иновации

Иновациите в медицината през 2019 година

31-12-2019 06:00
Clinica.bg

press@clinica.bg
Иновациите в медицината през 2019 година Откриха ново генетично заболяване, отстраниха огромен тумор от мозъка на мъж, доказаха българска мутация на вируса на морбили са само час от иновациите, с които ще запомним 2019 година
Революциите в медицината през 2019 година са повече от впечатляващи. Екип на Александровска откри ново генетично заболяване, лекари от УМБАЛ „Св. Иван Рилски" извършиха уникална мозъчна операция, като отстраниха тумор с тегло над 1 килограм от мозъка на 41 годишен мъж. Лекари от Пирогов разработиха мобилно приложение в помощ при изгаряния. По света пък хърватски лекари успешно разделиха сиамски близначки, свързани с коремни органи и черен дроб. Нобеловата награда за медицина си поделиха трима.
Престижното отличие си поделят американците Уилям Кейлин и Грег Семенза и британецът Питър Ратклиф. Те спечелиха Нобеловата награда за откритието си как клетките усещат и се приспособяват към наличието на кислород. Проф. сър Питър Ратклиф е роден през 1954 г. в Ланкашир. Завършва медицина в Кеймбридж и специализира нефрология в Оксфорд. През 1990 г. започва да работи върху клетъчната реакция към хипоксията, специализира молекулярна биология и основава лаборатория, изследваща хипоксията при рака и болестите на съдовата система. Проф. Уилям Кейлин младши е роден през 1957 г. в Ню Йорк. Завършва медицина в университета „Дюк", след това работи в университета „Джон Хопкинс", специализира онкология в раковия институт „Дейна-Фарбър". През 1992 г. създава собствена лаборатория в „Дейна-Фарбър", в която изследва наследствени форми на рака. Проф. Грег Л. Семенза е роден през 1956 г. в Ню Йорк. Завършва Харвардския университет, а докторска степен защитава в университета на Пенсилвания. Работи в университета „Джон Хопкинс" като професор по педиатрия, радиационна онкология, биохимия, медицина и онкология. Директор е на съдовата програма в Института по клетъчно инженерство.

 

Български лекари и учени записаха имената

си в страниците на световната медицинска история.Проф. Ивайло Търнев и екипът му откриха поредната нова рядка болест. При съвместната им работа с изследователи от САЩ, Иран, Белгия, Италия, Испания, Германия и Канада те идентифицираха нова форма на наследствена спастична парапареза в гена UBAP1. Наследствената спастична парапареза е известна още като синдром на Strumpell-Lorrain. Основният симптом е прогресивната, често тежка, спастичност на долните крайници. Проф. Ивайло Търнев, който е ръководител на Клиниката по нервни болести и на Експертния център по наследствени неврологични и метаболитни заболявания в УМБАЛ „Александровска", обясни, че са изследвани 10 семейства, две от които български, с различни мутации в рамките на UBAP1. Научното откритие е публикувано през месец май 2019 година в авторитетния и високоимпакт факторен Американски журнал по генетика на човека. Това е 14-то научно откритие за проф. Търнев.

Лекарите от УМБАЛ „Св. Иван Рилски"

извършиха уникална мозъчна операция. Те отстраниха тумор с тегло над 1 килограм от мозъка на 41 годишен мъж. Операцията е уникална не само за България, но и в световен мащаб. До момента в света има описани само няколко подобни случая. Преди да дойде в болницата, пациентът е консултиран с чужди специалисти, които установяват, че болестта е в твърде напреднал стадий и рисковете от хирургичното лечение са огромни. Въпреки това, неврохирурзите решават да дадат шанс за живот на пациента и се заемат с отстраняването на тумора. Екип на „Пирогов" създаде уникално мобилно приложение за първа помощ при изгаряне. То е дело на д-р Мартин Мартинов, който специализира пластично-възстановителна и естетична хирургия в Клиника по изгаряне и пластична хирургия на „Пирогов" вече трета година. Приложението „ Какво да правим при изгаряне?" е създадено под ръководството на доц. д-р Мая Аргирова, началник на Клиниката и национален консултант по изгаряния. То предоставя висококачествена и удобна за употреба информация, която потребителите могат лесно да намерят. „Формулирали сме точни, ясни и илюстрирани насоки за оказване първа помощ при изгаряне в зависимост от механизма-от гореща течност, пламъкови, електрически, химически и слънчеви изгряния. Освен „какво да се прави" в случай на изгаряне, сме дали отговор и на въпроса „какво да не се прави", както и кога и къде да се потърси специализирана помощ", обясни д-р Аргирова.

