Гръцка диета срещу рак на простатата

Шест от всеки 10 случая са при мъже над 64 години, казва д-р Радослав Мангалджиев

Ваня
Гъркова
vaniagarkova@abv.bg

Още през 2012 г. ракът на простатата в Европа е на трето място по честота след рака на гърдата и този на дебелото черво. У нас е на второ място по честота сред злокачествените заболявания при мъжете. За периода след 2001 година новозаболелите се увеличават с няколкостотин годишно, за да се достигне до 2 825 нови случая за 2013 г. , по данни на Националния раков регистър. Това представлява около 47 новозаболели на 100 хил. мъже. Според информация на СЗО средната честота на рака на простатата в Европа е около 60/100 000.

ВИЗИТКА   Д-р Радослав Мангалджиев оглавява Отделението по медицинска онкология в Специализираната болница за активно лечение на онкологични заболявания в София. Завършил е специалностите „Медицинска онкология" и „Кожни и венерически болести" в МУ-София. Магистър е по медицина. По-рано е работил в Областния диспансер за онкологични заболявания със стационар в София, както и в Клиниката по медицинска онкология в УМБАЛ „Ц. Йоанна". Член е на Българско онкологично дружество ( БОД), Европейската асоциация по химиотерапия (ESMO) и Българската асоциация по химиотерапия.

Възрастта, расовата принадлежност и наследствена обремененост са сред основните рискови фактори, които могат провокират рака на простата. Той е по-малко срещан в Южна и Източна Азия и по-често в Европа, Северна Америка, Австралия и Нова Зеландия. „Заболеваемостта в Азия е по-ниска заради липсата на рафинирани храни, суровоядството, наситените мастни киселини. Азиатци, преместили се в Щатите или в Нова Зеландия или Австралия, придобиват същия риск като този на местното население след около 10 години", коментира онкологът. Заболеваемостта в България е около 41 на 100 хил. души или сравнително ниска. За Западна Европа е около 66 на 100 хил., докато в САЩ- над 100 души.

Статистиката показва, че над 6 случая на всеки 10 с рак на простатата са открити при мъже на възраст 65 г. или повече. Заболяването е по-сериозен проблем за страните със застаряващо население, към чиято група спадаме и ние, смята лекарят. Ракът на простатата по-често засяга възрастни, отколкото млади, като неговият пик е между 65-74 години. Повече от 80% от мъжете могат да го развият след 80-годишна възраст. В повечето случаи той ще е бавно растящ, показват още данните.

„Ако във фамилията има баща или дядо, който има рак на простата, два до три пъти нараства рискът в следващото поколение. Ако има две поколения с подобни проблеми, 7 до 10 пъти повече се увеличават шансовете в следващото отново да има рак на простата. Ако имаш брат с рак на простата, то рискът е по-голям в сравнение с това, ако си с баща със същото заболяване. Ето защо такива мъже трябва да бъдат съветвани много по-рано да започнат наблюдение". Мъжете след 45 години, особено тези с фамилна обремененост, е задължително поне веднъж годишно да си правят изследване на простатно-специфичния антиген- ПСА, обяснява д-р Мангалджиев.

Начинът на живот също оказва голямо влияние върху простата. Нездравословното хранене, което води до затлъстяване, прекомерната употреба на алкохол и цигари, сексуалността на мъжа, също са водещи фактори, смята онкологът. Например наситените мазнини в храната могат да увеличат серумните нива на андроген, което да доведе до повишаване на риска от простатен карцином.

Учени са открили няколко наследствени генетични промени, за които се смята, че също могат в отделни случаи да повишат риска от рак на простатата. Има много различни гени, замесени в появата на рак на простатата, а не само един-единствен. Мутации в BRCA1 и BRCA2, важните рискови фактори за рак на яйчниците и рак на гърдата при жени, също са замесени в рак на простатата, сочат проучванията.

При рака на простатата се увеличава размерът на самата простатна жлеза и тя притиска канала, през който минава урината. Вследствие на това притискане се наблюдават редица симптоми, като по-често уриниране, особено нощем, трудност при стартиране на уринирането, по-слаба струя на урината, прекъсване на струята на урината при уриниране, усещане за непълно изхождане, по-чести позиви за уриниране, болезненост и парене при уриниране. Според специалистът, ракът на простатата не е единственото заболяване, което довежда до притискане на пикочния канал. Може и при доброкачествената простатна хиперплазия да се появят същите симптоми, но независимо от това, ако човек ги изпитва, трябва да посети лекар за поставяне на точната диагноза, категоричен е той.

Симптоматиката е по-сериозна, когато ракът проникне в съседни тъкани и органи. Тогава има наличие на кръв в урината и спермата, неспособност за волево задържане на урината - инконтиненция, трудности с ерекцията - еректилна дисфункция или импотентност, болезнена еякулация, болки в долната част на корема и / или около ануса и тестисите – перинеума. При развитието на метастази пациентите често изпитват болки или скованост в костите, особено в таза, долната част на гърба, бедрата и ребрата, болка в тестисите,подуване на долните крайници, загуба на апетит, гадене, повръщане и други.

