обзор

Бурна година в здравния сектор

30-12-2019 07:00
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
Бурна година в здравния секторПромените ставаха под натиска на улицата след протести и стачки
Бурна и немирна беше здравната 2019 г. В нея имаше протести, стачки, масови оставки и много обещания, само част от които се сбъднаха. И допълнителни пари, наливани отново в нереформирано и неефективно здравеопазване. За пациентите и тази година се оказа същата като предишните – с най-много доплашане от джоба в целия Европейски съюз, с най-висока смъртност от предотвратими заболявания, с инциденти като закъснели линейки и паднали тавани. На финала на годината затлачените проблеми останаха. За догодина.
Цялата 2019 г. премина в коментари на двата нови здравни модела, предложени от министър Кирил Ананиев. Уж трябваше да се избира между пълна демонополизация на НЗОК и надграждащия вариант, при който да се въведе втори и трети стълб на здравно осигуряване и точно когато по-голяма част от играчите на пазара обявиха, че подкрепят втория модел, министър Ананив изненадващо избра първия. Така дебатите добиха нова сила и то на фона на пълно недоверие, че изобщо нещо ще се случи. За да се стигне на финала до признание от самия Ананиев, че не е успял да постигне консенсус за реформите.

 

Годината започна със заявки за остойностяване на медицинските дейности – нещо, за което отдавна настояват лекарите, но разчети за това няма и днес. Заговори се, че трябва да се открият причините да сме първенци в Европа по броя на хоспитализациите. Няма данни и за тях. Остава и неравенството в достъпа до здравни услуги. В няколко големи населени места те са в излишък, за сметка на това в страната възрастни хора с години не стигат до лекар. Няма справедливост и при вноските – продължава практиката едни да плащат сами здравните си осигуровки, а други с големи заплати - държавни чиновници, прокурори и съдии, да се осигуряват от хазната. Освен това държавата плаща за тях една трета от парите в НЗОК, а е поела ангажимент да финансира две трети от населението. На практика тези хора се лекуват на гърба на работещите и на работодателите, които са облагани двойно – веднъж чрез здравните си осигуровки и втори път с данъците, от които се покриват вноските на превилегированите. Решението и тук остава за друг път.

 

Бунтът на мравките

 

През 2019 г. протестираха всички - медицински сестри, акушерки, рехабилитатори и физиотерапевти излязоха на улицата още през април. Исканията им бяха предимно социални – да се повишат мизерните им възнаграждения, да не работят на 2 и 3 места, да се подобрят условията в болниците. Имаше и други – за реформа на системата, за смяна на начина на финансиране на лечебните заведения, за ясни правила и спазването им, за прекратяване на лошите практики за вкарване в болниците на здрави хора, за фалшиви диагнози и източване на касата. В Ловеч, Враца и Карлово медиците дори подадоха оставки и се оказа, че без тях клиниките трябва да затворят. Лекари, полицаи и фармацевти подкрепиха протестите на сестрите. И започнаха обещанията! Първо за отпуснати 36 млн. лв., после за нови 50 млн. и втори път за още толкова. Докато в един момент се оказа, че парите ги няма, а заплатите са нарастнали средно с 20 до 100 лв. Тогава стана ясно, че част от допълнителните милиони били всъщност от резерва на бюджета на НЗОК, които и без това щяха да са за болниците. Каква е разликата, не се разбра. Все пак с излизането на улицата медицинските сестри извоюваха почти навсякъде заплати от 900-950 лв. при 600-700 лв. преди това. Стигнаха и до премиера Бойко Борисов, който отново обеща, че всичко ще бъде решно до няколко седмици. Специалистите по здравни грижи си спечелиха и други придобивки – правото на собствен синдикат и на самостоятелни практики. Въпреки това се зарекоха, че и пред 2020 г. ще продължат да се борят за правата си.

Протести проведоха и педиатрите – специалност, забравената от Бога и властите години наред. Те блокираха кръстовищата, за да бъдат забелязани. Протестите на лекари и медсестри в крайна сметка раздвижиха пластовете в здравеопазването. В резултат на заплахите от стачки започнаха преговори за увеличаване цените на детските клинични пътеки, които не бяха пипани поне от десетилетие. Вдигна се заплащането и за други диагнози. Проблемите обаче останаха. За да се стигне до там, детската болница в София да спре приема в интензивно отделение на малките пациенти поради напускащи лекари. След инцидента с починалото 3-годишно дете оставки подадоха анестезиолози и педиатри.

