Искаме ясни правила за заплатите на сестрите

- Г-жо Василева, какво направи екипът на министър Петър Москов за специалистите по здравни грижи?
- С този екип имахме добри контакти. Дискутирахме всички проблеми, които в годините бяха натрупани в съсловието на професионалистите по здравни грижи. Успяхме да ги убедим, че трябва да започне реформа, която да подобри условията за работа и министерството направи няколко реални стъпки за законово регламентиране на професиите от направление „здравни грижи". В нашата организация са обединени медицински сестри, акушерки, рехабилитатори, медицински фелдшери, лаборанти и др., върху които всъщност се крепи системата на здравеопазването. За съжаление, проблемите са сериозни и затова хората или напускат професията или заминават да търсят по-добро поприще в чужбина.
Предишният министър д-р Стефан Константинов направи първата реална стъпка към регламентиране на професиите ни, беше издадена първата наредба за това, но бяха необходими още няколко стъпки, за да имаме самочувствието на европейски специалисти. Направени бяха промени в Закона за съсловните организации, издадена бе наредба за компетенциите, имаме Етичен кодекс, който беше публикуван в „Държавен вестник" от министър Москов, и една много голяма стъпка беше направена във връзка с узаконяване на продължаващото обучение и степенуването на професионалистите по здравни грижи. Законопроектът мина на първо четене в Комисията по здравеопазване и се надяваме да бъде приет в зала, защото това е много важно за осъзнаването на хората от това професионално направление. За определянето ни не само като регулирана професия, за задължението да се учиш цял живот, но и за една вътрешна мотивация, която ти дава самочувствието на професионалист, който трябва да бъде ценен от обществото.
- Регламентираха професиите, но самите професионалисти по здравни грижи са на изчезване. Какво трябва да се направи, за да останат в България?
- Много неща трябва да се направят. Кризата за тези кадри е жестока в целия свят. Професиите са физически и психически изтощителни и младите хора нямат интерес да ги практикуват, особено при това ниско заплащане. Поради това има едно огромно движение на медицински сестри и други специалисти от Източна към Западна Европа, оттам към САЩ и от Америка към Австралия. Затова на първо място трябва да се подобрят възнагражденията. С подписания колективен трудов договор е повишена началната заплата, но това е крайно недостатъчно. Трябва да се направят и стъпки за регламентиране на професионалното израстване и възможностите за специализация на професионалистите по здравни грижи и най-вече трябва да се убеди обществото за необходимостта от нашия труд, да разбере какво може да очаква от нас. Защото досега хората си представят медицинската сестра единствено с инжекцията, а всъщност това е само една техническа манипулация. Всички професии, свързани със здравни грижи, имат свои автономни функции и разбира се такива, които извършват под лекарски контрол или лекарско назначение. Именно в сферата на автономността на професиите, би трябвало обществото да очаква най-много от нас, защото това касае промоция на здравето, профилактика на заболяванията, здравна просвета, особено за подрастващите и това трябва да бъде оценено. Трябва да ни се даде по-голям шанс да вършим това, за което сме учили.
- Казахте, че очаквате от Лекарския съюз да защити и Вашите интереси при разговорите за НРД 2017 г., какво точно имате предвид?
- Тъй като Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи не е страна по договарянето на НРД, ние винаги даваме нашите предложения към Лекарския съюз и професионалните организации на зъболекарите и фармацевтите, и съответно към министерството. Никъде в НРД не е отбелязано какъв процент от клиничните пътеки се отделя за труда на професионалистите по здравни грижи, няма и друга регламентация. Обикновено се прави с вътрешните правила на лечебните заведения, но това навсякъде е различно. Искаме да седнем на масата и ясно и точно да договорим начините за заплащане труда на професионалистите по здравни грижи. Дали ще е процент от цената на клиничните пътеки, дали ще е процент от различните видове дейности, но трябва да е определено ясно. Има различни начини на заплащане на този труд, но се получават големи разлики – едно е в университетската болница, друго е в общинската, трето - в извънболничната помощ. Така че няма как да кажем искаме 20% от пътеката или 20% от бюджета на общопрактикуващия лекар. Затова искаме различните казуси да бъдат разгледани съобразно спецификата на лечебното заведение.
- Какво е съотношението лекар-медицинска сестра у нас?
