Хипотиреоидизмът се крие зад менопаузата

Около 5% от жените получават заболяването по време на бременността, казва д-р Александър Шинков

Ваня
Гъркова
vaniagarkova@abv.bg

ВИЗИТКА Д-р Александър Димитров Шинков е специалист по ендокринология и болести на обмяната в УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев" в София. Има над 60 публикации в български и международни списания и над 100 участия в конгреси в страната и чужбина.

Данните показват още, че около 5% от жените получават хипотиреоидизъм по време на бременността, докато 7% от младите майки се разболяват през първата година след раждането. Ако проблемът се открие по време на бременност, то това може да причини спонтанен аборт, забавяне на растежа на плода, както и високо кръвно налягане за майката. Нелекуваният хипотиреоидизъм (хипофункцията на щитовидната жлеза) в периода на бременността може да причини нарушения в умственото и физическото развитие на детето, както и неговите социални и когнитивни умения по-късно. „Най-честата причина за хипофункцията на щитовидната жлеза в България, останалите европейски страни и Северна Америка е тиреоидитът на Хашимото. Други възможни причини са операция с отстраняване на част или цялата щитовидна жлеза, лечение с радиоактивен йод, някои възпалителни заболявания, лечение с медикаменти като литиеви соли и кордарон", обяснява д-р Шинков.

Суха и лющеща се кожа, зиморничавост, забавяне на пулса и мисленето, сънливост, лесна уморяемост, запек, поява на отоци, леко наддаване на тегло. Това основните симптоми, които имат хората, болни от хипотиреоидизъм. „При леките форми на заболяването, които са и преобладаващи, може да има различно съчетание от споменатите прояви или да няма никакви", добавя ендокринологът.

Повишен риск от хипотиреоидизъм има при хора с преживяна операция на щитовидната жлеза, фамилност за тиреоидит на Хашимото и хипотиреоидизъм, облъчване на шията по повод на злокачествени заболявания в детска възраст, лекувани за Базедова болест, посочва д-р Шинков.

Проявленията на хипотиреоидизъм трябва да бъдат лекувани, защото те застрашават живота. Терапията представлява прием на тиреоидни хормони. Предписаните медикаменти съдържат синтетично произведен тирeоиден хормон, който е напълно идентичен химически, с този който се произвежда от щитовидната жлеза на човека. Дозировката зависи от количеството, необходимо за нормализиране на стойностите на TSH. Има случаи, в които болният се налага да взима хормони цял живот. „Лечението на хипотиреоидизма е заместително- приема се през устата недостигащия хормон в доза, която да осигурява липса на симптоми и нормално ниво на хормоните", обяснява ендокринологът.

Хиперфункцията (хипертиреоидизъм) е другото по-често нарушение на щитовидната жлеза, при което се получава повишено производство на хормони. Базедовата болест, хиперфункциониращи възли (някои форми на възлеста гуша), са най-честите причини за появата на заболяването, споделя д-р Шинков. И обяснява, че преходно увеличение на хормоните също може да се наблюдава при някои възпалителни заболявания на щитовидната жлеза и други състояния.

Ускорен пулс, напрегнатост, раздразнителност и емоционална нестабилност, нарушен сън, засилено изпотяване и непоносимост към топлина, лесна уморяемост, редукция на тегло при засилен апетит, треперене, са основните симптоми, които могат да ни насочат към хипертиреоидизъм. „Заболяването е по-често при жените в млада и средна възраст, при пушачи, при възрастни с възлести гуши, при хора с фамилност за подобни заболявания", уточнява ендокринологът.

Лечението на хипертиреоидизма става по три възможни начини – медикаментозно, с препарати, наречени тиреостатици, хирургическо – отстраняване на цялата или значителна част от жлезата и лечение с радиоактивен йод, обяснява още д-р Шинков.

Профилактичните прегледи при хора с проблеми на щитовидната жлеза са много важни, смята д-р Шинков. Затова е хубаво пациентите по-често да си правят изследвания, които да покажат промените във функцията на жлезата. Понякога хипофункция съвпада с времето на поява на преклимакса при жената. Счита се, че жените след 35-годишна възраст трябва да започнат с профилактичните прегледи, като състоянието на жлезата трябва да се проследява поне веднъж на 5 години, ако пациентът няма установени проблеми. Еднокринолозите съветват хората от по-рисоковите групи или вече налични оплаквания да се консултират по-често.