Доброволец по призвание

Всеки от нас е способен да направи и предаде доброто, казва председателят на БМЧК

Ваня
Гъркова
vaniagarkova@abv.bg

„За мен е изключително важно човек да се чувства на място там, където учи и след това в онова, което работи. Изобщо не вярвам в принципа, че трябва да учиш за дипломата и документа", обяснява Мария, която започнала висшето си образование с „Журналистика", но с течение на времето осъзнала, че доброволчетсвото е повлияло до такава степен в живота й, че тя не може да не се грижи за хората. Затова оставила новинарската професия зад гърба си и записала специалност „Специална педагогика" в Софийския университет, за да помага и на деца.

Усмихнатото момиче ръководи БМЧК от около година и половина и не крие, че не може да си представи живота в друга сфера. Смята, че уменията, които е получила в организацията, ще й помогнат за нейното бъдещо развитие. „Не си се представям на работа в офис, колкото и да си мисля, че би било по-лесно да стоя на малкото бюро, да работя от 08 до 17 и да си взема заплатата в края на месеца", казва тя. Мария не взима никакви пари за това, което прави, останалите около 700 членове на софийската структура също. За тях желанието и резултатът от усилията е единственото нещо, което ги води напред.

Има различни видове доброволци- едни се включват в някаква кауза на Червения кръст, други искат да помогнат в определен момент, например бедствия, когато хората се нуждаят най-много от тях, други са редовни членове на БМЧК. „Такива са доброволците, които си плащат членски внос от 1 лв. на година и това им дава право да участват освен във всички обучения и събития, да гласуват, да избират и да бъдат избирани в цялата ни структура. Има и доброволци, които не са членове, това са тези под 14 години, ученици. Реално от тази възраст до 35 г. може да си член на БМЧК", обяснява Мария.

Червеният кръст олицетворява идеята за това да правиш добро в най-чистия му смисъл, смята председателят на БМЧК. „Ние сме създадени на бойното поле, от нуждата на хората и за мен това продължава да бъде единственото нещо. Ти трябва да виждаш нужда и да искаш да дадеш каквото можеш, било то време, средства, умения, за да помогнеш за тези в нужда. И продължаваме да го правим вече 95 г.", добавя Мария.

Първата долекарска помощ и всички видове демонстрации и обучения са едно от нещата, които привличат повечето младежи в Червения кръст. „Всичко е много реалистично, имаме статисти, които играят ранени, както и дегизировка, която си е направо сценичен грим. Това са умения, за които вярвам, че младите хора осъзнават, че е важно да ги имат", смята Христова. Помощната дейност , свързана с различни уязвими групи, деца и младежи от различни институции, са другата част от нещата, в които тийнейджърите с удоволствие се включват. „БМЧК се е развило до такава степен, че каквото и да ти е интересно да вършиш, можеш да намериш дейността, в която да си добър, да се обучиш и да го правиш", казва още Мария, за която академията за доброволци е следващото стъпало към придобиването на различни умения в организацията. Тя се провежда два пъти в годината. „Лятната академия се прави от 10 години на морето и има своите традиции. На нея се има национални обучения. Тогава подготвяме така да се каже нашите заместници. Ние имаме четиристепенна обучителна система и всяко ниво носи своите отговорности", обяснява още председателят на БМЧК.

„Едно от първите неща, което осъзнах като доброволец е, че няма кътче от България, където да отида и да не познавам човек. Няма кътче от страната, където, ако ми закъса влак, автобус, колата, да не мога да вдигна телефона, защото знам, че там имам приятели и те ще ми помогнат по всякакъв начин", споделя с усмивка Мария, която познава и най-различни хора по света благодарение на БЧК. Обединяват ги седемте принципа на Международния Червен Кръст, които те спазват. Хуманността е първият и основен от тях. „Когато си хуманитарен работник в някакъв смисъл или доброволец, това е голямо изпитание за ценностите ти, още по-голямо изпитание за нещата, в които вярваш, защото постоянно виждаш хора, които правят точно обратното. И именно разбирането, толерантността, хуманността, ни обединяват", продължава момичето. Според нея именно младите хора са носители на тези важни ценности и трябва да ги предадат на останалите. „Винаги съм си мислила, че хората, с които се срещаме, дори и нищо друго да не чуят от това, което им казваме, само да видят, че има младежи, които безкористно правят нещо за някой друг, би ги накарало да се замислят и да направят нещо", смята тя.

Макар и да среща одобрението на родителите и приятелите си за това, което прави в БМЧК, Мария постоянно се сблъсква и с неразбирането на различни хора и понякога се съмнява дали да продължи напред. „Като ме питат с какво се занимавам, първото нещо, което казвам е Червения кръст. Нещата, които правя за пари или учението, са много назад, защото това ми е основния приоритет в живота. Трудно е понякога да оставаш без пари в края на седмицата, обаче знаеш, че си участвал в три акции, в които си направил нещо за някого", казва тя и е категорична, че не й е нужна материална облага, за да прави добро.

Има още много път, който трябва да се извърви, за да дойде моментът, в когато младите хора ще са достатъчно добре информирани за болестите, предавани по полов път, смята Мария. И изтъква, че едно от посланията, които доброволците се опитват да предадат на младежите, е да мислят за себе си и да се пазят. „Особено когато си по-млад, ти си неуязвим, в главата си още безсмъртен, няма как да ти се случи, да заразиш, да имаш някакво сериозно заболяване, защото си на 16, кой се разболява на тази възраст? Но това става често", допълва тя.

Мария и нейните приятели от БМЧК често споделят, че на практика нямат личен живот. „В един момент всичките ти интереси минават през БЧК, всичките ти близки хора са там. Аз дори да изляза вечерта, аз пак ще се видя с хора, които са от Червения кръст", смее се тя. И добавя, че все пак понякога бяга от реалния свят благодарение на книгите. Въобще четенето е едно от любимите й заниманията от малка. „Може би второто най-хубаво нещо на света е да се прибереш от пазар с купчина хубави книги", добавя момичето.

Всеки доброволец пази в сърцето си лица, имена на хора и техните истории, с които се е сблъскал през годините. Тежките моменти не се забравят, но най-хубавото е да срещнеш човек, на който си помогнал и да видиш, че той е добре и продължава живота си. „Българите правим много повече добро, отколкото си признаваме. То не е само една малка рубрика в края на емисията. Всеки от нас е способен да го направи, да го види и предаде", смята Мария Христова. Именно на темата за доброто е и посветен националният конкурс на БМЧК, чиято цел е да популяризира организацията и нейните дейности сред обществото, както и да мотивира повече хора към припознаването на доброволчеството като кауза.