лица

Една дарена икона и един спасен кръст

17-01-2020 07:00
Гергана
Гергана
Добрева
kapry@abv.bg
Една дарена икона и един спасен кръстВсеки понеделник и петък влизам в храма на Александровска болница, освен за семейството ми се моля и за моите пациенти, казва д-р Найден Кандиларов.
Откриваме д-р Найден Кандиларов в кабинета му, в Александровска болница. Не е на системи, както го виждаме на снимката. В добро здраве е и готов да си поговорим за житейските уроци, за съдбовните срещите, които объркват или пък подреждат живота ни.
Първо обаче, искам да науча, как се ходи на работа със система в ръката и дали тази снимка не е колаж. Той разказва, че снимката от преди година и въобще не е колаж. Бил е много болен, с възпаление на гърлото. Приет е за лечение в ИСУЛ. Останал в болницата само ден, два и си тръгнал, защото го чакали пациентите и време за лежане в болница нямал. В „Александровска", докато работел лекувал и себе си. Така се получила снимката, която виждаме днес. Интересувам се от кого е наследил тази отговорност и сила на духа, пък и грижа за другия. Така научавам историята на един велик род.

 

Д-р Кандиларов е потомък на

Петър Дънов по бащина линия. Кръстен е на дядо си Найден. Казва ми, че с гордост си носи името, защото дядо му е бил голям за времето си човек. Бил е много начетен, говорил е седем езика и е завършил търговия в Швейцария. Разказва ми още, че дядо му е бил един от първите тютюневи търговци у нас. А втората по големина копринена фабрика в България също е била негова. „Това е родът ми по майчина линия. Те са от Пловдив.", допълва д-р Кандиларов. Казва още, че с Пловдив са свързани и най-топлите му спомени от детските години. Там, при баба си и леля си е прекарвал летните ваканции, в щури игри, безгрижно и с верни приятели.


Завършва 19-то училище,

срещу Военна болница в София. Майка му е била лекар, ревматолог, а той сякаш винаги е знаел, че ще учи медицина. Първо обаче отива войник, в Брезник. След казармата вече е студент. А пациентка на майка му, живееща в Германия, прави възможно лятото след първи курс да замине в Германия."Ходех в една клиника до Франкфурт да работя и така се издържах като студент", уточнява медикът. Определя тези пътувания, като изключително полезни, но и като културен шок, защото социалните и културните дисонанси са били направо смазващи.

Пътят му към гастроентерологията

също се оказва съдбовен, плод на една среща. Пръст на съдбата се оказва приятелка на майка му, която е съпругата на едно от имената в гастроентерологията. Така ученик и учител се откриват. А дилемата дали да напусне България и замине за Германия престава да е на дневен ред. Започва специализация и работа в Александровска болница. Там среща и любовта на живота си. Имат три деца и щастливи взаимоотношения. Денят му започва с ритъм, който диктуват децата. Съпругата му води най-малкото на детска градина, той пък изпраща другите две на училище. Сипва кафето в термо чашата и му се наслаждава по пътя към болницата. Казва, че работата го зарежда и му носи удовлетворение. Разбирам, че д-р Кандиларов е вярващ човек.

Всеки понеделник и петък той минава

през параклиса в двора на болницата. Казва, че там се моли не само за здравето на своето семейство, но и за своите пациенти. Така от иподякона на храма научава, че на Богоявление ще се изпълни ритуала с хвърлянето на кръста, малко по-различно и не в река, а в шадравана отпред. Оказва се, че от десетимата кандидати, да хванат кръста, той попада в неговите ръце. „За един вярващ човек, това означава много. Още повече, че не е нещо, което може да ти се случи всеки ден, добавя лекарят и разказва историята за вярата и за най-трогателния подарък, получен от пациент. Д-р Кандиларов се е грижил за един човек с тежка диагноза.

Не го е оставил дори, когато надеждата се

е измъквала на пръсти. Един ден пациентът усетил, че земният му път е към края си, тогава викнал доктора в дома си, за да му благодари. Подарил му любимата си икона. "Имаше жена и деца, можеше на тях да остави иконата, но той я подари на мен. Това беше нещо много специално и истинско", казва докторът. Сега иконата се намира в параклиса на болницата. Там я е оставил д-р Кандиларов, за да помага на нуждаещите се и да я вижда в дните, в които влиза в храма. „Много се радвам, че на Богоявление тази икона беше осветена лично от архиепископ Тихон. Ще дойде ден, когато ще си я прибера в кабинета ми, но засега е там - в храма.

 

Питам го във време, в което

моралните стойности са девалвирали, кое най-много го възмущава. А той ми отговаря, че това е несправедливостта, във всички ѝ аспекти. Питам го още, кой е най-ценният съвет, който е получил от значим за него човек. Той казва, че това са думите майка му, която го е съветвала да „ходи по земята". Искала е да му внуши, да не се възгордява, дори когато има повод за това. Да бъде смирен и земен човек. Защото само скромните хора са душевно красиви хора."Моята баба, съпругата на тютюневия търговец, е живяла 45 години по времето на капитализма и 45 години по времето на комунизма. „Нейното семейство е имало много и е загубило всичко. Тя обаче през целия си живот е била скромен човек", споделя докторът.

Споменът за баща му, извиква усмивка на лицето му

Разказва, че е бил инженер. Харизматичен човек и любимец на целия квартал."Той беше майтапчия и аз май съм наследил от него тази черта, защото много обичам да се шегувам", казва д-р Кандиларов. Питам го как се разтоварва. Той отговаря, че истински си почива, само когато със семейството си пътува, извън Европа. Още от самолета изключва телефона и докато не приключи ваканцията не го включва. Това е единственото време, в което не допуска работата да нарушава времето отредено за любимите му хора. С кацането на самолета обаче, на родна земя сигналът е включен и започва работен режим.



За стрелките на времето и спортния хъс

За стрелките на времето и спортния хъс

Най-голямата ми болка е, че покрай свръхинформираността на хората, медицината "олекна", казва проф. Асен Балтов
Духовният лечител на българите в Страсбург

Духовният лечител на българите в Страсбург

Мечтая, един ден да имаме тук хубава българска църква, в която да служа, каза отец Георги
Когато математиците станат лекари

Когато математиците станат лекари

Кабинетите на джипитата са с най-широко отворени врати, казва д-р Румен Алексов
Ангелът на българските лекари  в чужбина

Ангелът на българските лекари в чужбина

Българската общност е нещо много важно, когато стане въпрос за работа и квартира, само българин може да ти помогне, каза Наталия Константинова
Очи в очи с КОВИД-19

Очи в очи с КОВИД-19

Винаги съм работила спешност, защото това беше мечтата ми, каза д-р Дияна Димитрова
За здрава ценностна система

За здрава ценностна система

Не съм колебал нито за миг да стана доброволец, в ситуация като тази, в която се намира страната ми
Любовта е над всичко

Любовта е над всичко

Моето хоби е образната диагностика, каза д-р Ваня Страхинова
Красивият ловец на лъжи

Красивият ловец на лъжи

Най-много мразя да ме лъжат, за това избрах професия, която се бори с лъжите, казва инспектор Весела Крумова
Четвърто поколение медик

Четвърто поколение медик

Винаги съм искал да бъда хирург, колебанието беше във вида хирургия, казва д-р Димитър Пенчев
Богатството на сивите нюанси

Богатството на сивите нюанси

Мечтая доброто да се случва, все повече между нас, каза проф. Росен Коларов
1 2 3 4 5 ... 17 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Май 2020