лица

Четвърто поколение медик

06-03-2020 07:00
Гергана
Гергана
Добрева
kapry@abv.bg
Четвърто поколение медикВинаги съм искал да бъда хирург, колебанието беше във вида хирургия, казва д-р Димитър Пенчев
Това е д-р Димитър Пенчев. Той е кореняк софиянец и четвърто поколение медик. Баща му е кардиолог. В рода на баща му всички по някакъв начин са замесени в изкуството на Хипократ. Прадядо му е лекар, дядо му е специалист по УНГ, леля му е медицинска сестра. И в този традиционно медицински род само снахата, майката на д-р Пенчев, има среща с друго изкуство, това на Мелпомена. За избора на професия и на специалност, за младежките изкушения и личните увлечения започна разговорът ми с него.
Д-р Димитър Пенчев е специализант в клиниката по ендоскопска хирургия на ВМА-София. Той е една от младите хирургични надежди на болницата. Завършил е 79 то училище в София. В тийнерджърска възраст е имал интерес към информационните технологии, после обаче бързо решава да остане верен на традициите в семейството. Това довежда до разговор с баща му, който му разкрива не така примамливите страни на професията. Като това, че да си лекар трябва да си физически и психически подготвен и да искаш да се посветиш на пациентите, за да не тежат после безсънните нощи и разговорите с разтревожените роднини на болния. Освен това, че трябва да приеме трупането на знания и то за цял живот, за да бъде на високо професионално ниво. Това не го отказало, напротив затвърдило убеждението му, че това е професионалната пътека, по която трябва да върви. „След като взех своето решение, баща ми ме подкрепяше във всичко и не се опита да ме разколебае ", казва д-р Пенчев. Така започва и усилената подготовка за кандидатстване в МУ- София.

 

Казва, че за него,

най-сложни в университета са били предклиничните специалности. Това са първите две години от следването, когато се учи физика, химия, биохимия и биофизика. „Това са неща, които са малко в страни от медицината и от представата на един студент за обучение. Материята е по-суха, а и индиректното им приложение в медицината го разбираме, едва в края на обучението си", обяснява д-р Пенчев. Във втори курс се случват два важни избора, на специалност и на любима. Винаги е знаел, че иска да бъде хирург. Колебанието е било каква точно хирургия да предпочете. „След обиколки по различни клиники реших, че коремната хирургия е това, с което бих искал да се занимавам", допълва д-р Пенчев. И казва, че и други специалности също са му харесвали като образна диагностика и патоанатоморфология, но не толкова, че да ги предпочете.

В медицинския университет

среща любовта. Тя е в същия курс и на същата възраст. И нейното семейство са медици. Баща й и майка й са патолози а тя се е посветила на патохистологията. Казва, че от неговия поток много лекари са заминали в чужбина. „Това бяха едни от най-добре подготвените по медицина. За жалост напуснаха страната и все по-рядко се виждаме с тях", споделя докторът. За тях казва, че са избрали да платят висока цена. Те са далеч от семейството и от приятелите си, без социален живот, но за сметка на това с добра професионална реализация. Той е избрал да остане в България. Нали трябва да има кой да лекува родителите ни, а и родителите на всички, които са зад граница, добавя медикът.



Разказва, че до момента не е


имал големи житейски перипети. Но за това пък е бил изправен пред важни избори. За тях е прилагал максимата „три пъти мери, един път режи". Разпуска лятото с каране на сърф, а зимата със сноуборд. Помни ваканцията в Португалия, която мечтае един ден пак да повтори. Питам го има ли мото в живота си, а той ми отговоря, че по- скоро се води от думите на световните умове, които намират приложение почти за всяка ситуация.Най-често му се налага да използва тази на Айнщайн, че не можем с едни и същи действия да постигнем различни резултати. А д-р Пенчев знае на къде в медицината се е запътил. И е благодарен, че към този път го водят добри учители и блестящи медици.



Медсестрата от барикадите

Медсестрата от барикадите

Мая Илиева отказа работа в чужбина, бори се за достоен труд тук
Майка Тереза от Монтана

Майка Тереза от Монтана

Патронажната сестра Даниела Томова обикаля 18 села, за да лекува най-бедните и да им вдъхва надежда

Скромният отговор на славата

Скромният отговор на славата

Няма как да не съм вярващ и да работя това, раждането е Божествено дело, казва д-р Иван Китов
Магията на Новолунието

Магията на Новолунието

В миналото е съществувало поверие, че името, дадено на детето при раждане, оказва влияние върху съдбата му. Днес едва ли някой вярва в „програма", която определя пътя на човек. И все пак, малко вълшебство в живота не е излишно. Поне така ми се струва, че се е получило при д-р Айча Заралиева. Защото името й означава Новолуние.
За стрелките на времето и спортния хъс

За стрелките на времето и спортния хъс

Най-голямата ми болка е, че покрай свръхинформираността на хората, медицината "олекна", казва проф. Асен Балтов
Лъчи от доброта

Лъчи от доброта

Мечтая да видя всичко смислено, което е създало човечеството , защото този свят е чудесен, казва д-р Румяна Станоева
Духовният лечител на българите в Страсбург

Духовният лечител на българите в Страсбург

Мечтая, един ден да имаме тук хубава българска църква, в която да служа, каза отец Георги
Когато математиците станат лекари

Когато математиците станат лекари

Кабинетите на джипитата са с най-широко отворени врати, казва д-р Румен Алексов
Ангелът на българските лекари  в чужбина

Ангелът на българските лекари в чужбина

Българската общност е нещо много важно, когато стане въпрос за работа и квартира, само българин може да ти помогне, каза Наталия Константинова
Очи в очи с КОВИД-19

Очи в очи с КОВИД-19

Винаги съм работила спешност, защото това беше мечтата ми, каза д-р Дияна Димитрова
1 2 3 4 5 ... 17 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Подкрепяте ли последното отпускане на мерките срещу КОВИД?

Юли 2020