В края на март стана ясно, че

в най-скоро време се очаква революционен антибиотик, който ще може да се справи със супербактериите. Става дума за антибактериални моноклонални антитела, които са част от новата тенденция за прицелна терапия. Още нови медикаменти обещава фармаиндустрията. По думите на Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители до пет години ще имаме терапии, които ще лекуват тежки, нелечими засега заболявания. Става дума за генетични терапии, като в момента се извършват клинични изпатвания на над 300 лекарства, 111 от тях в онкологията. По думите му в момента чрез генна терапия се лекуват меланом, ретинопатия, В-клетъчен лимфом, вид ензимна недостатъчност и остра миокрдна левкемия. А около 40 от новите терапии са в последна фаза на клинични изпитвания и скоро могат да се появят и да се включат в здравните системи.

Германско светило заедно с български неврохирузи

отстраниха гигантски аневризми. Интервенцията е направена световноизвестния германски неврорентгенолог проф. Ханс Хенкес и доц. Станимир Сираков от УМБАЛ „Св. Иван Рилски". Преди малко повече от година в УМБАЛ „Св. Иван Рилски" идва мъж , който се оплаква от продължително главоболие. Лекарите му правят ядрено-магнитен резонанс, който показва, че по цялото протежение на мозъчен съд има вретеновидно разширение. Медиците поставят диагнозата гигантска фузиформена аневризма на базиларната артерия в мозъка. По думите на специалистите това заболяване крие огромни рискове. Ако не бъде третирано има 60% опасност от фатален изход до края на годината. В същото време ако бъде третирано30% е рискът мъжът да почине по време на манипулацията или веднага след това, обяснява доц. Станимир Сираков. Така започват консултациите с германското светило проф. Хенкес, който е един от най-големите специалисти точно в този тип патологии и последвалото лечение на болните у нас.

Учени от МУ-Варна и Селскостопанската

академия тази година започнаха изследване върху влиянието на популярната българска билка- бъзак върху имунитета. Бъзакът е познат в българската народна медицина с антисептичното си, противовъзпалително и диуретично действие. Въпреки, че има данни за някои активни компоненти и високата антиоксидантна активност на екстракти от плодовете, до момента няма научни доказателства относно ефекта върху различни аспекти на имунния отговор и механизмите на този ефект. Именно това ще бъде обектът за анализ на учени от Катедрата по биохимия, молекулна медицина и нутригеномика към МУ-София и Агробиоинститута към Селскостопанска академия. Учени от БАН пък доказаха, че екстракт от канабис има способност да убива ракови клетки. Това се случва след инвитро експерименти на Института по молекулярна биология. Експерименти се правят и с други растения, като екстракти от гинко билоба, мащерка, тинтява, коча билка, салвиа, българският ендемит Betonica bulgarica и лимфа от охлюви рапана и хеликс.

При всички тях ще се търси освен

противотуморен ефект, и ефект при инфекциозни и невродегенеративни заболявания. Учените са използвали канабидиол, извлечен от канабис и са третирали с него 9 линии туморни клетки – от млечна жлеза, бял дроб и шийка на матка. Природното вещество е показало ясно токсично действие върху клетките, съизмеримо с това на синтетичните цитостатици. На следващ етап екипът молекулярни биолози ще прави експерименти, за да установи специфичното им действие и механизмите, по които канабидиолът убива раковите клетки. Целта на проучването е да се достигне субстанция със статут на хранителна добавка. И още едно откритие с български адрес. През август у нас бе открита мутация на вируса на морбили. Тя е доказана при пациент от София в Националната референтна лаборатория. За откритие съобщава директорът на НЦЗПБ проф. Тодор Кантарджиев. По думите му този вирус е много консервативен и много рядко мутира. Мутацията е открита чрез генетично типизиране и целогеномно секвениране. „Когато има епидемично разпространение на заболяването в различни области, генетичното проследяване е много важно, за да се разбере откъде е дошла инфекцията", подчерта директорът на НЦЗПБ.

