Режимът може да премахне диабета в 70% от случаите
- С развитието на цивилизацията част от болестите почти изчезнаха, например инфекциозните, травматичните. Патологията се промени. По официални данни в България до 1950-та г. болните от диабет са около 1%, сега са 7-8%, а с преддиабета към 12%. С други думи има огромен скок. Едно време хората са работили от сутрин до вечер на полето, физически, хранили са се по по-различен начин, сега просто това не е така. Причината за диабета е промяната в начина на живот.
- Защо диабетът се контролира трудно, въпреки разивитието на технологиите?
- Не съм съвсем съгласен, че контролът на диабета е труден. В България имаме възможност да лекуваме пациентите с всичко, което съществува по света. Това не е така с нашите съседи. Примерно в Румъния през няколко години се актуализират лекарствата за диабет. В това отношение ние имаме предимство.
- Да, но се стига до сериозни усложнения при пациентите?
- Един основен момент е дали тези хора имат лична отговорност или не. Ние практически можем да излекуваме до 70% от болните, ако спазват режим, диета, вземат някакви лекарства. От тях обаче само 10% изпълняват правилата и са практически здрави.
Да кажем, че възрастните хора имат когнитивен дефект, трудно им е да следят терапията, да мислят, да правят сметки, но те са една малка част. Останалите са децата на предишния режим, те са бройлерите на комунизма. Според тях доброто здраве е работа на лекаря, защо той трябва да се занимава с лечението. Пациентът казва - Ама на мен ми е сладко, сладко ми е, не мога да спра да ям. Какво да направи тогава лекаря. Един пациент - парашутист, барета, спря активното спортуване, пушенето и като напълня разви диабет. Всичките опити да му се повлияе, че трябва да яде по-малко, да възстанови в някаква степен движението, да не пие, защото алкохолът предизвиква мощна инсулинова резистентност, се провалиха. Всичко това може логично да се обясни, но тези хора искат да си живеят от пурите, които пушат до алкохола, който пият и да има лекарство, което да им го позволява. Няма такова.
- Каква е причината за развитието на инсулиновата резистентност?
- Ние хората имаме някаква наследственост. Тя предлага в най-различните направления на нашия живот по няколко програми, които могат да бъдат отговорни за нашето развитие. Например, имаме изключително икономични програми, при които ние като хапнем една хапка и тя може да ни се залепи. Това се случва при дебелите хора, които гладуват обаче не отслабват. Имаме и неикономични програми, при които всичко, което ядем, можем да го стопим на топлина, въглероден двуокис и вода и тези хора не пълнеят. Каква програма ще се включи в даден човек се определя от развитието ни, докато сме още в коремите на майките си.
Например след Втората световна война в Холандия имат прекрасна здравна статистика. Тогава се раждат малко деца и бременните, които имат такива на практика гладуват. Бебетата с амънички и когато пораснат стават много пълни, качват много високо кръвно налягане, имат високи мазнини в кръвта, развиват захарен диабет, инфаркти и инсулти. Възниква въпроса защо до този момент в Холандия е нямало диабет, а изведнъж цяло поколение започва да боледува. Каква се оказва причината - докато са били в коремите на майките си, тези бебета са се готвили да включат някаква генетична програма как да живеят по-нататък. Майките гладуват. Бебетата започват да се готвят за глад, те включват в бъбреците си много малко функциониращи единици. Ако гладуваш, вкарваш малко сол в организма и не ти трябват много бъбреци. Обаче, ако ядеш на корем много сол, до насита, не можеш да я отделиш през тези малко бъбречни единици. И качваш кръвното. На практика тези хора включват най-икономичната програма за обмяната на веществата. Една хапка да хапнат и веднага я оползотворяват и прибират в мастната тъкан. Освен това имат много силно развит апетит. Сядат да ядат и все са гладни, защо? Един човек, който живее в условията на глад, търси непрекъснато храна. Те обаче имат достатъчно храна и заповат да ядат с 20-30% повече, отколкото им трябва. Тези хора развиват нещо, което казваме метаболитен синдром - напълняват, имат високи мазнини в кръвта, високо кръвно налягане, захарен диабет тип 2, получават инфаркти и инсулти в перспектива.
- Няма ли корекции, в изминалите 50 години няма глад в ЕС?
- Идва следващият момент - една майка обича детето си, не преяжда, храни се умерено. Роденото дете излиза с една нормална обменна програма, то няма да развива нататък метаболитен синдром, защото не му е заложена програма, в която да е много гладно.
- Да, но децата и хората продължават да стават дебели, защо?
- Това е един пример какво се променя. Бог ни е създал да бъдем 98 процента и половина маймуни. Процент и половина е разликата между нашия геном, нашата наследственост и шимпанзетата. Ние сме създадени постоянно да работим, да се движим и да ядем нискокалорична храна. В нашия живот ние ядем висококалорична храна и системно преяждаме, физическата ни активност е много ниска. Когато сме млади хормоните ни пазят, но към 35-40 г. почваме да пълнеем. Има в целия свят една масова епидемип, примерно в Китай, Индия, Мексико, Индия. Това са били много бедни страни, хората са гладували, децата, които са се раждали се готвят да живеят в условията на голям глад и икономичния им генотип им помага да преживеят. Обаче сега в целия свят почти хората могат да се нахранват калорично до насита. В резултат на което се явява една мощна епидемия от затлъстяване.
