Джиндижфилът гони болките в гърлото

ВИЗИТКА   Д-р Лалка Рангелова завършва Медицински университет- Пловдив. Придобива специалност „Хранене и диететика" в Медицински университет- София. Тя е главен асистент в отдел „Храни и хранене" на Националния център за обществено здраве и анализи, Член е на Българското научно дружество по хранене и диететика, на Българската асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания (БАСОРД), на Международната асоциация по затлъстяване (IASO), на Федерацията на европейското общество по хранене (FENS). Работи в областта на опазване на общественото здраве, както и по всички направления, свързани с храните, със здравословното хранене на населението и превенцията на заболяванията. Автор и съавтор е на научни трудове и препоръки за здравословно хранене на населението, както и в над 40 научни публикации по специалността. Лектор е в курсове за следдипломно обучение на лекари и здравни специалисти, в училища по здравословно хранене.

Джинджърът, както още го наричат, е популярно растение от семейство Zingiberaceae. От години се използва за лечението на главоболие и мигрена, но спомага и за облекчаване на настинки и регулиране на кръвното налягане. Коренището на растението или вертикалната част на корена се консумират най-често. „В корена на джинджифила се съдържат 14 основни биоактивни вещества, от които 6-gingerol (1- (4′-хидрокси-3 ′метоксифенил) -5-хидрокси-3-деканон) е в най-голямо количество. Други съединения са кверцетин, кемпферол, катехини, рутин, нарингенин, куркумин и други", обяснява д-р Рангелова. Това далеч не са всички полезни съставки на растението. Общото съдържание на феноли в джинджифила е 157 мг/100 грама коренище, а флавоноиди е 5.54-11.4 мг/грам сухо тегло. Това е с 2 пъти повече в сравнение с чесън, лук, папая, черен чай, добавя специалистът по храните.

Джинджифилът се използва най-често през есента и зимата, защото е доказано, че той подсилва имунитета ни. Съдържащите се в корена съединения като джинджероли повишават имунната система чрез потискане на синтеза на простагландини и левкотриени, както и чрез потискане на 5-липоксигеназа. Д-р Рангелова обяснява, че освен това те могат да инхибират синтеза на провъзпалителни цитокини като IL-1, TNF-α, и IL-8. Изследване на Pan и сътрудници показва, че в макрофагите, шогаолите от джинджифил могат да регулират COX-2 генната експресия. Юнг и други посочват, че хексан фракция на екстракт от джинджифил инхибира прекомерно производство на свободни радикали, PGE (2), TNF- α и IL-1, посочва още тя.

Все повече хора употребяват джинджифил в комбинация с мед, някои добавят и лимон. Обикновено едно парче с дължината на показалец се настъргва на ситно ренде, слага се в малко бурканче и към него се добавя сокът от един прясно изцеден лимон, както и мед на вкус. Сместа, която трябва да се държи в хладилник, се смята за стопроцентов лек срещу простуда и грип. Обикновено болни приемат по 1-2 лъжици на ден.

„Джинджифилът има противовъзпалителни свойства. Той инхибира индукцията на няколко гени, участващи във възпалителния отговор. Това най-вече модулира биохимични пътища, активирани в хроничното възпаление. Когато става дума за антивирусни ефекти, е установено, че пресен джинджифил е ефективен срещу човешки респираторен синцитиален вирус", казва още д-р Рангелова. Медът също има полезни качества, с които може да пребори една инфекция на няколко нива. „Така бактериите по-трудно могат да развият резистентност. Тук се отнасят водороден прекис, киселинност, осмотично действие, висока концентрация на захар и полифеноли – които активно убиват бактериални клетки. Осмотичният ефект, който е резултат от високата концентрация на захар в меда, извлича вода от бактериалните клетки с последващо дехидратиране и убиване на последните", добавя тя. От друга страна ломоновият сок намалява силата на простуда и грип в организма и предотвратява образуването на храчки. Лимоните са заредени с витамин С, антиоксидант, който подпомага естествените защитни сили на организма. Той съдържа антибактериални и антивирусни свойства. Ето защо заедно с настърган джинджифил и мед са алтернатива на много лекарства в студените дни.

Освен за лек срещу грип, джиндижфилът се използва и за прочистване на черния дроб. Учени са доказали, че чаят от растението премахва голяма част от токсините. „Влиянието на джинджифил върху функцията на черния дроб е установено при третиране с 1% хранителна доза джинджифил за 1 месец на плъхове, при което е установено, че растението може да има защитна роля срещу индуцирана от етанол хепатотоксичност", обяснява специалистът по хранене. Има и друго важно качество на корена- топи килограмите и затова все по-често се използва в различни диети. „Проучване в тази насока показва, че консумация на джинджифил в количество 2 грама при предимно въглехидратно хранене е в състояние да увеличи калорийния разход през следващите 6 часа със средно 50 ккал поради ускоряване на метаболизма", коментира още д-р Рангелова. Не е препоръчително обаче хора, които искат да отслабнат, сами да си правят диетата с джиндър, а трябва да се обърнат към експерт по хранене или диетолог.

Колкото и да е полезен джинджифилът, не трябва да прекаляваме с приема му на ден. „Проведените проучвания върху възможни странични ефекти от консумацията на джинджифил показват, че приемането на високи дози джинджифил предизвикват стомашно-чревен дискомфорт, но по-тежки рискове няма. Те се появяват рядко при препоръчваната 1-2 грама дозировка за профилактика. Поради антикоагулантния му ефект джинджифилът не трябва да се приема заедно с лекарства със същия ефект, като варфарин, аспирин и НСПВС", обяснява д-р Рангелова.

 

Кои са останалите лечебни свойства на джинджифила:

 

- Намалява симптомите на гадене, свързани с бременност и морска болест (1-3 г/ден)

- Намалява менструалната болка (1 г/ден)

- Възможно е намаляване общия холестерол, увеличение на HDL-C или „добрия холестерол), намаление на LDL-C или „лошия холестерол"

- Намалява параметрите на възпалението

- Намалява риска от рак на дебелото черво

- Понижава апетита

- Влияе върху репродуктивните функции – при мъже прием от джинджифил в продължение на три месеца е в състояние да увеличи обема на еякулата средно с 36,1%; при жените се наблюдава увеличение на фоликулостимулиращ хормон със 17,6%.