Инфекциите - основни виновници за фебрилитета

Много често пациентите търсят медицинска помощ заради продължителна повишена температура, без да си дават ясна сметка, че причината за това може да бъде както безобидна болест, така и много сериозно заболяване. Ето защо е важно да бъде открита точната причина за продължителния фебрилитет.

ВИЗИТКА Д-р Магдалена Баймакова завършва ОКС „Магистър" по специалността „Медицина" през 2008г. в Медицински университет–София. През декември 2013г. придобива специалност „Инфекциозни болести" и права на специалист от 1 януари 2014 г. През февруари 2016 г. д-р Баймакова защитава дисертационен труд за придобиване на ОНС „Доктор" по научна специалност „Инфекциозни болести". Д-р Баймакова е провела специализация по „Инфекциозни болести" в Lausanne University Hospital (CHUV), Switzerland. Участвала е в 8 (осем) международни курса за следдипломно обучение в Австрия, Гърция, Швейцария, Италия и Франция. Д-р Баймакова има над 45 научни публикации в български и чужди научни списания. Изнесла е над 20 научни съобщения на конференции и конгреси в България и чужбина.

„Неясните фебрилни състояния обхващат различни направления и части от медицинската наука. За улеснение на лекарите от практиката причините за температурата с неизвестенпроизход се класифицират в пет групи", обяснява д-р Баймакова. Първата и най-голяма е тази на инфекциите, следвана от групата на неинфекциозните възпалителни заболявания (където попадат различни ревматологични и съединително-тъканни заболявания). Трета е групата на различните онкологични болести, след това идва ред на фебрилитета, който се дължи на разнородни причини. В тази група попадат всички други етиологични причини, които не са включени в първите три категории. Последната пета група е на недиагностицираните, уточнява инфекционистът.
В хода на диагностиката пациентът попада в една от изброените пет категории причини за продължителния неясен фебрилитет. В световен мащаб научните изследвания и проучвания показват, че най-честата причина за неясните фебрилни състояния са инфекциите. „В общи линии те са водещата причина, следвани от неинфекциозните възпалителни заболявания, след което групата на недиагностицираните и разнородните, а неоплазмите са по-малко като процент", казва д-р Баймакова.
В страните от Югоизточна Европа и Азия има тенденция за превалиране на инфекциите спрямо всичките останали групи – тама те обхващат от 30% до 70% от случаите. Докато в страните от Западна Европа и Северна Америка, групата на инфекциите има почти равностоен дял с ревматологичните заболявания.

Проучванията показват, че пациентите при които не е установена причината за неизвестната продължителна температура, до 2 години от началото на оплакванията значително се подобряват. При тях отшумява персистиращото фебрилно състояние и те се връщат към нормалния си ритъм на живот, обяснява специалистът.

Прогнозите за изхода на неясните фебрилни състояния до голяма степен зависят от два основни фактора – в коя група от причини за фебрилитета ще попадне съответния пациент и какви придружаващи заболявания има. С най-неблагоприятна прогноза са хората, при които се установи онкологично заболяване, казва още д-р Баймакова.

Фебрилитетът обаче по принцип не е константна величина. Температурата на човека в различните части на денонощието търпи промени и динамика. Най-ниски са стойностите към 06:00 часа (рано сутрин), а следобяд (около 16:00 часа) са физиологично най-високите температурни нива. Така например, през деня температурата започва плавно покачване (при някои хора би могла да достигне и до 37.50С), след което се наблюдава процес на плавно понижение.

„Ето защо, когато питаме пациента какви стойности на температурата е измерил, е уместно да разберем в коя част на денонощието го е направил. Ако е измерил 37.50 С следобяд, то това не е особен повод за силно притеснение. Ако обаче тази стойност е установена рано сутрин, то тогава имаме основание за сериозен размисъл. Друга важна особеност е какъв термометър е използван и в коя част на тялото е измерена температурата", споделя д-р Баймакова.

Температурата с неясен произход има свои особености и според различните възрастови групи. Разглеждат се основно три възрастови диапазона: деца, хора до 65-години и пациенти в по-напреднала възраст. „При децата преобладават повече инфекциите като причина за това състояние. При малките пациенти стойностите на високата температура е желателно да бъдат една идея по-ниски от тези при възрастните. Проблемни са пациентите над 65-годишна възраст, тъй като много често при тях се наблюдава подтиснат имунен отговор, поради което те не развиват добре изявена фебрилна реакция", казва още д-р Баймакова. И уточнява, че при по-възрастните болни симптомите не са толкова ясно изразени в сравнение с пациентите, които са на възраст 30-40 години. В тази връзка някои придружаващи заболявания могат да усложнят диагностичния процес. Освен това има хора, които без да си дават сметка употребяват медикаменти, които могат да бъдат причина за поява на продължителен фебрилитет.

„Резултатите от нашите проучвания в клиниката показват една средна възраст на пациентите с неясно фебрилно състояние около 40-45 до 50 години, т.е. това са сравнително млади, активни хора, които се намират в разцвета на своя жизнен път. Те са и с по-добра прогноза, защото в повечето случаи се открива инфекция като причина за тяхното състояние и започва подходящата терапия", посочва инфекционистът.

Диагностиката на температурата с неизвестен произход е продължителен процес, за който понякога са нужни няколко седмици. Силно препоръчително е лекарите да се въздържат от прилагане на „терапия на сляпо", т.е. преди да е установена точната причина за неясния продължителен фебрилитет. Затова при пациентите с този вид здравен проблем е редно да се действа по схемата: „първо откривам конкретната причина за състоянието, поставям диагноза и едва след това назначавам съответното подходящо лечение". За съжаление, много често при лицата с неясно фебрилно състояние този подход на действие се пренебрегва и не се спазва. „Много често при нас идват пациенти, които от поне месец-месец и половина обикалят различни специалисти в различни лечебни заведения, назначавани са им различни видове изследвания без да е следвана някаква научно-издържана логика или определен модел на диагностично поведение. Ето защо, ние започваме от началната точка – кои са най-честите причини за температурата с неизвестен произход. Преминаваме през инфекциите, при необходимост продължаваме с неинфекциозните възпалителни заболявания, онкологичните болести и т.н. Работим в екип и много добър синхрон с останалите специалисти от Военномедицинска академия. При нужда правим разнообразни консултации – с ревматолог, хематолог, кардиолог, пулмолог, невролог и други експерти, за да може да се изключи всяка една от групите причини за проблемния фебрилитет, така че да се стигне до окончателната диагноза", обяснява д-р Баймакова.

Към момента обаче няма клинична пътека за неясните фебрилни състояния. „Нашата надежда и желание е да бъде създадена подобна клинична пътека, защото разходите при тези пациенти са високи, а това до голяма степен е обусловено от множеството изследвания свързани с диагностиката на тези болни", коментира инфекционистът от ВМА. И уточнява, че постигането на краен успех при поставяне на точната диагноза зависи не само от инфекциониста, но и от другите специалисти на медицинската наука, а и не на последно място от доверието и желанието за съдействие на самия пациент.