Има и една друга страна - какво става с една пълна майка, която с метаболитен синдром забременява. Интересното е, че бременността и пубертета са единствените две инсулинорезистнетни физиологични състояния за организма. Една майка, която има заложен метаболитен синдром и която е забременяла, напълнява повече. Като се храни повече, захарта минава през плацентата и отива в бебето. Затова майките, които са пълни или имат диабет или метаболитен синдром раждат големи бебета, 4 кг. и нагоре. За да се бори с тази глюкоза, която го залива, детето развива резистентност към нея.
- А обратният процес колко ще трае, възможно ли е да се пренастрои генетичната програма на човечеството?
- Обратният процес е започнал в цивилизования свят. Всичко това, което го говорим, е осмислено. Средният и високият слой на обществото ясно осъзнават, че здравето им дава възможност да живеят по-добре. Всички майки се интересуват как да си гледат децата, за да бъдат по-здрави и по-умни, способни. В резултат на което по-младото поколение масово спортува, включително и в България. Спортуването, диетата, режимът са правилните механизми. Пълният нихилизъм към собственото здраве и безотговорност, което го има у по-старото поколение нас, вече започва да изчезва. Ако погледнем къде са най-дебелите, това са черните в Щатите, които са гладували, мизерствали и сега хапват хората. Първото поколение на тези, които излизат от мизерията, несъмнено са склонни да развият метаболитен синдром. Те са около 45%. Рискът за развитие на диабет и преддиабет от пълната популация е някъде около 10-12%. Но това е обратимо.
Когато има болезнено дебели хора, нашите лекарства много малко могат да помогнат, но често се прави една група операции, казва се бариатрична хирургия, при които се свързва хранопровода с тънките черва. Храната шантира дванадесетопръстника, панкреаса, по-малко се смила, по-малко се резорбира, в резултат на което 70% от хората оздравяват от захарния диабет, затлъстяването, хипертонията, сърдечно-съдовия риск, инфарктите, инсултите. С други думи потенциалът при истински дебелите е 70% да бъдат излекувани или с тази операция за повече от 10 г., или с глад и режим. С режим и спорт обаче само 7% се лекуват, защото това зависи от тяхната воля, тоест 10 пъти по-малко от възможното.
- Каква е причината за това?
- Яденето е първичен инстинкт, обикновено господства над разума и волята на хората. Изключителен малък процент могат, полагайки истински усилия да оздравеят. Така е и у нас. Правихме с няколко колеги проучване и се оказа, че, когато седнахме да търсим тези, които имат воля да спазват режим, те са 1-2 от 10 души. А, ако един човек има воля, в 70% от случаите може да оздравее по този начин.
- Какъв е процентът на хората, които са с метаболитен синдром у нас, казахте, е в САЩ са 45%?
- В Америка статистиката изглежда доста зле, защото хората там живеят при доста по-различни условия. Нашето дружество по ендокринология проведе няколко проучвания и създаде един том за ендокринните заболявания в България. При нас несъмнено показателите са много по-добри, защото голяма мизерия не сме имали и за щастие по-възрастните българи работят, а колкото повече работят и по-малко се хранят, те не са толкова пълни. Независимо от това нашите показатели са приблизително равни на останалата в Европа, тоест те са два пъти по-ниски от американските. Това, което казах - 45% метаболитен синдром в САЩ, се отнася за възрастните около 50 г. Примерно сред хората на 20 г. в Щатите има по-малко от 20% с метаболитен синдром. При нас всички показатели можем да ги дръпнем два пъти надолу. Нещата вече са доста по-различни. Какво ще бъде с бъдещото поколение, никой не знае.
- Повишава ли се здравната култура в страната ни, започват ли да следят хората какво ядат, дали се движат достатъчно?
- Да. За наше щастие по линия на средствата за масова информация здравната култура в момента е доста по-голяма, отколкото беше преди. Хората, които изграждат общественото мнение също полагат големи усилия д аизглеждат добре. Вижте Слави Трифонов, например той е на 50 г., но е в една добра физическа форма. И това се вижда.
Дългият КОВИД е многолико страдание
Той изисква холистичен лечебен подход, но все още не е направено необходимото за тази огромна група от пациенти с физически и когнитивен дефицит, казва проф. Коста Костов
Късогледството е съвременният бич за децата
Оперираха сърце по иновативен метод у нас
Следродилната депресия е преодолима
Върнаха гласа на 5-месечно бебе във Варна
Децата и бременните най-застрашени от йоддефицит
Артериалната тромбоза се подмладява
Светила на неврохирургията на форум у нас
Затлъстяването може да отключи 250 болести
40% от децата в България са с наднормено тегло, едва при 10% това се дължи на хормонални проблеми, алармират ендокринолози от УМБАЛ „Свети Георги"