интервю

Педиатрията беше изоставена повече от 20 години

02-12-2019 07:00
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
Педиатрията беше изоставена повече от 20 годиниСега със съдействието на някои медии, съсипахме напълно болницата
Проблемите в педиатрията засегнаха цялото общество. След смъртта на 3-годишното дете и напускането на част от екипа, скандалът стигна дори до парламента. Кои са най-сериозните проблеми в здравеопазването в тази област, какво трябва да се направи и добър ли е проектът за Национана детска болница, попитахме д-р Стоян Лазаров. Той е началник на Отделението по детска кардиохирургия в Националната кардиологична болница.
- Д-р Лазаров, след проблемите в Педиатрията беше взето решение да се пренасочат част от спешните случаи и към Вашата болница. Имате ли готовност да ги приемете?

 

- Твърде деликатен отговор след един трагичен случай – този със смъртта на малкия Александър. Не казвам инцидент, защото може би такъв няма - трябва да се изчака доклада от проверката. Ние отново тичаме след събитията и се питаме –„защо стана така"? Но това, което трябва да се каже категорично е, че никой, който няма компетентност, не бива да взема отношение, освен да изрази човешко съчувствие за трагедията. Тези, които имат компетентност пък трябва да изчакат проверката. А тези, които искат подобни въпроси „ да им се махнат от главата", да се замислят каква е тяхната отговорност.

Ако се върнем на случая с Александър, това е изключителна загуба не само за семейството, но това е трагедия и за екипа, който е лекувал, макар и за кратко детето, защото не са могли да направят това, което са искали. А изобщо можело ли е да бъде направено нещо повече? В медицината, за съжаление, има неспасяеми ситуации. Аз работя 40 години в най-рисковата и драматична медицинска специалност- детската сърдечна хирургия. Губил съм пациенти, разговарял съм с родители. Човек от моя операционен екип си отиде само за няколко часа в пълно здраве. Почина от тази болест, за която се говори, че е погубила и Александър. Днес всички са компетенти – изказват мнение, раздават присъди. Иска ми се обаче да попитам, къде бяха родителите на тези хиляди деца, лекувани успешно в Педиатрията, когато медиците протестираха през април? Защото те виждаха всичко. Виждаха недостига на лекари и сестри, липсващата апаратура, падащите тавани. Виждаха, че стените се боядисват от доброволци и детските рисунки се правят от родители на пациенти. Виждаха, че дежурствата се покриват от специализанти. Къде бяха те, когато протестираха медицинските сестри пред МЗ? Къде бяха пациентските и професионалните организации?

На Вашия въпрос - в Националната кардиологична болница има две звена, които се занимават с деца. Едното е Детската кардиология и кардиохирургия и второто е общо педиатричното отделение, което е специализирано в решаване на проблеми от страна на дихателната система. То е едно от малкото в София, които могат да се справят в ситуация, когато се налага изкуствена вентилация при деца. За един двумилионен град като нашия, с голям контингент деца, едно такова отделение не е достатъчно. То също страда от остър кадрови дефицит на медицински сестри. Липсват анестезиолози профилирани за работа с деца. Ние също имаме основание да кажем, както и колегите от Педиатрията - „ поради кадрови проблеми ограничаваме или спираме приема", но въпреки това ще направим опит да не остане нито един пациент, който наистина се нуждае от помощ.

- Защо се стигна до тези проблеми в Педиатричната болница?

- За мен най-големият проблем е, че Педиатрията /като специалност/ беше поставена извън общественото внимание повече от 25 години. Затова положението е такова - няма кадри, няма инвестиции, няма интерес. И ако в детската болница днес нямат персонал, който да се грижи за децата и апаратурата не е на нужното ниво, същото може да се каже и за болшинството педиатрични звена в страната. Що се отнася до възможността Клиниката по детска кардиология да приеме такива пациенти, това е практически невъзможно. Там се оперират деца с вродени сърдечни малформации /ВСМ/. 30% от тях са спешни и са изложени на най-висок риск от заразяване. Ако една инфекция бъде „вкарана" в Клиниката с външен пациент, това ще бъде фатално за много деца. Ние не можем да позволим подобно нещо да се случи. Ако трябва ще спрем нашата работа, за да приемаме общопедиатрични пациенти, но тогава пък ще загиват другите. Предполагам, че спешните пациенти ще бъдат насочени към другото отделение.

