лица

Една дарена икона и един спасен кръст

17-01-2020 07:00
Гергана
Гергана
Добрева
kapry@abv.bg
Една дарена икона и един спасен кръстВсеки понеделник и петък влизам в храма на Александровска болница, освен за семейството ми се моля и за моите пациенти, казва д-р Найден Кандиларов.
Откриваме д-р Найден Кандиларов в кабинета му, в Александровска болница. Не е на системи, както го виждаме на снимката. В добро здраве е и готов да си поговорим за житейските уроци, за съдбовните срещите, които объркват или пък подреждат живота ни.
Първо обаче, искам да науча, как се ходи на работа със система в ръката и дали тази снимка не е колаж. Той разказва, че снимката от преди година и въобще не е колаж. Бил е много болен, с възпаление на гърлото. Приет е за лечение в ИСУЛ. Останал в болницата само ден, два и си тръгнал, защото го чакали пациентите и време за лежане в болница нямал. В „Александровска", докато работел лекувал и себе си. Така се получила снимката, която виждаме днес. Интересувам се от кого е наследил тази отговорност и сила на духа, пък и грижа за другия. Така научавам историята на един велик род.

 

Д-р Кандиларов е потомък на

Петър Дънов по бащина линия. Кръстен е на дядо си Найден. Казва ми, че с гордост си носи името, защото дядо му е бил голям за времето си човек. Бил е много начетен, говорил е седем езика и е завършил търговия в Швейцария. Разказва ми още, че дядо му е бил един от първите тютюневи търговци у нас. А втората по големина копринена фабрика в България също е била негова. „Това е родът ми по майчина линия. Те са от Пловдив.", допълва д-р Кандиларов. Казва още, че с Пловдив са свързани и най-топлите му спомени от детските години. Там, при баба си и леля си е прекарвал летните ваканции, в щури игри, безгрижно и с верни приятели.


Завършва 19-то училище,

срещу Военна болница в София. Майка му е била лекар, ревматолог, а той сякаш винаги е знаел, че ще учи медицина. Първо обаче отива войник, в Брезник. След казармата вече е студент. А пациентка на майка му, живееща в Германия, прави възможно лятото след първи курс да замине в Германия."Ходех в една клиника до Франкфурт да работя и така се издържах като студент", уточнява медикът. Определя тези пътувания, като изключително полезни, но и като културен шок, защото социалните и културните дисонанси са били направо смазващи.

Пътят му към гастроентерологията

също се оказва съдбовен, плод на една среща. Пръст на съдбата се оказва приятелка на майка му, която е съпругата на едно от имената в гастроентерологията. Така ученик и учител се откриват. А дилемата дали да напусне България и замине за Германия престава да е на дневен ред. Започва специализация и работа в Александровска болница. Там среща и любовта на живота си. Имат три деца и щастливи взаимоотношения. Денят му започва с ритъм, който диктуват децата. Съпругата му води най-малкото на детска градина, той пък изпраща другите две на училище. Сипва кафето в термо чашата и му се наслаждава по пътя към болницата. Казва, че работата го зарежда и му носи удовлетворение. Разбирам, че д-р Кандиларов е вярващ човек.

Всеки понеделник и петък той минава

през параклиса в двора на болницата. Казва, че там се моли не само за здравето на своето семейство, но и за своите пациенти. Така от иподякона на храма научава, че на Богоявление ще се изпълни ритуала с хвърлянето на кръста, малко по-различно и не в река, а в шадравана отпред. Оказва се, че от десетимата кандидати, да хванат кръста, той попада в неговите ръце. „За един вярващ човек, това означава много. Още повече, че не е нещо, което може да ти се случи всеки ден, добавя лекарят и разказва историята за вярата и за най-трогателния подарък, получен от пациент. Д-р Кандиларов се е грижил за един човек с тежка диагноза.

Не го е оставил дори, когато надеждата се

е измъквала на пръсти. Един ден пациентът усетил, че земният му път е към края си, тогава викнал доктора в дома си, за да му благодари. Подарил му любимата си икона. "Имаше жена и деца, можеше на тях да остави иконата, но той я подари на мен. Това беше нещо много специално и истинско", казва докторът. Сега иконата се намира в параклиса на болницата. Там я е оставил д-р Кандиларов, за да помага на нуждаещите се и да я вижда в дните, в които влиза в храма. „Много се радвам, че на Богоявление тази икона беше осветена лично от архиепископ Тихон. Ще дойде ден, когато ще си я прибера в кабинета ми, но засега е там - в храма.

 

Питам го във време, в което

моралните стойности са девалвирали, кое най-много го възмущава. А той ми отговаря, че това е несправедливостта, във всички ѝ аспекти. Питам го още, кой е най-ценният съвет, който е получил от значим за него човек. Той казва, че това са думите майка му, която го е съветвала да „ходи по земята". Искала е да му внуши, да не се възгордява, дори когато има повод за това. Да бъде смирен и земен човек. Защото само скромните хора са душевно красиви хора."Моята баба, съпругата на тютюневия търговец, е живяла 45 години по времето на капитализма и 45 години по времето на комунизма. „Нейното семейство е имало много и е загубило всичко. Тя обаче през целия си живот е била скромен човек", споделя докторът.

Споменът за баща му, извиква усмивка на лицето му

Разказва, че е бил инженер. Харизматичен човек и любимец на целия квартал."Той беше майтапчия и аз май съм наследил от него тази черта, защото много обичам да се шегувам", казва д-р Кандиларов. Питам го как се разтоварва. Той отговаря, че истински си почива, само когато със семейството си пътува, извън Европа. Още от самолета изключва телефона и докато не приключи ваканцията не го включва. Това е единственото време, в което не допуска работата да нарушава времето отредено за любимите му хора. С кацането на самолета обаче, на родна земя сигналът е включен и започва работен режим.



Очи в очи с КОВИД-19

Очи в очи с КОВИД-19

Винаги съм работила спешност, защото това беше мечтата ми, каза д-р Дияна Димитрова
За здрава ценностна система

За здрава ценностна система

Не съм колебал нито за миг да стана доброволец, в ситуация като тази, в която се намира страната ми
Любовта е над всичко

Любовта е над всичко

Моето хоби е образната диагностика, каза д-р Ваня Страхинова
Красивият ловец на лъжи

Красивият ловец на лъжи

Най-много мразя да ме лъжат, за това избрах професия, която се бори с лъжите, казва инспектор Весела Крумова
Четвърто поколение медик

Четвърто поколение медик

Винаги съм искал да бъда хирург, колебанието беше във вида хирургия, казва д-р Димитър Пенчев
Богатството на сивите нюанси

Богатството на сивите нюанси

Мечтая доброто да се случва, все повече между нас, каза проф. Росен Коларов
Посланичката на любовта

Посланичката на любовта

Музата, която ме е споходила е любовта във всичките й измерения, казва д-р Джина Дундова- Панчева
Чудесата на зрелия избор

Чудесата на зрелия избор

Човек, трябва да избира професия със сърцето си, казва Станислава Базовичка
Планинска легенда

Планинска легенда

В планината солови акции няма, това е отборна работа на добре смазана машина, казва планинския спасител Иван Драгошинов
Лекарят, който спира „света“ да се върти

Лекарят, който спира „света“ да се върти

За световъртежа малко се учи в университета, за мен той винаги е бил професионално изкушение, казва д-р Георги Савов
1 2 3 4 5 ... 16 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Коя е най-голямата опасност за хората по време на настоящата пандемия

Април 2020