История

Живот с епилепсия

12-02-2016 09:09


Живот с  епилепсияТова не е присъда, а заболяване като всички останали, казва Силвия
Тази седмица отбелязахме Международния ден на епилепсията в София. За да заостри вниманието на обществото към хората с това заболяване в лилаво – цветът на лавандулата и епилепсия, светна НДК. Това събитие, организирано от „Асоциация на родители на деца с епилепсия", ме срещна със Силвия Арсенова. Спокойна и красива, видимо млада жена, която се оказа много мъдра, защото е успяла да живее смело, да създаде семейство, собствен дом и да се грижи за дъщеричката си, въпреки диагнозата епилепсия.
„От 11 годишна възраст съм с епилепсия. Родена съм с хемипареза, вследствие на мозъчен исхемичен инсулт", казва Силвия Арсенова. Първият голям епилептичен пристъп получава при вдигане на много висока температура, след което започва лечението й за „симптоматична епилепсия". Случвало се да получава епилептичен припадък по един път в годината, обикновено провокиран от някакво силно напрежение. Тя си спомня за един случай как силно се е притеснила, че закъснява за изпит: „През 1994 г. получих един пристъп точно, защото автобусът ми закъсняваше, а аз закъснявах за изпит. Тръгнах да гоня друг транспорт и изведнъж се освестих в една кола на път за „Пирогов". Хората, които бяха вътре - мъж и жена, ми обясниха, че ме карат в болницата, но аз отказах да отида там. Знаех от какво ми се е случило. Трябваше ми само още около половин час, за да премине това замъгляване пред очите и мозъкът ми да почне да мисли трезво."

 

Имала едно лято, през което получила 5 пристъпа за един месец. „Бях се затворила в себе си в продължение на три месеца. Ходех до тоалетната с моята сестра от страх да не ми стане нещо. В един момент на човек на 22 години му „светва лампичката", че няма нужда да се затваря и да пропилее младостта си. Започнах да работя на доброволни начала в неправителствена организация. От това се чувствах много добре. Работата ми не беше всеки ден. В седмицата имах две или три задачи, които гонех, бях заета. Така имаше период от 5 години, в които нямах пристъпи. Отдавам го на това, че разбрах истината - че спокойствието е най-важно за човек като мене", казва тя. При съпруга й епилепсията също се проявила. Това станало през 2006 година. "След избраната терапията от доц. Александър Алексиев до ден днешен пристъпи няма, само „Джаксъни", които са частични", споделя жената.

С годините Силвия се научила да контролира пристъпите и те се появявали все по-рядко: „За хора като нас – с епилепсия, спокойствието, редовното взимане на лекарствата, спазването на един вид диета е много важно", казва жената. Диетата изключва доста лакомства, с които е свикнал съвременния човек. Не трябва да пиеш кафе, да пушиш, да пиеш кола, бира, както и да ядеш шоколад . Не е забранено, но не трябва да е ежедневие. "По-добре 50 мл ракия за празничен повод, отколкото да изпиеш една бира. Не съм се ограничавала в нищо, но спазвах тази диета", признава тя.

Въпреки че диетата не й тежи, не е точно така с реакцията на обществото към хората с епилепсия. "Тези, които не знаят за епилепсията, те се страхуват, а не трябва. Аз успях да се омъжа и да родя една прекрасна дъщеря. Вече е на 5 години. Бяхме решили с моя съпруг да нямаме деца, но семейството не е пълно без дете", споделя Силвия. Според нея животът не е лек, но може да се гледа от позитивната страна. "Първо да имаме Радина, така се казва нашата дъщеря, семейство, подкрепата на хора като Веска Събева, която ми помогна да намеря работа в асоциацията като координатор дейности по национална програма „Заетост и образование на хора с трайни увреждания", изрежда Силвия.

Асоциацията на родители на деца с увреждания не е помогнала само на нея да стъпи на краката си. Членовете й са много, защото там срещат подкрепа. "Искаме да им дадем насока, защото не е само човекът със епилепсия, цялото му семейство живее с неговия проблем", казва Силвия и дава пример точно с 8 февруари - световния ден на хората с епилепсия. "Бяхме пред НДК и тримата. Пет годишната ми дъщеря беше казала в детската градина, че довечера ще бъдем на светването на лилавите светлини, че това е цвета на асоциацията, в която работи мама. Епилепсията не е присъда, тя просто е заболяване като всички останали. С нея се живее", категорична е Силвия Арсенова.



Личните победи, които се оказват в полза на другите

Личните победи, които се оказват в полза на другите

Успях да се преборя с излишните килограми и сега помагам на пациентите в тази трудна битка, каза д-р Явор Асьов
Феята на зъбките

Феята на зъбките

В Пловдив има факултет и всяка година завършват много дентални медици, за това е трудничко да се намери работа, обяснява Виктория
По пътя към съвършенството

По пътя към съвършенството

Твърде бързо е ежедневието ни, ако можех бих го забавила, за да му се насладя истински, казва д-р Хубенова
Отличничката сред новите медици

Отличничката сред новите медици

Нищо друго не исках да уча освен медицина, за това много сериозно се готвих, казва Гергана
Игра на съдбата

Игра на съдбата

Работя в болницата, в която и аз съм роден, казва д-р Васил Димов
Медик зад кадър

Медик зад кадър

Трансфузионните хематолози не сме видимите медици, но без нас нито една трансплантация не може да се случи, казва старши лейтенант д-р Елисавета Грънчарова
Урок по достойнство

Урок по достойнство

Поемането на отговорност е много важна част от моралния кодекс, казва проф. Карен Джамбазов
Образите в огледалото

Образите в огледалото

Трябва да знаеш, че всеки ден започва от нулата, независимо от успеха на предишния ден, казва доц. Венелин Герганов
Спешен медик майстор на рапирата

Спешен медик майстор на рапирата

Най-хубавите подаръци, които ми е давала работата са бебета, които са се родили с мое участие и спасения човешки живот, казва д-р Делян Георгиев, завеждащ смяна в ЦСМП-София
С обич в сърцето

С обич в сърцето

Да си нося новите дрехи, тази мисъл ме води напоследък, казва д-р Феодор Оджаков
1 2 3 4 5 ... 15 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Октомври 2019