И лекарите, и пациентите ще си отдъхнат

Мисля, че оттук нататък, противно на това, което се насажда през медиите тези десетина дни, животът продължава. Нищо фатално не се е случило, така че и занапред ще има здравеопазване в България. Просто и лекарите, и пациентите ще си отдъхнат от това, което се случваше през последните две години. Едно непрекъснато напрежение, едни непрекъснати безумия. Тези хаотични действия, които се опитваха да реализират без изобщо да се отчете какъв ще бъде ефектът върху цялото здравеопазване.

Така че здравеопазването продължава. Със сигурност предстои да се коментира отпадането на пръстовия отпечатък, защото той първо беше въведен, без никой никого да пита, без изобщо да се помисли за това, което ще се случи. Защото под благовидната идея как по този начин щяло да се спре източването на касата, се вършеха глупости. Не може някой априори, без да даде примери, да говори, че лекарите злоупотребяват. В края на краищата има и други методи за контрол. Това от една страна, а от друга и в момента, въпреки че от 1 ноември е задължително за болниците чекирането, никой не може да ви принуди да дадете пръстов отпечатък. Ако някой си позволи да не ви приеме, защото сте отказали да го направите, той ще носи тежките последици на правосъдието. В края на краищата, ние всички имаме права на здравноосигурени. И да ни се вменява априори, че сме престъпници и трябва да слагаме пръстов отпечатък, е безобразие. Това, което се твърдеше преди година, че в цяла Европа било така, просто не е истина. Няма такова нещо. Това беше една българска, надявам се само измислица, за да не подозирам някакви други цели.

Колкото до другото откритие на Москов - лимитите в болниците, това е една хубава и дълга тема. Ако се върна в 1999 г., когато се прие здравноосигурителният модел в България, тогава идеята беше - всеки плаща вноски и всеки ползва здравна услуга. Затова се направи здравноосигурителната каса и т. н. И сега, още с бюджета за миналата година управляващите, по идея на д-р Москов, но и подкрепена от всички партии, учестващи в управлението, вкараха лимитирането на бюджетите и твърдите лимити на болниците. Това не е нищо по-различно от бюджетно финансиране на здравеопазването. Тогава стои въпросът, има ли нужда от касата, след като всъщност се разпределят само едни пари като бюджети и хората тръгват да търсят болница, в която има бюджет, за да се лекуват. Има ли нужда тогава от тази каса при тази структура, при условие, че това разпределение на бюджета може да се направи от трима души в министерството? Кому е нужно, особено след последното одържавяване на касата, министърът да заповядва на надзорния съвет, и той да разпределя едни пари? А къде отиде контролът? Дават се едни пари в здравеопазването с никакъв конкретет ефект. Спрямо 1999 г. средствата са се увеличили в здравеопазването фактически два пъти. Това означава ли, че пациентите са два пъти по-здрави, че са два пъти по-доволни, че имат два пъти по-добър достъп до медицински услуги и че плащат два пъти по-малко от джоба си? Явно някой не иска да върши нещо, свързано с контрола. И да се говори, че видите ли по закон касата нямала правомощия да осъществява контрол, това е несериозно. Касата има възможности за контрол, има и Агенция „Медицински одит". Просто никой не иска да си изпълнява контролните функции и се оправдава с някой друг. И затова цялата ситуация е такава. Това е отговорност на ръководството на министерство на здравеопазването и съответно на ръководството на касата. Защото това, което се случва, не решава нито един проблем в системата. Просто това е симулиране на дейност.

Колкото до тези приказки, че видите ли тръгва си това правителство и спира всичко – спират парите от еврофондовете и т. н., това са пълни глупости. При всички положения там, където има договори, те ще бъдат спазени, но след проверка. Естествено, ние от БСП смятаме, че трябва да има достъп до спешната помощ. Това, което трябва да се промени и е правилно, ще се направи и в бъдеще. Но най-важното, за което трябва да се помисли, е екипната обезпеченост на спешната помощ. Защото ще се купят нови линейки, ще се построят вероятно нови сгради, но накрая ще се окаже, че няма да има кой да работи. Хората не отиват да работят в спешна помощ не само заради заплатата. Те просто нямат спокойствие, нямат условия за кариерно израстване. Те са подложени на един ежедневен стрес. Затова първо трябва да се променят условията на работа в спешна помощ, за да се осигурят достатъчно кадри. Те са най-важните.

Какво ще се прави занапред в здравеопазването, ще каже следващият министър, а кой ще бъде той, трябва да реши президентът. По конституция той определя служебното правителство. За съжаление през последните години се нагледахме на нещо лошо – идва нов министър и започва да открива топлата вода. В края на краищата в здравеопазването червено и синьо няма. Здравеопазването е едно. И когато се прави нещо наистина в полза на пациентите, тогава няма нищо по-прекрасно от това да има приемственост.