Държавата работи за големи частни болници

Здравната карта има своето място, но умишлено беше забавена, казва д-р Дечо Дечев

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- При положение, че се запази сегашния модел на здравеопазване, здравната карта е стъпка в правилната посока. Когато имаш един монополист на пазара на здравните услуги в лицето на НЗОК и по закон си длъжен да планираш кадровия си ресурс, картата е начинът, по който това може да стане.

- Появата на картата в този момент не е ли закъсняло, ще има ли наистина полза от нея?

- Здравната карта трябваше да се въведе още миналата година, но се изчака определени частни структури да акумулират много голям обществен ресурс, да се разширят с разрешения, които здравно министерство им даде в периода за 2015 г. и едва тогава да се въведе картата. Ако тя беше въведена по-рано, тези частни структури нямаше да имат разрешения за дейност. Всички знаем, че за миналата година здравно министерство (МЗ) даде нови 77 разрешения за дейности на 66 болници, сред тях бяха 27 нови отделения, девет от които в София. Въпросът е защо даваме разрешения за нови дейности и то в региони, където има предостатъчно такива и сега трябва да приеме това за даденост и да им подсигурим бизнес за дълъг период напред, както и заради това да съкратим други болнични структури.

- Да приемем, че това министерство е закъсняло една година с издаването на картата, но за нея говорим от 10 години, предлагаше се от няколко министри, защо чак сега се прие?

- Поради простата причина, че едва сега тези частни структури се създадоха и укрепнаха. Когато имат голям дял от пазара, всяка от тях иска да узакони съществуващото положение. Когато се стъпва на една погрешна база, като финансовите резултати на болниците от 2014 г, през която се направи ръст, който няма как да се обясни с медицинска дейност, през 2015 г. той беше узаконен, както и за първите 4 месеца на тази година. Ако приемем, че през 2015 г. голяма част от тези структури са отчитали дейност, която не са извършили, напрактика те получиха като подарък един финансов ресурс, който беше използван, за да разширят своята дейност. Тази политика доведе до две неща – увеличиване пазарния дял на частните болници, намаляване дела на държавните болници, както и отежняване на финансовите им резултати.

- Говорите за болниците, които въпреки лимитите са с положителен финансов резултат за 2015 г. ли?

- Да, за тях и за още някои. При положение, че през 2015 г. си направил ръст от 100-200 процента, това им позволи да откраднат и изключително качествени екипи от държавните болници.

- Частните болници ли са новите партийни касички на властта, замениха ли държавните в това отношение?

- Категорично. Аз не мога да потвърдя, че една държавна болница е била касичка на партия, поради простата причина, че аз не съм играл подобна роля. Но е факт, че в лицето на държавата този начин на работа - да се прехвърля ресурс към частния сектор и да се ощетяват държвните болници, е налице през тази година и половина.

- С какво си обяснявате това поведение?

- Корпоративен интерес. От една страна са видими намеренията на министъра да концентрира национална административна сила в лицето на държавата, но от друга страна стои факта, че тази мощ вместо да е насочена към укрепване на държавните болници, бе пренасочена към определени корпоративни големи играчи в сектора. Изключвам това, че беше отделен огромен ресурс за обновление на държавни болници с апаратура, защото там крайният ефект също беше да се извлекат финансови облаги.

- Какви ще са крайните последствия за хората и лекарите от здравната карта, ако се приеме в този си вид?

- Потвърждавам, че трябва да има здравна карта, аз винаги съм одобрявал тази идея. Оттук нататък начинът, по който това ще се изпълни е много важен, защото има определени неясноти за това как на една болница ще се позволи да сключи договор с касата, а на друга – не.

- Нали това ще става по обективни критерии?

