Интервю

В дълг сме към обществото в лечението на инсултите

12-02-2020 06:24
Мила
Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com
В дълг сме към обществото в лечението на инсултите Тромболизите у нас могат и да се утроят, ако повече колеги решат да прилагат този метод, трябва да обсъдим проблемите с рехабилитацията, казва акад. Иван Миланов
Данните в новия „Индекс на болниците" в областта на неврологията показват, че модерното лечение на инсултите у нас се е удвоило за изминалите три години. Какво стои зад цифрите, на какво ниво е страната ни в тази област на медицината, спрямо средните европейски показатели, какви изводи и посока за развитие задават данните, попитахме акад. Иван Миланов. Той е председател на Българското дружество по неврология и директор на Университетска болница "Св. Наум" в София.
- Aкад. Миланов, данните от новия „Индекс на болниците" показват, че модерното лечение на инсултите у нас се е удвоило за изминалите три години. Как ще коментирате тази тенденция?

- Нашето дружество по неврология положи много големи усилия, за да се удвоят тромболизите. Работихме активно и е въпрос на време, за да се постигне по-голям напредък, особено, ако повече колеги се „престрашат" да прилагат този метод. През последните години проведохме редица срещи с невролозите по места, за да ги убедим, че не съществува друго лечение за инсултите. Извън чисто количествения показател, е от изключителна важност това лечение да се прилага във всяка една областна болница. Това горе-долу също е постигнато. Нашата цел беше тромболизите да се извършват в поне 40 болници в страната, а в момента те са около 46. И все пак има ключови лечебни заведения, в които този метод на лечение не се прилага. Това са болниците в Сливен, Видин, Смолян и др. Причините са различни за всеки регион, като в Сливенския и Видинския проблемът е липсата на кадри, а в Смолянско- липсата на желание.

- Споменахте, че тромболизите биха се увеличили още повече, ако колегите ви се „престрашат". Какви са пречките в момента?

- Ако разгледаме въпроса по-назад във времето дълги години тази пътека не беше финансирана, което си беше фактор. Тя беше на по-ниска стойност, отколкото е медикаментът. Но това вече е история. Друг е основният проблем в момента. Както вече казах, през последните години много работим с невролозите по места, за да ги убедим, че не съществува друго лечение за инсултите освен тромболизата. И тук идва ключовият проблем. Той се изразява в това, че някои колеги не искат да прибягват до този метод на лечение, защото малко се страхуват и смятат, че старите изпитани подходи са по-добри. Ще отворя една скоба, за да кажа, че когато аз бях общопрактикуващ лекар моят шеф казваше – „Оставете инсулта да си умре спокойно вкъщи", защото нямаше лечение. Всъщност истинското лечение започна с тромболизите. Друго не съществува. Някои по-възрастни лекари обаче се придържат към схващането, че „той инсултът сам ще се оправи донякъде", което в днешно време е дори смешно да се говори. Така че пак опираме до кадрите, до това, че голяма част от невролозите са от старото поколение, които трябва да си сменят начина на мислене и да възприемат една по-агресивна техника на лечение. В това отношение великолепен пример са кардиолозите при лечението на инфаркта. Аз се надявам, че ще напреднем още с тромболизите. По отношение на НЗОК нямаме проблеми, заплащането е относително адекватно, близо до нормалното. И сега просто колегите трябва да се престрашат, което е важен момент. Те са изправени пред ситуацията да направят една манипулация, от която има опасност пациентът да се влоши. Т.е. неврологът трябва няколко пъти да я извърши, да види, че не е толкова страшно и тогава допускам, че тромболизите може и да се утроят.

- Данните от "Индекс на болниците" показват, че  средният процент на инсултите, лекувани с тромболиза у нас е 2.2%, спрямо 7.3% за Европа. На колко крачки сме от европейското ниво?

- Верни са данните, които цитирате. Но на нас ни е много трудно да преценим колко сме далече от Европа в това отношение. Данните за България са на основа на статистиката на НЗОК. Публична тайна е, че тя не е съвсем точна по различни причини. И тези причини не са в НЗОК, а в данните, които ние лекарите подаваме. Нещо много важно в тази връзка - далеч не всички пациенти са подходящи за тромболиза. За съжаление огромен процент от случаите са при хора получили лек инсулт, които същевременно обаче са много увредени и затова не са подходящи за тромболиза. Оттук вече статистиката се обърква много. Защото едно е първият инсулт при човек със запазен мозък най-простичко казано, а друго при човек с увреден мозък, който не си е лекувал кръвното налягане, диабетът и т.н. и на фона на това прави пореден инсулт. Той не е подходящ за това лечение и ако ние по някакъв начин извадим тази бройка, то тогава може да се окаже, че делът на тромболизите не е 2.2%, а стига докъм 5%, имайки предвид само тези хора, които са подходящи за това лечение. Трябва да се прави разлика между острия инсулт и хроничната мозъчно съдова болест. Тя е много характерна за нашия регион, огромен процент от хората в България не си обръщат достатъчно внимание, не лекуват рисковите фактори като високо кръвно налягане, предсърдно мъждене, диабет и др. Българинът живее на принципа „Ще ми мине". Но след като се стигне до поредния инсулт, положението вече е на никъде. Затова казвам, че статистиката няма как и да бъде съвсем точна. Но спрямо Европа, мисля, че не стоим толкова зле и че докъм 1-2 години ще достигнем това ниво.

