История

Живот с епилепсия

12-02-2016 09:09


Живот с  епилепсияТова не е присъда, а заболяване като всички останали, казва Силвия
Тази седмица отбелязахме Международния ден на епилепсията в София. За да заостри вниманието на обществото към хората с това заболяване в лилаво – цветът на лавандулата и епилепсия, светна НДК. Това събитие, организирано от „Асоциация на родители на деца с епилепсия", ме срещна със Силвия Арсенова. Спокойна и красива, видимо млада жена, която се оказа много мъдра, защото е успяла да живее смело, да създаде семейство, собствен дом и да се грижи за дъщеричката си, въпреки диагнозата епилепсия.
„От 11 годишна възраст съм с епилепсия. Родена съм с хемипареза, вследствие на мозъчен исхемичен инсулт", казва Силвия Арсенова. Първият голям епилептичен пристъп получава при вдигане на много висока температура, след което започва лечението й за „симптоматична епилепсия". Случвало се да получава епилептичен припадък по един път в годината, обикновено провокиран от някакво силно напрежение. Тя си спомня за един случай как силно се е притеснила, че закъснява за изпит: „През 1994 г. получих един пристъп точно, защото автобусът ми закъсняваше, а аз закъснявах за изпит. Тръгнах да гоня друг транспорт и изведнъж се освестих в една кола на път за „Пирогов". Хората, които бяха вътре - мъж и жена, ми обясниха, че ме карат в болницата, но аз отказах да отида там. Знаех от какво ми се е случило. Трябваше ми само още около половин час, за да премине това замъгляване пред очите и мозъкът ми да почне да мисли трезво."

 

Имала едно лято, през което получила 5 пристъпа за един месец. „Бях се затворила в себе си в продължение на три месеца. Ходех до тоалетната с моята сестра от страх да не ми стане нещо. В един момент на човек на 22 години му „светва лампичката", че няма нужда да се затваря и да пропилее младостта си. Започнах да работя на доброволни начала в неправителствена организация. От това се чувствах много добре. Работата ми не беше всеки ден. В седмицата имах две или три задачи, които гонех, бях заета. Така имаше период от 5 години, в които нямах пристъпи. Отдавам го на това, че разбрах истината - че спокойствието е най-важно за човек като мене", казва тя. При съпруга й епилепсията също се проявила. Това станало през 2006 година. "След избраната терапията от доц. Александър Алексиев до ден днешен пристъпи няма, само „Джаксъни", които са частични", споделя жената.

С годините Силвия се научила да контролира пристъпите и те се появявали все по-рядко: „За хора като нас – с епилепсия, спокойствието, редовното взимане на лекарствата, спазването на един вид диета е много важно", казва жената. Диетата изключва доста лакомства, с които е свикнал съвременния човек. Не трябва да пиеш кафе, да пушиш, да пиеш кола, бира, както и да ядеш шоколад . Не е забранено, но не трябва да е ежедневие. "По-добре 50 мл ракия за празничен повод, отколкото да изпиеш една бира. Не съм се ограничавала в нищо, но спазвах тази диета", признава тя.

Въпреки че диетата не й тежи, не е точно така с реакцията на обществото към хората с епилепсия. "Тези, които не знаят за епилепсията, те се страхуват, а не трябва. Аз успях да се омъжа и да родя една прекрасна дъщеря. Вече е на 5 години. Бяхме решили с моя съпруг да нямаме деца, но семейството не е пълно без дете", споделя Силвия. Според нея животът не е лек, но може да се гледа от позитивната страна. "Първо да имаме Радина, така се казва нашата дъщеря, семейство, подкрепата на хора като Веска Събева, която ми помогна да намеря работа в асоциацията като координатор дейности по национална програма „Заетост и образование на хора с трайни увреждания", изрежда Силвия.

Асоциацията на родители на деца с увреждания не е помогнала само на нея да стъпи на краката си. Членовете й са много, защото там срещат подкрепа. "Искаме да им дадем насока, защото не е само човекът със епилепсия, цялото му семейство живее с неговия проблем", казва Силвия и дава пример точно с 8 февруари - световния ден на хората с епилепсия. "Бяхме пред НДК и тримата. Пет годишната ми дъщеря беше казала в детската градина, че довечера ще бъдем на светването на лилавите светлини, че това е цвета на асоциацията, в която работи мама. Епилепсията не е присъда, тя просто е заболяване като всички останали. С нея се живее", категорична е Силвия Арсенова.



Духовният лечител на българите в Страсбург

Духовният лечител на българите в Страсбург

Мечтая, един ден да имаме тук хубава българска църква, в която да служа, каза отец Георги
Когато математиците станат лекари

Когато математиците станат лекари

Кабинетите на джипитата са с най-широко отворени врати, казва д-р Румен Алексов
Ангелът на българските лекари  в чужбина

Ангелът на българските лекари в чужбина

Българската общност е нещо много важно, когато стане въпрос за работа и квартира, само българин може да ти помогне, каза Наталия Константинова
Очи в очи с КОВИД-19

Очи в очи с КОВИД-19

Винаги съм работила спешност, защото това беше мечтата ми, каза д-р Дияна Димитрова
За здрава ценностна система

За здрава ценностна система

Не съм колебал нито за миг да стана доброволец, в ситуация като тази, в която се намира страната ми
Любовта е над всичко

Любовта е над всичко

Моето хоби е образната диагностика, каза д-р Ваня Страхинова
Красивият ловец на лъжи

Красивият ловец на лъжи

Най-много мразя да ме лъжат, за това избрах професия, която се бори с лъжите, казва инспектор Весела Крумова
Четвърто поколение медик

Четвърто поколение медик

Винаги съм искал да бъда хирург, колебанието беше във вида хирургия, казва д-р Димитър Пенчев
Богатството на сивите нюанси

Богатството на сивите нюанси

Мечтая доброто да се случва, все повече между нас, каза проф. Росен Коларов
Посланичката на любовта

Посланичката на любовта

Музата, която ме е споходила е любовта във всичките й измерения, казва д-р Джина Дундова- Панчева
1 2 3 4 5 ... 17 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Май 2020