Имахме бурна есен с 3-4 вълни на инфекции

Първите болни от грип са факт, но очакваме епидемия към февруари, казва д-р Ангел Кунчев

Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com

- Той е тук формално, само с няколко положителни проби, но това е първата стъпка, защото все още масово разпространение няма и то не само у нас, но и в Европа. Между другото данните през последните две-три седмици повтарят едно към едно тези от миналата година, така че засега няма нищо неочаквано. В началото сме на грипния сезон, но все още сме далече от широкото разпространение.

- Кога очаквате епидемията?

- Обикновено, базирайки се на статистиката, за Балканския полуостров и за България най-често грипната епидемия е в края на януари или началото на февруари. Това е най-вероятното време, но разбира се имало е изключения, макар и много редки. Има ранни епидемии - през ноември декември и късни - чак през март.

- Кой щам ще ни разболява най-много тази година?

- Ще циркулират трите щама, които са включени във ваксината. Интересен факт е, че от догодина се очаква в България да влезе новата четиривалентна грипна ваксина, с още един допълнителен - Б щам, но сега и двете ваксини са с препоръчаните три щама. От тях А (H3N2) Хонконг 2014 г. е най-вероятният причинител на епидемията, защото е нов, не е циркулирал много сред населението и затова нямаме имунитет срещу него. Това му дава възможност да достигне по-високи нива на заболеваемост, включително и епидемични. Другият е много познат – А(H1N1) Калифорния 2009 г. Той доста години продължава да намира начин с леки генетични изменения да продължава да циркулира и дори хора, които са се срещали с него преди години, са податливи на инфекцията, макар и с по-малък риск от тежко протичане и усложнения. Така че имаме го и него предвид, той доста време обикаля, доста бели направи и се надяваме, че тази година по-скоро Хонконг ще е основният причинител. „Бризбейн", грипен вирус тип Б също е познат. Миналата и по-миналата година имахме отделни изолации от него, но Б-вирусите се слагат във ваксините само за по-голяма сигурност. Те не причиняват епидемия, нямат такива възможности, но миналата година имаха доста широка циркулацията по време на епидемията и някъде около 20-30% бяха положителни и за Б щам.

- Какви инфекции ни мъчат през тази есен?

- Тази есен беше доста бурна, минаха 3-4 вълни на респираторни и други инфекции. И в момента има разпространение на различни вируси – респираторни и на такива, предизвикващи стомашно-чревни проблеми, протичащи с болки в стомаха, с диария. Това не е грип и тези инфекции протичат доста по-леко – за 2-3 дни. Има и изключения, но в огромната част от случаите няма сериозни проблеми.

- Как да разпознаем грипа сред тях?

- При грипа засегнати са не толкова горните дихателни пътища, колкото целият организъм. И това чувство за умора, за отпадналост, силното главоболие, температура са водещите симптоми, а към тях се прибавят хрема, кашлица и усложнения като пневмонии, на сърдечно-съдовата система, на централната нервна система – има случаи на менингити и в най-тежкия случай на енцефалити. Така че грипният вирус е сериозен и заболяването е сериозно, затова ние препоръчваме, който желае да се защити, но най-вече хората над 60 години да се имунизират за собствено спокойствие, защото при тях грипното заболяване води до по-големи рискове за здравето.

- Обичаме да се самолекуваме и то с антибиотици, какви са рисковете от това?

- За съжаление е така, въпреки че има някакво развитие. Първо лекарите започнаха да изписват по-рядко антибиотици, а и самите пациенти, по-младото поколение, избягват масово да се лекуват с антибиотици, но това е един бавен процес. Рисковете са ясни. Основното е, че всъщност нищо не се постига, защото няма антибиотик, който да повлиява на грипния вирус. Той се атакува единствено от антивирусните препарати, а те са доста ограничени като избор. А иначе, приемането на антибиотици има място, но само ако има доказана насложена бактериална инфекция. Това се случва понякога, но не толкова често. Ако затегнато протича заболяването над 5-6 дни, със задържане на температурата, ако кашлицата стане влажна, това вече донякъде е признак на такава инфекция, но при всички случаи е добре преценката да бъде направена от лекар и изписването на антибиотика – също. А не да го вземаме по собствена инициатива.

- Все още малко хора у нас се ваксинират срещу грип, защо е така?

- Много е интересен този въпрос. Аз самият доста съм разсъждавал. Първоначално го отдавах на това, че във всички европейски страни има различни програми за реимбурсация за хората над 60-65 години, но честно казано, не мисля, че икономическият фактор е основен. Тези десетина лева за ваксина едва ли са такава спирачка. По-скоро е масовото недоверие във всичко – в държавните органи, в здравеопазването, в лекарите, а това се отразява и на посланията, които те изпращат. В същото време има хора, които години наред си правят ваксини, защото са се убедили в ефекта, търсят ги и са постоянни, но те наистина са малъко на брой.

