Нямаше сериозна реформа, а козметични промени

От всичко, което беше прието в това Народно събрание през последните две години, остава категорично Националната здравна стратегия, която предвижда концепция за по-добро здраве до 2020 г. Там са заложени глобалните цели и приоритети, които бяха относително консенсусно приети от всички и би следвало да останат. Още повече това е документ, приет от Народното събрание и той може да бъде променен само от следващ парламент. Там са заложени показатели на общественото здраве, които искаме да постигнем, като по-ниска детска смъртност, по-висока продължителност на живота, намаляване на смъртността от социално-значими заболявания. Всяко едно следващо управление на министерството би трябвало да приеме и да има като цели тези неща. От друга страна, пътят към постигането им вече ще бъде определен от политическата сила, която ще бъде в изпълнителната власт на държшавата след изборите. В тази връзка някои от внесените законопроекти няма как да бъдат разгледани. Например този за разделяне на медицинските дейности в два пакета – основен и допълнителен няма как да бъде приет в рамките на 43-ото Народно събрание. Това беше идея на министър Москов и неговия екип, и реализацията му беше елемент от програмата на управлението на Министерство на здравеопазването в този мандат. Такъв вариант на разделяне на пакетите не фигурираше в политическата програма на партия ГЕРБ и смятам, че оттук нататък реформата, такава каквато трябва да се случва в сектор „Здравеопазване", ще зависи от това кого волята на българските граждани ще определи като първа политическа сила, която да може да състави следващото редовно правителство. Същото е положението и с пръстовата идентификация. Вече чух коментари на колеги от БСП, че смятат да я отменят. Така или иначе пръстовата идентификация не е акт на парламента, не е нормативно регулирана никъде другаде, освен в наредбите на министерството и касата. По този начин тя е и въведена в лечебните заведения за болнична помощ. Отново във възможностите на изпълнителната власт е да реши по какъв начин да регистрира присъствието на пациентите в здравната система. Аз лично съм изказвала винаги своето становище по отношение на този механизъм за идентификация и то е било отрицателно.

Мисля, че болничната помощ се нуждае от много дълбока реформа, която да обхване както начините на финансиране, така и начините на отчитане. Всичко това няма как да се случи само с едноактното отпадане на лимитите, например. Смятам, че за следващата година все пак при един лимитиран бюджет, някакви рамки лечебните заведения за болнична помощ трябва да спазват. Бих казала категорично, че контролът е факт в болничната и извънболничната помощ, но по отношение на лекарствата контролната дейност все още не е достатъчно ефективна. Смятам отново, че всичко това ще бъде обект на решения от следващо управление и то защото в този сектор нещата остават на същото ниво, както ги заварихме 2014 г. Реално нямаше сериозна реформа, а имаше козметични промени, които глобално не промениха сектор „Здравеопазване".

Искрено вярвам, че следващия министър на здравеопазването ще иска да направи спешната помощ по-ефективна. Това задължително минава през усвояването на средствата от европейските фондове, които са значителна сума за преструктурирането на системата на спешната помощ в страната. В бюджета за следващата година са предвидени повече средства, които да осигурят по-доброто заплащане на работещите в системата. При всички положения обаче трябва да се акцентира върху кадровия проблем в спешната помощ и това да бъде приоритет на всяко следващо управление. Защото сгради могат да се построят, линейки и апаратура могат да се купят, но кадрите се подготвят бавно. Трябва да се вземе решение и как да се осигурява спешната помощ, като се изпълни основното правило, което е излатен стандарт, а именно най-бързото възможно пристигане на екипите до пострадалите, които се нуждаят от спешна намеса.

Колкото до бюджета на здравната каса за 2017 г., не мога да кажа че съм оптимист за приемането му. По-скоро съм реалист. Видях как премина гласуването в здравната комисия - само представителите на ГЕРБ и Реформаторския блок го подкрепиха. Смятам, че национално отговорното поведение в момента налага да се приемат новите параметри на бюджета, защото в него има 222 млн. лв. повече за медицински дейности, значително завишаване на средствата в извънболничната медицинска помощ и във всички останали пера, включително лекарства и болнична помощ. Всичко това ще даде една финансова стабилност на касата за следващата година и се надявам наистина на съвестта и разума на колегите в Народното събрание да осигурим преди всичко финансова стабилност на системата за следващата година. Така по-лесно всяко ново управление ще може да реализира реформа, която да касае структурата на спешната помощ, ефективност, а също и да реши организационните проблеми на сектор „Здравеопазване".