- Съотношението е 1:0.9 при изискване 1:2 по средните стандарти в ЕС. В света се взема предвид съотношението лекар-пациент и съобразно международните сестрински стандарти една сестра трябва да обслужва средно четири пациента, което е една добра мечта за нас. В България нямаме такова съотношение и понеже е по-разбираемо, нормално е като има един лекар в дадено отделение, да има поне две сестри, които да се грижат за болните. За съжаление това не е така.
- Кои са най-сериозните проблеми, които пращат сестрите в чужбина. Само заплащането ли ги гони от страната?
- Заплащането е на първо място, тъй като винаги през годините е било много ниско, каквито и крачки да сме предприемали. Трудът е подценяван, няма добро отношение вътре в екипите, което е субективен фактор, но играе огромна роля за решението на хората да напуснат. Колкото повече заминават, естествено толкова по-малко остават и екипите не могат да бъдат сформирани. Не се създават добри взаимоотношения вътре в колектива, което създава огромно напрежение и води до синдрома на изпепеляването, до физически заболявания и хората просто не издържат. Сменят или професията, или страната.
- Колко е средната заплата на сестра у нас?
- Различно е. Зависи от профила, но се движи между 500 и 700 лв. Средната възраст е 53 години за медицинските сестри, 51 - за акушерките и 55 - за медицинските фелдшери. В нашия регистър са регистрирани 3800 сестри в пенсионна възраст, които продължават да работят. Общият брой на медицинските сестри е около 26 900 души. Знаете, че точно грижата на сестрите е от изключително значение да бъде изведено до край лечението на пациентите. Защото ако няма достатъчен персонал, който да обслужва пациентите, първо те не могат да получат правилна информация за своето състояние, за спецификата на лечението, което им предстои оттук нататък, защото и лекарите са много натоварени и нямат време да разговарят с тях. Хората са стресирани, трябва и определен психически подход да бъде приложен, така че необходимостта от сестрите е огромна. Но когато нямаме нужния персонал, естествено че няма кой да върши тези дейности и в много лечелни заведения пациентите са с придружител, който и в най-голямата си обич към своя близък, не може да окаже качествени грижи, защото не е подготвен за това.
- Можете ли да формулирате три неща, които ще очаквате от следващия здравен министър?
- От следващия министър ще очакваме много. Той трябва да знае, че специалистите по здравни грижи са ключовият фактор за българското здравеопазване. За да ги запази са необходими добри заплати, възможност за професионална кариера и израстване, и добро отношение. Добре е да запази националния консултант по здравни грижи, защото министър Москов беше първият, който разбра, че наистина има нужда от такъв експерт. Надяваме се и следващият министър не само да го запази, но и да се възползва от неговите съвети, за да може още по-добре да представим проблемите на професионалистите и да ги защитаваме. Не заради себе си, а заради болните хора. Защото ние казваме: погрижете се за нас, за да се погрижим и ние за вас. Когато има достатъчно мотивиран персонал от направление „здравни грижи", тогава и работата ще върви, пациентите ще бъдат доволни и ще направим малка крачка напред в здравеопазването.
- Ще поискате ли разширяване на правомощията на сестрите за самостоятелна дейност?
- Това го искаме непрекъснато. И сега в здравното законодателство има известни възможности, като например работа в интегриран център за здравни и социални услуги, центрове за майчино и детско здраве. Там сестрите и акушерките имат възможност за своята автономност. За съжаление обаче това все още е факт само на книга, тъй като реално не е решено финансирането на тези дейности, които са от особено важно значение за здравеопазването. Тези центрове могат да бъдат финансирани по много различни начини, но е въпрос на правителството и парламента да решат как ще стане това. Защото и в момента има много проекти, финансирани от най-различни вътрешни и външни източници, и те работят много добре и доказват необходимостта от този модел на обгрижване на възрастни хора и на децата най-вече в дома. Защото е доказано, че това е един от най-добрите модели и най-евтин. Има възможност да бъдат финансирани от касата, от общините, може да се допусне и съвместно финансиране от самите потребители, но това вече са разговори, които трябва да продължат и в следващия парламент.

Документите за Детската болница на финала

Иззеха близо 3000 капсули с райски газ

Българчетата водещи по пиене и пушене

Дела – шамари срещу лекари

Раждаемостта ни е нормална за европейска държава

Правят стандарт за медицинския туризъм

Ръководителите на специализанти вече с 3 години стаж

27 станаха пострадалите от ботулиновия токсин

България все още с нисък ръст на ХИВ