- Какви са най-големите проблеми в детското здравеопазване в момента, според Вас?

- Ще цитирам по памет големия американски писател Джон Гришам, който в една от книгите си казва за своя героиня – „мъжът й беше педиатър, от най-слабо платените медици, но все пак лекар". Емблематична реплика за това как са поставени педиатрите финансово в най-богатата и либерална здравна система на света - американската. Те са наистина по-слабо платени от други специалности /все пак достатъчно добре/, но за разлика от всички останали, общественото доверие и уважението към тях е огромно. При нас първото е факт /слабото заплащане/, но тук вече липсва и уважението, липсва респекта към тази изключително трудна и деликатна област. И това го казвам, защото макар моята специалност да е хирургическа, работя вече над 25 години основно с деца. Прекарал съм част от специализациите си в най-големите детски болници в света, където също съм се занимавал с деца и съм приел този факт. Педиатрите знаят, че няма да имат финансовия просперитет на колегите, които лекуват възрастни пациенти, но уважението на обществото към тях ще бъде на съвършено различно ниво. Както и удовлетвореността от ежедневната работа с децата. За съжаление в България и това вече е дефицит. Колко родители и близки посегнаха на детски лекари напоследък?

- Кой е виновен за това?

- Мисля, че всички ние сме виновни по различен начин и в различна степен. Управляващите през последните 30 години, обществото, което ни е изоставило, медиите, които виждат само сензацията... Виновни сме и ние- педиатрите и тези със специалности като моята, защото никога не казахме, че не може да вършим работата си при условия опасни за нашите пациенти. В медицината съществуват стандарти и всеки компромис извън тези стандарти е престъпление. Няма смисъл да си закачаме сини лентички в знак на протест, а в същото време да продължаваме да вършим работа извън тези стандарти, само за да спасяваме някого. Ако днес спасяваме един, утре обричаме на гибел други, защото в една система спасяват правилата. Ние трябва да спрем ефективно работа докато не ни осигурят условия съобразно стандартите. Другото е не само опасно, то е престъпление, за което в другия свят се отива или към отнемате на права или до затвора. Нека подредим нещата в собствената си къща. Нека поискаме това, което ни се полага.

Медицината в България стига до абсурди, непознати никъде по света - в лаборатории по инвазивна кардиология и операционни зали НЗОК изисква да се слагат камери, за да се удостоверява дали пациентът и лекарят са там по време на процедурата!!! Като превантивна мярка против източване. Къде е контролът, къде е дискусията върху медицинската целесъобразност от едно или друго „модерно" лечение, за което НЗОК е готова да даде милиони без ефекта да е гарантиран? И най-лесно е тези милиони да се вземат от Педиатрията. Тя няма лоби, не е арогантна и креслива, не се бие в гърдите, че лекува социално най-значимите болести. Че какво по-социало значимо има днес от детското здраве? Педиатрите се молят на Българската Коледа за някое и друго апаратче... В случая с Александър, вие чухте ли една адекватна, активна реакция от страна на Българската педиатрична асоциация? Имаше едно писъмце от два реда, формално, написано от чиновници. Съсипахме няколко човешки живота с бездействието на съсловието, а със съдействието и хищническата агресивност от страна на някои медии, съсипахме и Болницата по Педиатрия. А там има прекрасни колеги, с които работим заедно от години. Само че те също имат своята вина. Когато протестираха през април и ние предложихме да излезем заедно, те от аристократичната си позиция на единствената университетска детска специализирана болница казаха, че ще се оправят сами. Видяхме какво се получи.

- Все пак проблемът вече е поставен в центъра на общественото внимание, започнаха да се вземат мерки, качиха пътеките, дадоха на Педиатрията допълнителни пари. Какво още трябва да се направи?