До скандал се стигна и с болничните, след като беше предложено никой да не плаща първия ден от тях. Причината – хората си взимали отпуск по болест, за да си слеят работните дни между празниците. Само че вероятно истината е някъде другаде – при над 2 млн. хоспитализации, за които се дават продължителни болнични не само по време на престоя, но и след излизане от лечебното заведение, какво да очакваме? Накрая проблемът беше решен, като го заметоха под черджето. Остана същото положение, въпреки недоволството от страна на работодателите.

Младите лекари също протестираха заради идеята за закрепостяване след специализациите. В резултат бяха пренаписани правилата. Майките на деца с увреждания, тези „кресливи жени" по думите на един вицепремиер, също дълго стояха на улицата. Засега протестите им са овладяни. Засега.

 

Несбъднати очаквания

 

По правило бюджетът на държавата за следващата година винаги става прицелна точка за драматични дискусии и нападки. За догодина този за здравеопазване е увеличен с близо 500 млн. лв., което от една страна е добре, защото секторът е недофинансиран. От друга обаче числата подновиха караниците за липсващата реформа. Освен това парите винаги си остават някъде между 4 и 4.5% от БВП, въпреки приказките, че здравеопазването е приоритет за управляващите. От ЕС продължиха да ни повтарят, че имаме слаба доболнична помощ, огромен брой хоспитализации, че с най-малко средства финансираме най-много болници, като резултатите са катастрофални. Ананиев оспори твърденията с тезата, че подготвя системата за промените, които ще настъпят през 2020 г. Същите бяха аргументите му и при приемането на бюджет 2019 г., въпреки че никой не вярваше в година на избори да се предприемат някакви драстични мерки. Няма да се случат и догодина. Все пак не може да се отрече, че администрацията на министерството произвежда огромно количество документи. Изготвени са десетки правила за добра фармацевтична практика в отделните медицински области, пишат се нови стандарти – за добро или лошо, коригират се основни наредби, с цел по-добрата работа на системата. Дали нивото на новите нормативни разпоредби ще доведе до повишаване качеството на медицинските грижи, ще кажат експертите и времето.

Друга надежда на болничните заведения – да им изплатят надлимитната дейност, също беше попарена. От касата първо обещаха да има справедливост за всички, но след това оттеглиха решението си и взеха друго - ще покрият извършената надлимитна дейност само в тези болници, които са осъдили НЗОК. Останалите неизразходвани пари ще се използват за плащане на просрочените дългове на осигурителната институция към чужди държави и клиники. Те са около 150 млн. лв., а желаещите да бъдат обгрижвани зад граница с всяка година се увеличават, както предупреди шефът на НЗОК д-р Дечо Дечев.

 

Успехи в медицината

 

На фона на проблемите в организацията на работата на здравната система, не бива да се пренебрегнат успехите в медицината, които постигат нашите лекари, въпреки пречките. Като сериозна крачка напред беше отчетена белодробната трансплантация в болница „Лозенец". В МУ Пловдив принтираха 3D мини тумори, за да ги тестват и да установят кое е най-доброто лекарство за конкретния пациент – експеримент със сериозно бъдеще. Разшири се обхвата на операции с робота Да Винчи в Плевен и София. В „Пирогов" направиха най-сложната операция в детската урология – на бебе, родено с незатворен пръстен на пикочния мехур и без част от коремната стена. В УМБАЛ „Св. Иван Рилски" извършиха уникална операция, като отстраниха тумор с тегло над 1 килограм от мозъка на 41 годишен мъж. Екрозиралият нос на млад мъж беше спасен с хрущял от реброто му. Направиха го наши лекари под ръководството на водещия специалист в пластичната и реконструктивна хирургия на костите на лицето д-р Питър Ким от Южна Корея. Екип на Александровска болница откри ново генетично заболяване. В болница „Тракия" лекуват аритмии със свръхмодерна апаратура. Новородените в Майчин дом пък се изследват с най-ново поколение апаратура за безкръвни тестове за жълтеница. Постиженията са много и ще продължат. Вече се заговори за Национална диабетна програма и такава за раковите заболявания, стартира Национална информационна кампания за насърчаване на донорството „Да! За живот", което е положително. Тръгнаха и електронните търгове на МЗ за лекарства, които целят медикаментите да се купуват в по-големи количества, на по-изгодна цена. Безплатни ваксини срещу грип получиха част от хората над 65 години, пак за тях за първа година имаше и зъбни протези почти без пари. Не се случиха обаче дадените обещания за повече дигитални решения в здравната система.