Според мен има две основни причини за непоставянето на ваксината. Едната е, че трябва да се прави всеки сезон, а това не е много приятно. Ако можеше да я направиш веднъж и да си защитен цял живот, щеше да е много добре, но при грипа поне засега не е така. Втората причина са нереалистичните очаквания, че, ако си имунизиран, ти е гарантирано да не се разболяваш през целия сезон – нещо, което няма как да се случи, защото ваксината пази само срещу грипните щамове, срещу които е изработена.

- Как стои въпросът с ваксините от задължителния имунизационен календар. Ще има ли отново недостиг?

- Трудно ми е да кажа. Уверението на фирмите-производителки е, че се преодолява затруднението, което вече почти две години създава проблеми не само за България, а и за други страни. Предстои провеждането на търг за следващата година. Ако те се явят и гарантират целите количества, би трябвало да няма проблеми. В момента имаме от всички ваксини, но проблемът беше сериозен и докато не видя сключени договори, а и самите ваксини, съм внимателен да давам прогнози. Защото последните две години показаха, че дори и при сключени договори, понякога те не могат да бъдат изпълнени.

- Българската педиатрична асоциация предупреди, че спада обхватът на задължителните имунизации. Какво показват Вашите данни?

- Да, така е. Аз им благодаря, че са активни и вече няколко пъти станаха инициатори за провеждане на кръгли маси, на обсъждания, защото съобщаването само, че има някакъв спад е вярно, но в тази статистика се крият доста интересни тенденции. Първо, важно е да знаем за кои ваксини, за кои възрасти и по какви причини става това. Оказва се, че на времето, когато говорехме, че големият проблем е в ромското население, сега вече не е така. С помощтта на ромските медиатори, на общопрактикуващите лекари, на това че въведохме изискване да са имунизирани децата, за да имат достъп до социални помощи родителите, донякъде се подобриха нещата. Проблем продължава да има, но най-вече с хора с непостоянни адреси, които работят в чужбина и трудно ги откриваме. Докато по-рискова група и все по-голяма се очертават хора, които се страхуват от имунизациите и по принцип ги отказват. Търсят всякакви начини, легални и нелегални, да не ги правят. Те формират вече един сериозен процент в големите градове и преддимно сред интелигентното население, което е много жалко, защото създадем ли големи маси от неимунизирани деца, неминуемо след това ще последват ако не епидемии, то поне епидемични взривове. Внос на вируси ще има винаги, той не може да бъде избегнат. Точно тези взривове искаме искаме да избегнем.

- Повишава ли се опасността от вносни зарази заради мигрантската вълна?

- Не бих казал. Зная, че такива страхове съществуваха още от самото начало, но и очакванията и практиката, която имаме до момента показва, че не са чак толкова рискови. Естествено, че някакъв внос има, но на инфекции, които съществуват и при нас – хепатит, туберкулоза, по-рядко някои полово предавани болести. Това зависи и от профила на хората, които идват и който се променя с времето. Имаше период, през който преобладаваха хората от Сирия, след това от Афганистан и Пакистан, съвсем различно е когато преобладават хора от Африка - там болестите са различни. До момента контролът, който оказваме в центровете, е доста сериозен, правим изследвания на всички пристигащи, така че много навреме откриваме заразените. Имаме 15-20 случая годишно на малария, но я хващаме още в първите дни и изолираме тези хора, лекуваме ги, така че те не представляват опасност. По-скоро мигрантите имат проблеми с янкои кожни заболявания, с придружаващи заболявания – по-възрастните са с диабет, с психози в резултат на тежките преходи, но от гледна точка на инфекциите, не бих казал, че са рискови.

- Какви други инфекциозни опасности следите?

- Следим постоянно няколко заболявания, които представляват потенциален риск за държавата. Това са Зика, защото след бурното начало в Бразилия, сега нещата се пренесоха малко в Югоизточна Азия. Доста са случаите в Тайланд, Сингапур и други страни, като има вече местно разпространение, което показва, че този вирус ще намери нови територии. Така че и посещенията в тези страни също крият риск, най-вече за бременните жени. Има някои промени по отношение на начина на протичане, по отношение на начина на засягане на плода. Продължаваме много внимателно да следим и какво се случва с нови грипни щамове, най-вече в Китай. Такива, които са предимно на основата на птичия и на други животински вируси. Там през годината възникват нови случаи на заразяване на хора с такива вируси, включително с висока смъртност – над 50-60%, но поне засега те нямат качеството да се разпространяват бързо и ефективно и са само местна заплаха. Третото предизвикателство, което следим внимателно, е Близко-източния респираторен синдром (MERS). Това е един коронавирус, разпространен основно в Саудитска Арабия. И към момента над 90% от случаите са там, но имаме едно на ум не за друго, а защото при евентуална промяна в качествата на вируса, той може да започне да се предава доста по-лесно от човек на човек и да предибие възможности на разпространение, както навремето ТОРС (Тежък остър респираторен синдром) и да засегне доста повече хора. Засега това не е факт, така че страховете са излишни, но е необходимо да следим обстановката.