Четвърто поколение медик

Д-р Димитър Пенчев е специализант в клиниката по ендоскопска хирургия на ВМА-София. Той е една от младите хирургични надежди на болницата. Завършил е 79 то училище в София. В тийнерджърска възраст е имал интерес към информационните технологии, после обаче бързо решава да остане верен на традициите в семейството. Това довежда до разговор с баща му, който му разкрива не така примамливите страни на професията. Като това, че да си лекар трябва да си физически и психически подготвен и да искаш да се посветиш на пациентите, за да не тежат после безсънните нощи и разговорите с разтревожените роднини на болния. Освен това, че трябва да приеме трупането на знания и то за цял живот, за да бъде на високо професионално ниво. Това не го отказало, напротив затвърдило убеждението му, че това е професионалната пътека, по която трябва да върви. „След като взех своето решение, баща ми ме подкрепяше във всичко и не се опита да ме разколебае ", казва д-р Пенчев. Така започва и усилената подготовка за кандидатстване в МУ- София.

 

Казва, че за него,

най-сложни в университета са били предклиничните специалности. Това са първите две години от следването, когато се учи физика, химия, биохимия и биофизика. „Това са неща, които са малко в страни от медицината и от представата на един студент за обучение. Материята е по-суха, а и индиректното им приложение в медицината го разбираме, едва в края на обучението си", обяснява д-р Пенчев. Във втори курс се случват два важни избора, на специалност и на любима. Винаги е знаел, че иска да бъде хирург. Колебанието е било каква точно хирургия да предпочете. „След обиколки по различни клиники реших, че коремната хирургия е това, с което бих искал да се занимавам", допълва д-р Пенчев. И казва, че и други специалности също са му харесвали като образна диагностика и патоанатоморфология, но не толкова, че да ги предпочете.

В медицинския университет

среща любовта. Тя е в същия курс и на същата възраст. И нейното семейство са медици. Баща й и майка й са патолози а тя се е посветила на патохистологията. Казва, че от неговия поток много лекари са заминали в чужбина. „Това бяха едни от най-добре подготвените по медицина. За жалост напуснаха страната и все по-рядко се виждаме с тях", споделя докторът. За тях казва, че са избрали да платят висока цена. Те са далеч от семейството и от приятелите си, без социален живот, но за сметка на това с добра професионална реализация. Той е избрал да остане в България. Нали трябва да има кой да лекува родителите ни, а и родителите на всички, които са зад граница, добавя медикът.

Разказва, че до момента не е

имал големи житейски перипети. Но за това пък е бил изправен пред важни избори. За тях е прилагал максимата „три пъти мери, един път режи". Разпуска лятото с каране на сърф, а зимата със сноуборд. Помни ваканцията в Португалия, която мечтае един ден пак да повтори. Питам го има ли мото в живота си, а той ми отговоря, че по- скоро се води от думите на световните умове, които намират приложение почти за всяка ситуация.Най-често му се налага да използва тази на Айнщайн, че не можем с едни и същи действия да постигнем различни резултати. А д-р Пенчев знае на къде в медицината се е запътил. И е благодарен, че към този път го водят добри учители и блестящи медици.