В търсене на лек за диабета

Засега медикаментите остават най-ефективната терапия, казва доц. Пламен Попиванов

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Три са основните направления, в които се развиват опитите на науката да открие лечение за диабета. Те са фармацията, трансплантацията и медицинските изделия. Засега най-успешното от тях безспорно се оказва първото. И това е така не само заради откритието на инсулина преди един век. Последните иновации в областта на диабета, които позволяват по-добър контрол над болестта отново са лекарства. В тяхната основа обаче не седи само идеята за понижаване на захарта, но и на сърдечно-съдовия риск.

„Доскоро диабетът се разглеждаше като едно заболяване, при което високата кръвна захар уврежда очите, бъбреците, сърдечно-съдовата система и ускорява настъпването на проблеми със зрението, бъбречна недостатъчност, инфаркти, инсулти. Затова се търсеха медикаменти, които понижават захарта и оттам състоянието на пациентите. В последните години обаче се издигна една друга версия, че ние търсим лекарства, които от една страна понижават кръвната захар, а от друга намаляват сърдечно-съдовия риск", казва доц. Пламен Попиванов. Според него ефектът от подобни комбинирани терапии намалява сърдечната смъртност с около 36%, а хоспиталоизациите с 35%. Освен това води и до понижение на инсултите сред диабетиците.

Въпреки откритието на нови медикаменти обаче, инсулинът остава незаменим. „Това е така, защото диабетът е инсулинодефицитно заболяване, дали липсва в абсолютна стойност или има развита инсулинова резистентност, той е нужен", казва доц. Попиванов. На практика без него човек с диабет ще живее около година и половина.

Oсвен медикаментите, в света от години се правят опити да се въведат и други методи на лечение. Присаждането на панкреас е един от тях. „Панкреаси можем да присаждаме примерно от 30-40 години, но има проблем - органът се отхвърля от организма", обяснява доц. Попиванов. Това се получава, защото присадката е малка. „Но винаги, когато присаждаме бъбрек на болен от диабет, ние присаждаме и панкреас", допълва той. По състоянието на бъбрека специалистите съдят за състоянието на панкреаса. Другият проблем в случа са имуносупресорите. Тези медикаменти потискат имунитета, за да не се отхвърли органа, но това е опасно за диабетиците.

Стволовите клетки са друго направление, с което съвременната медицина търси решение и за диабета. Проблеми обаче има и там. „Една клетка в недиференцирано състояние започва да се диференцира в клетка на панкреас да кажем, но в даден момент може да се превърне в ракова", обяснява доц. Попиванов. Засега учените не могат да спрат тази еволюция. Другото им притеснение е, че не могат да контролират колко инсулин се отделя от клетките, които се мъчат да превърнат в клетки на панкреас.

Сред другите опити, които се предпиремат е трансплантацията на костен мозък. Тя се прави при хора с автоимунен диабет тип 1, при който собствените клетки на организма унищожават тези, които произвеждат инсулин. „Тогава ние даваме мощен цитостатик и избиваме целия костен мозък, а след това правим автотрансплантация", казва доц. Попиванов. В 70% от случаите пациентите се възстановяват и излекуват, и вече нямат първи тип диабет. Само че има и хора, при които терапията не проработва или води дори до смъртен изход. Това се случва заради увреждането на костния мозък от мощните лекарства. Затова тези методи са разрешени в Бразилия, но не и в Европа и Северна Америка.

Науката работи и за създаването на изкуствен панкреас. „ Идеята е да се създаде една малка помпа, голяма като кибритена кутийка, в която има инсулин и която с тръбичка и с игличка пуска по-малко от него в кръвта", обяснява доц. Попиванов. Панкреасът обаче на храненето отговаря не само с инсулин, но и с глюкагон. „Той се отделя, когато сме гладни и стимулира образуването в черния дроб на глюкоза. В противен случай ние ще изпаднем в хипогликимия и мозъкът ни ще изключи", казва доц. Попиванов. Целта на учените е две малки помпи да отделят инсулин и глюкагон съобразно кръвната захар. „Тези уреди са несъвършенни. Опитваме се да свържем малки глюкомери, които измерват кръвната захар през няколко минути посредством поставен под кожата сензор, с инсулиновите помпи. За момента това е най-доброто с което разполагаме. Но и те не са съвършенни - например при бързо настъпваща хипогликемия глюкомерът алармира късно, защото глюкозата преминава от вените до меките тъкани, където е сензора, за 15 минути, а тежката хипогликемия се развива за 2-3 минути", обяснява специалистът.

Затова засега вместо изкуствен панкреас се слагат помпички, които инжектират инсулин подкожно. При тях човек управлява и настройва пускането на инсулина в кръвта. Такива помпички има и у нас, касата ги плаща, казва доц. Попиванов.При правилна употреба помпите дават възможност за добър контрол на захарта. А това е важно, защото високото ниво на кръвната захар уврежда организма по много механизми и води до сериозни усложнения.