по-голям контрол и по-малко разходи при запазено качество, което вече правим от две години. Трето - ще се борим за вдигане на обема дейност и повишаване на нейното качество. От началото на тази година ние работим на 200 легла повече. Мисля, че за периода, който тук премина като реформа, вече трябва да мислим за внедряване на нови методи за диагностика и лечение, които са свързани с купуването на нова апаратура. Защото тя остаря безкрайно и влизаме в ситуация най-големите специалисти в България да работят с най-старата техника. Ще ви дам пример, нашият ядреномагнитен резонанс е първият в страната, което означава, че сигурно е на над 30 години.

Следващата посока е научна и учебно-преподавателска. Ние анонсирахме, че предприемаме стъпки и ще се борим за регистриране на статут на висше училище – Военномедицински университет, в който да се готвят военни кадри, защото ситуацията с тях е много тежка. Военни лекари няма и стават все по-малко. Така че отиваме на варианта да си ги произведем.

- Кога смятате, че би могъл да отвори врати университета?

- В най-добрия случай това може да стане през есента, с началото на новата учебна година. В най-лошия случай - през 2018. Ние ще направим всичко възможно това да се случи още през 2017, макар че бъркотията в момента в държавата ще ни забави и може да отсрочи началото с една година.

- Колко студенти предвиждате да се обучават на година в университета и от къде?

- Няма да откриваме топлата вода. Ние ще взаимстваме модела на съседните нам държави - Румъния, Сърбия, Гърция, Турция, в които има военномедицински университети. Целта ни е да започнем с 20 души на випуск, мисля, че и така ще остане за в бъдеще. Това ще са лекари, които ще се обучават по медицина и военни науки, така че те ще бъдат със статут на курсанти. Завършват, присвоява им се войнско звание, офицерско, отиват в частите за няколко години, след което получават възможност за кариерно развитие.

Стартирахме и Център за обучение от началото на октомври, който вече работи усилено. Целта е да създадем военни медици, които да бъдат по частите и да оказват медицинска помощ на едно по-елементарно ниво. За моменти те биха могли да изиграят спасяваща роля.

- Какви хора обучавате там - лекари или военни?

- Там обучаваме военнослужещи на медицински техники, след което от Нова година ще започнем да приемаме цивилни лица. Ще гледаме да спазваме някакъв регионален принцип заради мястото, където после ще ги изпратим. Ще учат три месеца военни науки във Военния университет във Велико Търново, след което 6 месеца медицински умения - теоретични и практични, във ВМА. Накрая им се дават военни звания, стават сержанти и отиват в поделението.

- Правили ли сте оценка каква е потребността на ВМА от медицински кадри в следващите 5-10 години?

- Нуждата от кадри е много голяма. С оглед на усложнената обстановка в регионален и глобален план, мисля че тя ще бъде все по-голяма, защото военните кадри са много различни от цивилните. Техният рефлекс за реакция е много по-бърз и много по-ефективен. Ще ви дам пример с последния случай - с Харманли. Когато дойде омбудсманът г-жа Мая Манолова и сподели тревогите си за напрежението, което расте там, както и г-жа Първанова - шефката на Агенцията по бежанците, ние реагирахме мигновено. На следващия ден, ако не се лъжа, изпратихме много добър екип, който отиде, преглежда два дена бежанците и направи една моментна снимка на ситуацията. През това време се правеха репортажи как там няма доктори, а те бяха вътре точно в този момент и си вършеха работата. Просто тогава не сме имали за цел да вдигаме шум и да нагнетяваме напрежение. След което излезнахме с един доклад, който беше коректен, точен и прецизен. Ето как ВМА реагира първа и много ефективно. Сега, в момента, пак има специалисти там, които препотвърждават това, което установи първият ни екип.

- Какво е вашето обяснение за напрежението в Харманли? Отдавате ли го на лоши битови и здравни условия или смятате, че причината е друга?

- Колегите споделиха, че битовите условия са много добри, има и медицинско обслужване. Аз не мога да коментирам какви са причините. Най-малкото бих посъветвал всички, които ги коментират, да отидат и да изкарат една седмица там, и тогава да говорят. Аз не съм бил на място, за да кажа какви са причините за напреженоето. Това, което касае битовите условия, храната и медицинското обслужване, колегите казаха, че е нормално. В този мисъл другото го приемам за свободна интерпретация - не можеш да коментираш нещо, като не си бил там.

- Споменахте, че предстои купуването на нова апаратура за ВМА. Имате ли план на каква стойност и към какви апарати ще се насочите?

- Ние вече сме в процес на доставка на няколко неща. На първо място това е нашата гордост, която ще открием на 1 декември - новият скенер. Той пристигна в събота и ние от мерак през почивните дни със заместниците бяхме тук, за да го видим, да го пипнем. Обявихме, че го откриваме, а до последно не бяхме сигурни дали ще пристигне. Но до утре вечер той ще бъде инсталиран и готов за работа. Това е най-голямото нещо, иначе купихме среден клас скенер във Варна, най-късно март ще купим още два. В процес на доставка са три набора за ендоскопска хирургия. Не всичко ще остане тук, ние се грижим и за другите си болници. Купуваме и операционни лампи, компютри, хирургични инструменти, имаме нужда от много неща, но средствата, с които разполагаме, са ограничени и поръчваме най-необходимото.

- Какви са цените, защото постоянно има оплаквания от ваши колеги, че са високи?