- Аз съм оптимист без илюзии и виждам, че екипът на това министерство и екипът на здравната каса към момента, като че ли имат повече насоченост към педиатрията, отколкото предишните. Наистина „драматично" се промениха някои неща. Сигурно парите на клиничните пътеки отново не достигат, но от началото на м. юли т.г. тези в детската хирургия се покачиха с 50%, което е не само глътка въздух, а е бутилка с кислород. И съм убеден, че това ще продължи. Но пак казвам, не са виновни всички останали, а ние да сме в бели дрехи и невинни. Трябва ясно да заявим как ще организираме нашата работа и как искаме държавата да финансира тази дейност, за да бъдат пациентите спокойни. Не всичко е пари. Когато те не достигат, организацията е това, което прави разликата. И категорично ние трябва да поемем нашата част от отговорността. А в медицината отговорност означава само едно - добри резултати. Тогава и търговците, и „мърльовците" в медицината ще изчезнат. Сега се отчитат клинични пътеки, генерират се приходи, правят се разходи и някъде там в тази порочна система се изгуби пациента.

- Има консенсус, че е необходима Национална педиатрична болница. Вие одобрявате ли варианта, който се предлага в недовършената сграда в Александровска болница?

- Мисля, че съм казвал точно за clinica.bg нещо, което е актуално и сега. Ако няма по-добро решение, това също е вариант. Първо, че проектът най-накрая ще тръгне напред, второ, че сградата се намира в голям медицински кампус, където пациентите могат да бъдат обслужвани в различни звена без да минават през цяла София и трето, когато пациент с „детска болест" навърши 18 години и излезе от педиатрията, той ще може да потърси помощ от компетентни специалисти там, където е лекуван и преди.

Ако обаче се надяваме да се постигне пълно национално съгласие за това къде, как, кога и т.н трябва да се построи Детска болница - значи да забравим за нея. Някой трябва да поеме инициативата и да има решителността да я направи. Струва ми се, че сегашния екип на МЗ има такава решителност. Работата на специалистите е да кажат как най-добре да стане това.

И все пак нека да си дадем отговор и на това – проектът е от 80-те години на миналия век. Той работи ли 40 години по-късно? Концепцията за здравеопазване и в частност за детска болница се смени изцяло. Сега ние говорим за детските болници като за един развлекателен център, в който лечението е между игрите, между забавленията в среда близка до нормалната за детето, сред неговите родители и връстници. Децата понякога прекарват с месеци в една детска болница. Ако средата е формална, скучна и стресираща, и лечението няма да е адекватно. Колкото и модерна да е архитектурата и конструкцията да е съобразена със скалата на Рихтер. Какво ще постигнем, като сложим децата в една 15 етажна сграда? Дори асансьорите да отговарят на стандарта! Детската болница трябва да има характеристиката на един нормален дом. И аз мисля, че екипът на министерството го разбира и ще направят необходимото. Дори може би ще пристъпят към събаряне на тази сграда и изграждане на нова, съобразена с времето, в което живеем. Не е необходимо да се изгради кой знае колко огромен обект. Ако там не става за Детска болница - има и друго решение. Ако някой се интересува - да ме потърси.

- Чува ли се гласът по темата на педиатрите, които ще работят там?

Мисля, че има достатъчно педиатри, които са включени в работните групи и всяка специалност е казала своите изисквания.

- Трябва ли бъдещата детска болница да бъде търговско дружество?

В никакъв случай. Държавата трябва да поеме пълните грижи за децата - да осигури материалната база и то не само в София, но и в други ключови за страната градове, да оцени труда на педиатрите по достойнство и разбира се да иска от тях резултати. Педиатрите не работят само за пари. Педиатърът е специална „порода" лекар. Педиатрията е генетично различна медицинска специалност, така че трябва да се направи нещо добро за колегите. Нека не забравяме никога, че детето не е умалено копие на възрастния човек. Така и една педиатрична болница не може да бъде умалено копие на болница за възрастни. Трябва да си има собствен облик.

Продължавате ли в Клиниката по детска кардиология и детска кардиохирургия да имате критичен недостиг на медицински сестри?

Продължаваме. Колегите обикалят колежите в страната за да промотират нашата дейност. Все пак сме единственото, уникално звено в страната. Работим по програмата на Детската болница в Харвард, сътрудничим си с университетските детски сърдечни центрове в Хайделберг и Кьолн. Бяхме домакини на най-големия световен форум по детска сърдечна хирургия - Световния конгрес. Постигна ли сме чудесни резултати и това удовлетворява работещите.