Има различни видове лечение на рака на простата според това в какъв стадий е той. PSA е кръвен тест за определяне концентрацията на простатно-специфичния антиген в кръвта. Самият PSA е протеин, произвеждан от простатната жлеза при мъжете. Простатата е единственият орган, който произвежда този протеин. Повишените нива могат да свидетелстват за увеличена простата, възпаление на простатата или рак на простатата. Съществува и генетично изследване с уринен маркер- PSA3. „Прави се масаж на простата, след това се взима порция урина и се изследва. Основното му приложение в клиничната практика засега е свързано с това да се търси рак на простатата при мъже с отрицателна биопсия и завишен PSА", казва онкологът.

В крайна сметка, засега все още не съществува туморен маркер, който на 100 процента да докаже дали има или няма наличие на рак. „След като имаме доказана диагноза задължително пациентът трябва да бъде оценен. Ако няма достатъчно данни за разпространението, то онколгичната комисия препоръчва стадиращите изследвания, на базата на които разделяме рака на простата на три големи групи- ранен, локално - авансирал и метастазирал", казва д-р Мангалджиев.

Ако пациентът е с ранен рак на простата, той подлежи на дефинитивно лечение, което може да се осъществи с радикална простатектомия - хирургично премахване на простатната жлеза. Това може да стане по няколко начина- с отворена оперативна намеса, лапароскопска такава, роботизирана простатектомия. Другата алтернатива за дефинитивно лечение е брахитерапия или перкутанно лъчелечение.

Диагностиката, стадирането, през дефинитивното излекуване, всичко се поема на 100% от здравната каса. По отношение на радикалните оперативни намеси, тя поема само отворените оперативни намеси, докато лапароскопската и роботизираната простатектомия се доплаща от пациента.

Методите на лечение на простатния карцином непрекъснато се усъвършенстват, казва д-р Мангалджиев. „Роботизираната терапия е най-модерният за радикално-оперативно лечение на простатния карцином с най-добра атравматичност. Премахването на простата, радикалната простатектомия, е доста тежка оперативна намеса. Работи се в малък таз, в зона, в която има много нерви и идеята е чрез тази операция не само да се премахне рака, а и да запазим доста голяма част от функциите, които могат да бъдат нарушени при една от по-старите радикални оперативни намеси- отворената", добавя той. По този начин се запазва спонтанното уриниране при пациента, ерекция, нормалния му полов живот и на практика пациентът се възстановява на 100%.

На радикално и дефинитивно лечение подлежат ранният рак и локалноавсирал. При втория етап туморът е излязъл от рамките на простатната жлеза и засяга съседни структури като семенно мехурче, капсула, пикочен мехур, но не се разпространява извън таза и няма метастази. „Тоест при едно предварително лекарствено лечение, този пациент също може да стигне до едно дефинитивно лечение. Ние провеждайки лекарствена терапия на този пациент, намаляваме обема на тумора в простатната жлеза и можем да го доведем до момент, в който той да бъде дефинитивно лекуван", твърди специалистът. Ако туморът има далечни метастази - в кости, далечни лимфни възли или паренхимни органи – черен или бял дроб, пациентът се причислява към четвърти стадий на заболяването. „Той вече не може да бъде излекуван, но може да бъде лекуван успешно с възможностите на съвременното лекарствено лечение, комбиниране на лекарствено лечение с хирургични методи и лъчелечение", казва онокологът.

Статистиката казва, че един човек с метастазирал рак на простата може да живее между 2 и 20 г. През последните години в лекарственото лечение на рака на простата има все повече иновации, които увеличават продължителността и качеството на живот на пациентите. „Самият тумор зависи от тестостерона. Първата ни работа, която правим ние, е така наречената кастрация. Тя може да бъде оперативна или химическа, което става със специални импланти, които се поставят на три или шест месеца. Към тях могат да се добавят и медикаменти, които блокират рецептора за тестостерон на туморната клетка", обяснява д-р Мангалджиев. В много от тези случаи пациентът е чувствителен на това лечение. В момента, в който обаче се влоши и заболяването прогресира, той влиза в кастрационна резистентната фаза. Това е фазата, в която нещата са доста по-сложни. Между 2 и 10 години ракът на простата може да е хормонално зависим, но в момента, в който той влезе в кастрационно резистентната фаза, преживяемостта на пациентите е между 6 месеца и 2 години", като тя все повече се увеличава благодарение на достъпните новите медикаменти, допълва онкологът.

Ние сме държавата в Европа, която разполага с абсолютно всичко модерно и иновативно за лечение на рак на простата. България е преди държави като Англия, Италия, Португалия, да не говорим за Румъния. В момента можем да се сравняваме на ниво лекарствена терапия и не само с Германия в абсолютно всяко едно отношение, смята д-р Мангалджиев, според който профилактиката е изключително важна. Много мъже обаче имат и чисто психологически причини, които ги спират да посетят лекарския кабинет.

„Тихият убиец" може да се излекува на 100%, ако бъде открит навреме, смята лекарят от Специализираната болница за активно лечение на онкологични заболявания в София. И съветва, че профилактиката на рака на простатата е така наречената „гръцка диета" - прясна риба, гарнирана със салата от домати, краставици, сирене, маслини, обилно полети с хубав зехтин и задължителен анасонов аперитив . Съдържащият се в доматите Ликопен е изключително мощен антиоксидант и заедно с омега-3 мастните киселини в зехтина - потискащи клетъчния растеж, са една от причините за намаляване риска от рак на простата", заключва той.