- Аз бих казал, че цените, на които ние купуваме медицинска апаратура, нямат аналог. Ще ви дам пример - скенерът във Варна го купихме за 330 хил. лв., чисто нов и с гаранция, 16-срезов. Ако намерите друго място, от където е закупена такава апаратура на тази цена, държа да ми го кажете.

Същите два скенера от този клас ще вземем за Сливен и Пловдив, дори ще бъдат на по-ниска цена - 315 хил. лв. Този скенер, който ще откриваме сега на първи декември, е около 860 хил. лв. Влезте на сайта на Агенцията за обществени поръчки и ще видите на какви цени се купува по другите места. Купуваме три лапароскопски набори за 200 хил. лв. Проверете и те на какви цени се купуват. Нашите са уникално ниски.

- Как успяхте да ги постигнете?

- С много преговори, грубо казано - с много пазарлъци. Това е най-точната дума, груба е, но е факт.

- Ще успеете ли до края на годината да изчистите всички дългове на ВМА?

- Не мога да кажа кога ще се случи, но дългът, който мисля, че ще финализираме в тази година, ще бъде в рамките на оперативния, който има всяка болница. Всяка болница прави разходи за месеца в рамките на няколко милиона, които като се появят са дълг, като се разплатят - изчезват. Това е един вид зануляване. Може би, хайде да не кажа голяма дума, но може би дълговете ни ще бъдат под 10 млн. към края на годината.

А тръгнахме от 230 млн. Сега се сещам, че в едно от първите интервюта, които дадох като нов началник, ме попитаха кога ще изчистите дълговете и аз изстрелях без много да му мисля - ами за 2-3 години. После като навлязох и видях за какво става въпрос, реших, че просто не съм премислил отговора. Обаче ето, Господ ми помогна и това се случва.

- Сам казахте, че е сложна ситуацията в момента. Честата смяна на министри отразява ли се зле на сектора и вашата работа?

- Моята философия е следната - честата смяна не е добра идея. От друга страна, ако не покаже качества поредният министър, не трябва да се чака, а трябва да бъде сменен. Намери ли се читав, добър мениджър, той трябва да бъде оставен да работи, защото в такива ситуации обикновено средният ешалон в държавата, хайде да не кажа спира, но намалява темпото на своята работа, почва да се крие, да се пази, да не подписва документи и това рефлектира директно върху работещи структури като нас.

- В тази връзка бърза или бавна беше смяната на Петър Москов?

- Това не очаквайте от мен да го коментирам, нямам право.

- Но може да кажете какво бихте очаквали от следващия министър, какво би трябвало той да направи в най-бърз порядък?

- Аз не мога да си позволя да давам съвети на министъра. По-скоро бих казал друго, че който и да е новият министър, независимо от коя политическа сила, аз винаги го приемам с доверие и с надежда. Очаквам и мечтая той да бъде успешен, защото това ме касае. Ако той бъде добър министър, това ще бъде добре и за мен и за всички останали колеги, и за пациентите. Когато ме разочарова, аз почвам да роптая като всички други.

- Последните години показаха, че ВМА е донорската банка на министри за служебния кабинет в здравеопазването. Сега пак ли така ще стане или нямате идея?

- Не знам, хващате ме неподготвен, не мога да отговоря.

- Ако на вас ви предложат да се върнете на този пост, бихте ли го направили?

- Не разбирам защо трябва да дам отговора на вас.

- Появиха се анонси, че ще се махнат пръстовите отпечатъци в болниците от страна на различни политически партии. Смятате ли, че това е удачно да се направи?

- Не мога да кажа, защото не мога да дам оценка и според мен всеки, който дава оценка, преди да е видял някакъв резултат, прибързва. Ако работи тази система и реализира повече контрол, повече икономии на средства, които да се насочат към други места, където е нужно, са добре дошли. Но, ако това е контрол заради самия контрол, при който нищо не се променя, разходите си летят, всички в системата са недоволни, тогава може да махне. Който и да е министър, не е нужно да прави 100 неща наведнъж, едно нещо да направи, да минат 1-2 месеца и да отчете реално резултати, е достатъчно. Това е добрата политика в здравеопазването и колкото повече този ресор е място за консенсус между политиците, толкова по-добре ще е за хората. Защото здравеопазването е много сериозен ресор в обществото. Така че колкото по-малко политика в здравеопазването, толкова по-добре, според мен. Тук трябва да се гони експертиза и ефективност на решенията.

- По данни на МЗ 15 млн. за две седмици са спестени от въвеждането на пръстовия отпечатък. Вашият опит във ВМА какво показва? Има ли по-малко хоспитализирани пациенти за тези 2-3 седмици?

- Не, нашият обем си е същият. Той нито се увеличи, нито намаля. Още повече, че обемът е регулиран от лимита на касата. Ние към края на този месец сме с половин милион надлимитна дейност. И не знам дали тя ще ни бъде платена.

- В тази връзка трябва ли да се махнат лимитите, след като имаме и пръстов отпечатък за 2017-а?

- Би трябвало. След като системата с пръстовите идентификатори работи и има ефект от нея, би трябвало лимитите да паднат. Те ще загубят смисъла си.

- Какво ще пожелаете на колегите си за празника?

- Искам да пожелая на всички работещи във ВМА здраве, късмет, кураж и с Бога напред. Ние сме силни с доброто, което правим за хората. Това е нашият капитал, това е нашата сила.