В БАН създадоха първата българска

ДНК ваксина, която ще пази от грип. Засега тя е тествана върху хуманизирани мишки. Уникалното в субстанцията е, че ще защитава от всички щамове на грип от тип А. Новият серум няма да се поставя посредством инжекция, а с пистолет. ДНК ваксините са в пъти по-евтини от класическите, а имунизацията става с много по-малко количество вещество, което изключва появата на странични ефекти, отбелязват учените. Прототипът на ваксината бе завършен през изминалата година, но тя все още не е тествана върху хора. Тепърва предстоят редица тестове преди достигне до производствен процес. По разработката работят около 15 специалисти от Института по микробиология към БАН с ръководител доц. д-р Анрей Чорбанов.

По света, сляп инженер измисли

бастун, който навигира в градска среда с помощта на картите на "Гугъл". Създателят на "WeWalk умен бастун" се надява неговото изобретение да послужи на слепци по цял свят. Изобретението представлява малка бяла приставка, която се прикрепя към стандартния разгъваем бастун за слепци.Технологичният помощник разполага с вградени колонки, напълно интегрирани "Гугъл" карти, както и гласов асистент. Приставката може да бъде синхронизирана със смарт телефон и помага на слепи хора и такива с увредено зредение да навигират безопасно в градска среда. Умният асистент разполага също със сензори за вибрация, които обозначават всяко препятствие с височина над гърдите.

Специалисти от университет

в Швеция разработват пластир за лесно и бързо диагностициране на злокачествените бенки. Те се надяват той да диагностицира подозрителните кожни образувания за няколко минути. Откритието им може да означава край на традиционната биопсия, която често предизвиква кръвотечение. „Надяваме се с този метод да откриваме много по-лесно рака на кожата в ранен стадий", казва проф. Таутгирдас Рузгас пред Дейли мейл. Експертите работят с фармацевтични компании над изготвянето на пластири и компоненти, които могат да откриват ракови молекули. В момента основен способ за диагностициране на рака на кожата е биопсията, процедура при която образецът от тъкан се изрязва хирургически и се изследва. Биопсията се използва за потвърждение на диагнозата "рак на кожата", но предизвиква кръвотечение и повишава риска от заразяване на кръвта.

Учени в Израел показаха първото

в света 3D-принтирано сърце. То е от човешка тъкан и съдове и подобрява възможностите за трансплантации. Въпреки тона учените признават, че остават много предизвикателства, преди 3D-принтираните сърца да бъдат готови за трансплантация на пациенти. Изследователите първо трябва да успеят да накарат клетките на принтираните сърца да се сдобият със свойството да изпомпват. Когато това бъде постигнато, тези лабораторни сърца ще бъдат трансплантирани на опитни животни, категорични са експертите. „Може би след 10 години ще има принтери на органи в най-добрите болници по света и тези процедури ще се провеждат рутинно", коментираха израелските учени. Според тях най-вероятно медиците ще започнат с по-прости органи от сърцето.

Китайски учени имплантираха човешки ген в

мозъка на маймуна, за да изследват еволюцията на интелекта. Използвани са 11 макака резус, като учените са присадили човешка версия на гена MCPH1, който има роля за развитието на мозъка на хората. Експериментът е проведен в Института по зоология в Кунмин. Резултатите показват, че мозъкът на опитните маймуни се е развил за повече време, като този на хората. Животните са показали също по-добри резултати в тестовете за краткосрочна памет и време за реакция в сравнение с маймуните в природата.Размерът на мозъка на опитните екземпляри обаче не се уголемил в сравнение с тези от контролната група. Само пет от маймуните са доживели до фазата на тестовете.Това е поредното изследване в Китай, което предизвика етични притеснения. Авторите подчертават, че са модифицирали само един от 20 000-те гена на макаците резус. Критиците им обаче изтъкват, че не трябва да се създава живо същество, което не може да живее в някакъв контекст.