 

Е-здравеопазване за наивници

 

Помните ли далечната 2007 г., когато в Сливница беше представен пилотният проект за електронна здравна карта, е-рецепта и направление? Тогава се кълняха, че вече по този начин ще пазаруваме лекарствата си. Близо 12 години по-късно отново удължаваме срока – този път за 2020 г. Не може да се отрече, че екипът на здравното министерство направи крачка за изпълнението на явно непосилната задача за България. Безкрайните обжалвания на обществената поръчка обаче стопираха и този път реализацията. На финала Върховният административен съд даде зелена светлина за финализиране на търга. Дали ще имаме най-сетне електронно здравеопазване, ще разберем в края на следващата година. Впечатляващото е, че през годините се намериха не малко пари за конференции и кръгли маси, по време на които ни убеждаваха, колко полезно е да има елетронни услуги и как те ще спестят най-малко 10% от парите на касата. Е, вече вярваме, че е така. Остава някой да направи е-здравеопазването.

 

Детската болница

 

Друга стара идея доби нови хоризонти - за изграждането на детска болница. И около нея се завихриха скандали, поради любимия на българите метод проба-грешка. Първо, министерството предложи да закрие правителствена болница „Лозенец" и в сградата да се обособят клиники за лечение на малчуганите. Естествено този вариант не издържа и след протести от страна на лекари и специализанти, отпадна. Зароди се обаче нова мисъл - детската болница да се помести в „бетоновата етажерка" – сградата, построена за педиатрия преди около 30 години. Проектът за довършване на корпуса в двора на Александровска болница буквално взриви както лекарите, така и архитектите. Последваха аргументи „за" и „против", докато не се намеси отново съдът, който каза, че обществената поръчка може да продължи. Така, въпреки недоволството, близо 100 млн. лв. ще бъдат вложени в проект, за който отново няма консенсус.

Как да завършим? Най-впечатляващ за мен през годината беше коментарът на проф. Петко Салчев, зам.-шеф на ИАМН, който заключи – до 10 години днешните болници няма да съществуват, а ние строим нови. Според него иновациите променят изцяло облика на лечебните заведения, а ние тъпчем на едно място. Звучи футуристично, но е истина. За съжаление фраза за следващата година май трябва да стане повтаряното често напоследък „Още от същото". Това за здравеопазването изглежда е най-актуално. Ще го имаме и догодина. Няма как системата да се промени към по-добро без съществени реформи.



Притеснения за доходите изместват сраха от зараза

Притеснения за доходите изместват сраха от зараза

Това показва проучване на Галъп интернешънъл, извършено по телефона между 4 и 7 юни
51% искат падане на ограниченията за пътуване в чужбина

51% искат падане на ограниченията за пътуване в чужбина

Масовото съзнание по отношение на КОВИД-19 вече показва белези на нормализация, сочат анализи на „Галъп интернешънъл"
Да бъдем отговорни

Да бъдем отговорни

Тежките наказания за неспазване на карантина са необходими, защото самодисциплината не е най-силната ни страна. Изрази от рода „мен не ме е страх" не са проява на смелост, а на егоизъм. Защото, ако заразим някой друг, той или тя може и да нямат нашия късмет. Това написа в страницата си във Фейсбук социалният министър Деница Сачева.
При проблем с детето звънете на джипито или на 112

При проблем с детето звънете на джипито или на 112

Колегите в спешна помощ са обучени и могат да дават инструкции какво да се направи до пристигане на екипа
Въпросът с доплащанията остава

Въпросът с доплащанията остава

Парите в бюджета на НЗОК са повече, но отиват в една нереформирана система, каза Андрей Дамянов
Информираното съгласие в болниците е формално

Информираното съгласие в болниците е формално

Взаимоотношенията между лекар и пациент са доста трудни, казва Веска Събева
Хубаво, но не много!

Хубаво, но не много!

Перничани имат уникален лаф. Каквото и да ги попиташ, те отговарят: „Хубаво е, ама не много". Нещо подобно може да се каже и за новия здравен модел на министър Кирил Ананиев. Защото той наистина предвижда промени в несъвършенната ни здравна система, но дали са за добро?
650 делегати на конгрес са много

650 делегати на конгрес са много

Парламентарната здравна комисия гласува на първо четене промените в Закона за съсловната организация на фармацевтите. Те бяха подкрепени от МЗ и от БФС, но се оказа, че не се харесват на всички колегии. Дебатът дали са необходими разкри коренно противоположни позиции. Подкрепя ли МЗ измененията, попитахме зам.-министър Бойко Пенков.
Кинезитерапевтите искат статута на лекарите

Кинезитерапевтите искат статута на лекарите

Целят нарушаване на добрата медицинска практика във физикалното лечение и рехабилитацията
Бъдете все така отдадени на благородната си мисия

Бъдете все така отдадени на благородната си мисия

С ваша помощ българските семейства сбъдват мечтите си да бъдат родители, казва Кирил Ананиев

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Подкрепяте ли последното отпускане на мерките срещу КОВИД?

Юли 2020