Стресът пречи на детето да учи

Хиперактивността с дефицит на внимание не е характер

Ваня
Гъркова
vaniagarkova@abv.bg

Необичайна раздразнителност, честа смяна на настроенията, оплакване, плач, отдръпване от игри и необщуване с околните, са част от признаците, по които всеки родител може да забележи, че детето му има проблем. Липсата на движение и достатъчно творчески занимания, усвояването на грешни, поведенчески модели от различни филмчета, прекомерният престой пред компютъра и телевизора, неправилната политика на семейно възпитание, са основните фактори, влияещи върху нервната система на децата. Приемането на доказано вредни за здравето храни и напитки, неумението на околните да ги разбират и общуват с тях, също се отразяват върху психиката им, смята Пенка Койчева.

ВИЗИТКА   Пенка Койчева е клиничен психолог, консултира в Медицински център „Детско здраве" и МБАЛ „Здравето" – София. Работила е като вещо лице- клиничен психолог към Съдебен район- София. Тя е и юрист, както й Външен специалист кризисни интервенции към Държавна агенция за закрила на детето. Завършила е множество курсове в областта на психологията и други.

Много често родителите са заети заради натовареното си ежедневие и отделят все по-малко време за общуване с децата си. По този начин могат и да не забележат веднага, ако има проблем. „С едно дете следва не само да се общува пълноценно, но й да се наблюдава задълбочено. Всяка смущаваща промяна в поведението му, в психичното му и във физическото му състояние, може да е сигнал за помощ. Често децата манифестират емоционалния си дискомфорт чрез физически прояви от различно естество", обяснява Койчева.

Някои от проявите на децата са възрастово обусловени, защото те преминават през различни периоди на психично развитие, където налагат своето „ Аз". Други обаче са сигнал за това, че те се нуждаят от повече внимание, обич и разбиране от страна на своите близки. „Детето може да изразява вътрешния си вулкан от чувства, емоции, настроения, по начини, които възрастните не разбират. Освен това децата попиват енергията на средата, в която живеят и се развиват. Не мога да изключа и влиянието на наследствеността като фактор. Важно е и „вътрешното гориво", което детето приема чрез храна, напитки, въздух. Качественият сън също е от приоритетна важност за правилно развитие, както и възможностите да се редуцира психичната енергия чрез физическа или чрез творчество", коментира още Койчева.

Стресът в училище или проблеми на детето със съучениците му могат да доведат до така нареченото „прегряване". Именно тук родители и психолози трябва да се намесят докато е рано. „Най-добре е родителите да се постараят първо да изберат подходящото училище и среда за своето дете, като отчетат всички дадености и особености на детето, както и тези на средата. Няма гаранция, че с най- добрите намерения този избор ще бъде успешен. Детската личност няма да остане пасивна. Тя ще индикира, ще показва и дори ще крещи как се чувства. Детето трябва да има достатъчно лично време за неговите занимания и игри, за зоната, в която се чувства щастливо. Много деца се претоварват от допълнителни занимания, липсата на пълноценен отдих, прекомерни родителски амбиции и сравнения. Животът им е твърде статичен, каноничен, вкаран в една матрица. Всяко нещо в повече или в по- малко води до фрустрация, до напрежение. Децата също имат нужда от правилните "зарядни", категоричен е психологът.

Двигателна хиперактивност и импулсивно поведение са най-честите признаци за това, че дадено дете има синдром на дефицит на вниманието. Във всеки клас се срещат по един-двама такива ученици, показват проучванията. Много от тях имат недостатъчна координация на движенията, недоразвита фина моторика, по-трудно общуват с останалите, за които отстрани изглеждат по-агресивни. „За да имаме синдром, трябва да са налице съвкупност от признаци, симптоми, които се проявяват едновременно. Трябва да са наблюдавани като активни такива поне в 6- месечен период. Това е състояние, което се дължи на невробиологични причини, предполага се и генетична основа. Изисква мултидисциплинарно диагностициране и пак такова лечение", обяснява детският психолог.

Съществуват три основни вида хиперактивност с дефицит на внимание: предимно с прояви на дефицит на вниманието, с хиперактивност или импулсивност, както и комбиниран тип. „Има критерии за поставянето на диагнозата. Следва да се снеме й подробна анамнеза, информация от родителите, за цялостното поведение и развитие на детето, както и от неговите педагози относно проявите му. Смята се, че са засегнати до 7% от децата в ранна училищна възраст, но някои симптоми могат да се срещат много по- рано. Ако не се лекува, може да продължи в юношеска и зряла възраст. Не следва да се разчита на компенсаторни механизми, на израстване", продължава Койчева.

Родителите могат да се объркат за това дали детето им е хиперактивно или поведението му се дължи на особеност на характера, темперамента или проява от възрастов период. „Не трябва да се притесняват, а следва да потърсят компетентна намеса дори при съмнение. Това, което веднага мога да ги посъветвам е да не поставят детето в тяхната предполагаема, диагностична рамка. Особено, ако тя е създадена благодарение на четене в интернет, форумни консултации и други подобни. Колкото и да са съпричастни виртуалните източници, те не могат да направят клинични наблюдения, изследвания и да разполагат с цялата необходима информация за детето, за да правят генерални изводи. Необходими са консултации с психолог, с невролог, с детски психиатър. Децата с хиперактивност с дефицит на внимание попадат в обсега на деца със специална образователна потребност и имат нужда от допълнително подпомагане в обучението и системна, комплексна терапия, вкл. занимания с психолог", смята специалистът.

У нас сякаш все още възрастните не са свикнали да ходят на психолог, камо ли да заведат детето си. В чужбина обаче това е напълно нормално. „Във всяка възраст детето може да бъде консултирано от съответния специалист- психолог. Не е задължително да има проблем. Консултация може да се направи дори превантивно по отношение на неговото цялостно психично развитие. Това може да се случи и в кърмаческата възраст на едно дете. Все повече наложени заблуди по отношение на намесата на психолога падат. Родителите стават все по- отговорни и информирани хора. Въпрос на познание, но и на култура. Чести наши помощници са личните или други лекари, педагозите, които насочват родителя към психологичния кабинет", смята Койчева.

Правилното диагностициране на конкретния проблем е стъпка към неговото разрешаване, смята Койчева. „Понякога това не може да се случи с едно посещение, включително при психолога или лекаря, а е необходимо динамично наблюдение, изследвания и други подходи. Залагам на навременността, на комплексния подход, на атакуване на причините по възможност, а не само на следствията. Стигне ли се до лечение, няма как без медицинска подкрепа", заключва тя.