Имаме значително недофинансиране, но сме оптимисти, че 2020 ще ни донесе промяна. Клиничните пътеки в детската сърдечна хирургия, бяха „забравени" при увеличението , което другите педиатрични специалности получиха през м. Юли т.г., но получихме уверението, че това ще бъде корегирано. Противното би било дискриминационно отношение към една група от болни деца, които имат основната тежест в детската смъртност, която и така е най-висока в ЕС.



Бюджетът на ДОО няма да реши тежките проблеми

Бюджетът на ДОО няма да реши тежките проблеми

След продължителни дебати и скандали парламентът прие на второ четене бюджетът на Държавното обществено осигуряване за 2020 г. Ще реши ли той натрупаните проблеми в сферата, попитахме д-р Хасан Адемов, председател на парламентарната социална комисия.
Зъбни протези за всички над 65 г.

Зъбни протези за всички над 65 г.

На 22 и 23 ноември в Пампорово се състоя Извънреден конгрес на Български зъболекарски съюз. Какво е решено на него, какви услуги ще получат здравноосигурените граждани следващата година и има ли промяна в оралното здраве на българите, попитахме председателя на БЗС д-р Николай Шарков.
Отново ще сме свидетели на тупане на топката и чакане на избори

Отново ще сме свидетели на тупане на топката и чакане на избори

През 2020 г. здравната каса ще разполага с 400 млн. лв. повече, в сравнение с тази година. Ще помогнат ли допълнителните пари за по-доброто лечение на пациентите, попитахме адв. Андрей Дамянов. Той е зам.-председател на Националната пациентска организация и член на Надзорния съвт на НЗОК.
Никой досега не е вдигал пътеките толкова осезаемо

Никой досега не е вдигал пътеките толкова осезаемо

Преговорите за НРД 2020 г. започнаха. Те ще определят правилата, по които ще работят медиците следващата година. Ще се подобрят ли условията в лечебните заведения с допълнителните 200 млн. лв., попитахме проф. Николай Габровски, зам.-председател на БЛС.
Общинските болници да станат защитени

Общинските болници да станат защитени

Преговорите за НРД 2020 между БЛС и здравната каса започват днес. Те трябва да определят правилата, по които ще работят лекари и болници през следващата година. Ще стигнат ли допълнителните 400 млн. лв. в бюджета на касата да потушат напрежението в сектора, попитахме д-р Неделчо Тотев.
Необходима е „черна кутия“ за лекарските грешки

Необходима е „черна кутия“ за лекарските грешки

Темата за лекарските грешки отново се появи в общественото пространство. Увеличават ли се делата на пациентите срещу медици, попитахме адв. Мария Петрова, създател на LexМedica, първата специализирана кантора в областта на медицинското и здравно право.
На европейско ниво е българската кардиохирургия

На европейско ниво е българската кардиохирургия

Всяка година в навечерието на 19 октомври – Деня на българския лекар, обръщаме поглед към нашите медици.  Този път „Лекар на годината 2019" е проф. Пламен Панайотов, началник на Клиника по кардиохирургия в УМБАЛ „Св. Марина" – Варна. Как се става толкова добър специалист, разказа професорът за читателите на clinica.bg.
На всеки 40 секунди човек умира заради самоубийство

На всеки 40 секунди човек умира заради самоубийство

Всяка година на 10 октомври отбелязваме Световния ден за психичното здраве. Според СЗО до 2020 г. психичните разстройства ще се наредят сред първите пет болести, водещи до загуба на трудоспособност. Какво е психичното здраве на българина, попитахме д-р Захари Зарков, психиатър, началник на отдел „Психично здраве" в НЦОЗА.
Отпадат задължителните нощни дежурства за аптеките

Отпадат задължителните нощни дежурства за аптеките

Световният ден на фармацевта тази година премина под мотото „Безопасни и ефикасни лекарства за всеки". Успяват ли аптеките да ги осигурят на всички граждани в страната, попитахме проф. Илко Гетов. Той е председател на Българския фармацевтичен съюз.
Клиничните проучвания теглят медицината напред

Клиничните проучвания теглят медицината напред

Все повече нови лекарствени продукти и модерни терапии навлизат в медицината. Всички те преминават през клинични изпитвания, преди да се появят в аптеките. Как се справяме ние в тази област, попитахме д-р Борислав Борисов, председател на Българската асоциация по клинични проучвания.
1 2 3 4 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Декември 2019