- Тези критерии, които се посочиха, в никакъв случай не мога да кажа, че са обективни, защото предполагат силно изразен субективен елемент и могат да оправдаят всяко едно решение. Публична тайна е, че за София са достатъчни 2 кардиохирургии, а в карата виждаме, че има шест. Тази здравна карта се прави на брой население в даден регион, от друга страна се отчита движението на хората от друг регион, които са търсели помощ в столицата и тук нещата се размиват. Във всяка една университетска болница тук над 50% от пациентите са от друг регион, тогава над 50% един път са планирани в региона, където живеят и още веднъж в София. Затова винаги този, който определя сключването на договори може да играе. Веднъж той може да каже, за да сключи договор, че в тази болница идват много пациенти от други региони, а, когато иска да откаже договор, че няма нужда, защото за София са планирани услуги за 1.5 млн. население. След това има критерии за оборудване и кадрово обезпечение. В последната година обаче огромният финансов ресурс, който акумулираха частните болници, им позволи да привлекат водещите екипи в държавните. Как тогава ще се планира дейността при положение, че са се променили кадровите възможности на болниците за работа. Конкретният пример е екипът по онкология на ИСУЛ - целият отиде в частна болница. Тук има неща, които изискват пределна прозрачност в критериите, по които ще става договарянето. Най-голямата опасност, разбира се, е за общинските болници.

- Как би могло да се избегне тази опасност, така че картата да не ги закрие?

- Единият изход е, както казва и министърът, общините да участват сериозно с финансиране в болниците. Въпреки че това има някакъв смисъл на теория, напрактика не се получава. Тоест моделът на централизиране на много силно присъствие на държавата в подсигуряване на качествени здравни грижи влиза в остра колизия с модела на търговски дружества и трябва да се помисли по въпроса. Ако ще се минава на силна централзиация, определена категория болници, в които влизат и общинските, не трябва ли да станат бюджетни лечебни заведения, които изпълняват предимно социални функци и нищо повече. Отделно би трябвало да има категория високотехнологични болници, които също да са бюджетни и оттам нататък друг брой болници на принципа, който е в момента. Но всичко това не присъства в картата.

- Приемането на карта не трябва ли да върви с демонополизация на НЗОК?

- Категорично приемнето на карта върви с монопола на една здравна каса. Но ние сме свидетели, че в последните години кадрово и административно институцията НЗОК се ръководи много лошо и то още на ниво надзорен съвет. Не мога да намеря каква е връзката между синдикализма и осигуряването, или какво място имат там работдателите. Да, те са платци, но всеки един от тях се предполага, че защитава интересите на определени болници. Но за мен модел с един платец на медицински услуги не е правилен, трябва да има демонополизация тогава нещата ще придобият друг вид.

- Ще има ли лимити за болниците тази година според вас?

- Това е една от най-големите грешки, тази методика е изключително порочна, тя доведе до увеличаване на задълженията на болниците и до орязан достъп на пациентите. Определянето на лимити на ниво РЗОК отново ще става по изкривен начин. А щом регионалните каси имат лимити, няма как да нямат и болниците. Но трябва да се повдигне и темата за липсата на реално остойностяване. Не може месец и половина преди да влезе в сила нов рамкков договор, да се анонсира плащане по средно претеглена стойност.

- Какви биха били последствията, ако се въведе подобно финансиране?

- Ако е така, тогава се обезсмисля да има клинични пътеки. Ако се плаща на средно претеглена стойност, това означава, че миналата година сте имали сто пациента, за които сте получили 100 000 лв., тази година ще имате също 100 000 лв. за сто пациента и приключваме без да се отчита вида и сложността на заболяването. Тоест постепенно всичко отива към един период, в който бяхме – всяка болница има бюджет независимо от приетите пациенти, а лекарите са на твърда заплата. И край.

- Ще има ли според вас нов рамков договор? Какво ще стане, ако няма – ще може ли картата и селективното договаряне пак да се приложат?

- В лицето на председателя на БЛС и на цялото ръководство министър Москов има пълна подкрепа и ще реализира всички свои намерения. Обективно няма никакви основания ръководството на БЛС да подкрепя огромна част от предложенията, тъй като те са в ущърб на професионалното съсловие.