- А каква е ситуацията с тромбектомиите?

- Не е особена добра. На първо място у нас много късно, чак преди около две години, се създадоха центрове за лечение на инсулти с тромбектомии. Дотук, добре. Но проблемът пак опира до кадрите. Ние нямаме обучени хора и всъщност се намираме в ситуация, в която единствените колеги, които могат да извършват тромбектомии са някои рентгенолози, които са обучени за това. Те не са много, трима-четирима за цяла България и някои неврохирурзи. Кардиолозите също са се насочили към тромбектомии, но това не е редно, защото това не е в обсега на тяхната дейност. В тази област ние имаме огромен дълг и не знам как ще се излезе от него, защото обучението отнема време. За да се получи лиценз за извършаване на тромбектомии, лекарят трябва да премине обучение. Вариантите са това да се случи в най-близкия до нас център в Сърбия, в някой от западните центрове или специалист от чужбина да дойде у нас, за да проведе това обучение. И пак стигнахме до кадрите, защото за това трябват млади хора. След определена възраст никой не се хвърля да прави такива интензивни лечения. Ентусиазмът на младия лекар е важен, защото след определен период от време, обикновено след 40 годишна възраст колегите не са така склонни тепърва да започнат да учат нови неща. Затова за обучение са най-подходящи млади работливи медици, които току-що са взели специалност по неврология. Ако успеем поне десетина души да обучим в страна, ще е успех.

- В колко лечебни заведения се извършат тромбектомии достатъчно ли са?

- За момента у нас има 4 центъра, в които се правят тромбектомии. Те са МБАЛ „Св. Анна", която засега работи най-интензивно и поема почти цяла София, „Пирогов", които тепърва се развиват в тази област, но имат потенциал, УМБАЛ „Св. Марина"-Варна, където нивото е високо и УМБАЛ-Пловдив, където колегите също се справят. Реално няма нужда от кой знае колко повече лечебни заведения, защото идеята е един център да обхваща определена територия, въпреки че у нас понякога има проблеми с транспорта. Това, което трябва да се знае за тромбектомиите е, че те са на втори етап. Първият задължително е тромболиза и ако няма ефект, тогава пациентът се транспортира до най-близкия център за тромбектомия. Дали тези 4 центъра са достатъчни за България ми е трудно да отговоря, вероятно след време ще трябват още 1-2, но не повече.

- Къде?

- Може би в Плевен и Бургас.

- През миналата година имаше понижение на цената на клиничната пътека за диагностика и лечение на исхемичен инсулт с тромболиза – от 3300 лв. до 2300 лв. Как се отрази това?

- Не е толкова съществено това намаление. Да, неприятно беше, но не бих казал, че се е отразило сериозно. Естествено всички недоволстваха и това беше основният ефект. Тази година даже пътеката беше разделена на три с възможност за извършване на тромбектомия и после пациентът да се върне към лечебното заведение, в което е бил първоначално. Горе-долу заплащането е добро. Но много зависи как се калкулират отделните разходи. Защото, ако сметнеш, че след като приспаднеш цената на медикамента, остават сравнително малко пари, то може да се каже, че пътеката е недофинансирана. Но, все пак остават някакви средства.

- Как стои въпросът с рехабилитацията. Тя се полага безплатно на всички пациентите с инсулт, случва ли се това на практика ?

- България е държава с добре развита рехабилитация. Не знам обаче доколко алгоритъмът се изпълня. Т.е. след като пациентът се изпише от интензивно отделение да отиде веднага в център за рехабилитация. Теоретично съществуват такива възможности, обаче някак си на практика ми се струва, че това не се случва. Например ние имаме много добро рехабилитационно отделение, което е препълнено винаги. Мисля, че в София има достатъчно такива звена, но някъде се къса връзката.

- Каква е причината и какво е решението?