Хърватски лекари успешно разделиха

сиамски близначки, свързани с коремни органи и черен дроб. Операцията е извършена от 14 хирурзи и е продължила 15 часа. Голямото предизивкателство пред медиците било преждевременното раждане на бебетата. Това довело до усложнението едната близначка да има високо кръвно налягане, а другата ниско. Уникалната операция е извършена в края на февруари 2019 година, а бебетата – Валентина и Кристина са родени в средата на януари. Когато станали на пет седмици хирурзите предприели действия за разделянето им. Учени от Университета в Арканзас успешно са изпробвали лазер, който проследява и убива туморни клетки, при това през кожата. Идеята е туморните клетки да бъдат убити преди да могат да се разпространят из тялото. Новият апарат има едно голямо предимство, че може да сканира литър кръв за един час, много по-бързо от останалите, подобни апарати. Откритието е колосално, тъй като убиването на циркулиращи туморни клетки в кръвообращението, преди те да имат шанс да се установят, може да помогне за предотвратяване на метастази и да спаси много човешки животи.

Жена от Кливланд роди

след трансплантация на матка от мъртъв донор. Матката е трансплантирана през 2017 г., а през 2018 г. жената е забременяла след оплождане ин витро. Това е първият подобен случай в Северна Америка. Първата трансплантация на матка е направена в Швеция преди пет години. В света вече има повече от 10 бебета, родени по този начин. Болницата в Кливланд, където е станало раждането през юни 2019 година , прави изпитания на метода, в които участват 10 жени. Досега са извършени пет трансплантации, три от които са успешни.



Индивидуална колянна става имплантираха в „Тракия“

Индивидуална колянна става имплантираха в „Тракия“

Прецизната операция е извършена от екипа на д-р Петьо Братоев, началник на Ортопедично отделение в болницата
Спасиха слуха на 8-годишно дете

Спасиха слуха на 8-годишно дете

Лекарите от "Тракия" извършиха това с имплант, предаващ звука по костен път
Нов хирургичен метод при Базедова болест

Нов хирургичен метод при Базедова болест

Прилага се в УМБАЛ „Св. Иван Рилски", а целта му е да облекчи симптомите на зоболяването
БГ учени откриха ново генетично заболяване

БГ учени откриха ново генетично заболяване

Проф. Ивайло Търнев и екипът му от Клиниката по нервни болести на УМБАЛ „Александровска" – доц. Теодора Чамова и д-р Ани Танева стоят зад откритието
Центърът по епилепсия в УМБАЛ „Св. Иван Рилски

Центърът по епилепсия в УМБАЛ „Св. Иван Рилски" в топ 4 в света

Признанието е в резултат на дарена апаратура от Българската Коледа
Нов метод за лечение на паркинсон във Варна

Нов метод за лечение на паркинсон във Варна

Процедурата „дълбока мозъчна стимулация" е въведена в УМБАЛ „Св. Марина"
С хрущял от ребро спасиха носа на млад мъж

С хрущял от ребро спасиха носа на млад мъж

Водещ специалист в пластичната и реконструктивна хирургия на костите на лицето консултира проблемни пациенти в УМБАЛ-Пловдив
Aмджен инвестира 20% от годишния си оборот в наука и нови лекарства

Aмджен инвестира 20% от годишния си оборот в наука и нови лекарства

Достъпът до иновативли лекарства е все по-голямо предизвикателство. Как стои този въпрос за българските пациети, кои са най-трудните за лечение заболявания, има ли нарастване на биотехнологичните лекарства у нас и по света и атрактивна ли е България за клинични проучвания, разказва д-р Красимира Чемишанска. Тя е изпълнителен директор на AMGEN за България и председател на УС на ARPharM.
Учени разработват пластир за диагностика на кожен рак

Учени разработват пластир за диагностика на кожен рак

Специалистите от университета в Малмьо се надяват по този начин да откриват лесно онкологичните образувания
Уникална операция в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“

Уникална операция в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“

Отстраниха тумор с тегло над 1 килограм от мозъка на 41-годишен пациент
1 2 3 4 5 ... 17 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Март 2020