- Честно казано не знам. Може би трябва да се съберем с колегите в областта на рехабилитацията и да го обсъдим. Не съм се замислял толкова за тази част от лечението, а тя е изключително важна. Защото какво се получава? Острата фаза на инсулта е 4-5 дни в интензивна клиника. Задържането на пациента повече там не е оправдано. Това са клиники с високи разходи, никъде по света пациентът не стои повече. Казвам го, защото много често хората недоволстват, но така е в цял свят. Леглоденят в интензивно отделение е на много висока цена защото по ред причини. Няма логика, след като на пациента му е спасен животът, след приблизително 5-ия ден, да продължава да стои там. Той трябва веднага след това да отиде в клиника по рехабилитация. Ето тук се къса връзката. И ние наистина трябва да проведем дискусия, да видим защо нещата не се случват, така както трябва. Нормативни пречки няма. В рамките на 1 месец след инсулт, пациентът има право директно да постъпи на рехабилитация. Но това не се случва. Може би трябва да направим така, че след изписване от интензивна клиника, пациентът автоматично да се превежда в център за рехабилитация. А, не след като е изписан, наново да търси къде да бъде приет. Допускам, че тук има и един друг проблем-повечето клиники по рехабилитация искат пациентът да е на „собствен ход", да но той често не е. Това е най-важният момент след инсулт, човекът да може да се изправи или както ние го наричаме да се вертикализира. И тук нещо не е както трябва. Хубава е идеята да не късаме лентата по средата като свършваме с тромболизите, а да помислим и за малко по-нататък. Ще го направим.

- Има ли промяна в смъртността и каква посока задават всичките изводите, за които стана дума?

- България продължава да е на челно място по смъртност. И ако статистиката за бройката на инсултите може да не е съвсем точна, то по отношение на смъртността е съвсем вярна. Тя е висока, няма движение. Смъртността при тромбектомиите в България е по-висока от тази в Европа. Смъртността от инсулти ще намалее ако въведем по масово тромболизата. Значи трябва да се научим да правим добре тромбектомии, за да намалим смъртността от лечението, а дотогава да правим тромболизи, за да намалим смъртността от инсулти. Това може да спаси хората, другото е пълна заблуда. Напълно съзнавам, че ние невролозите сме в дълг на обществото по отношение на лечението на инсултите като цяло. И под дълг визирам това, че закъсняхме. През последните две години се наблюдава напредък и се опитваме да преодолеем пропуските, за които стана дума по-рано.



Ананиев: По средата сме в ЕС по разходи за здраве

Ананиев: По средата сме в ЕС по разходи за здраве

Доплащаме от джоба си главно за лекарства и в извънболнична помощ
Трайно намалява броят на болните от туберкулоза

Трайно намалява броят на болните от туберкулоза

Запазва се тенденцията мъжете да боледуват повече от жените
Общината в Пловдив прибрала 88 дка на болницата

Общината в Пловдив прибрала 88 дка на болницата

Подготвя се извънсъдебно споразумение за връщане на земята, казва министър Ананиев
Постоянно увеличаваме профилактичната дейност

Постоянно увеличаваме профилактичната дейност

Намаляването на предотвратимата смъртност е продължителен процес, казва министър Ананиев
Мозъчните тумори при децата са особено рискови

Мозъчните тумори при децата са особено рискови

Над 2300 различни операции със средна и голяма сложност се правят в столичната „Св. Иван Рилски" всяка година
Без прекъсване на лечението на онкоболни

Без прекъсване на лечението на онкоболни

Tова гласи заповед на управителя на НЗОК проф. Петко Салчев
Проф. Салчев е новият управител на НЗОК

Проф. Салчев е новият управител на НЗОК

Той обеща финансово преструктуриране на касата, за да отговори на предизвикателството Covid-19
Въвеждането на прогенерична политика е приоритет

Въвеждането на прогенерична политика е приоритет

Единственият кандидат за нов управител на НЗОК проф. Петко Салчев представи своята визия за развитие на институцията пред депутите от здравна комисия. Неговата кандидатура бе одобрена от тях с 14 гласа "за" и 7 "против". Преди това депутатите и представители от гилдията зададоха своите въпроси към проф. Салчев. Вижте въпросите и отговорите.
Проф. Салчев ще работи за намаление на доплащането

Проф. Салчев ще работи за намаление на доплащането

Имам доста идеи за подобряване на конролната дейност на касата, каза кандидатът за управител на НЗОК
Утре изслушват проф. Петко Салчев

Утре изслушват проф. Петко Салчев

Комисията по здравеопазване ще има извънредно заседание, ден по-рано от първоначално обявеното
1 2 3 4 5 ... 214 »
открийте болница

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Подкрепяте ли удължаването на мерките за борба с пандемията от COVID-19?

Март 2020