лица

История от Ориента

29-11-2019 07:00
Гергана
Гергана
Добрева
kapry@abv.bg
История от Ориента Сега започвам живота си за трети път от нулата, казва Фадел
Месец ноември е месец на бежанеца. Затова решихме да ви разкажем историята на един от тях, помогнаха ни от БЧК. Той е в мъдрото десетилетие на хората прескочили 50- те. Знае, че право на грешки няма, защото времето неумолимо изтича като вода между пръстите. Освен това, знае че трябва да дари щастие на жената, която стъпва в неговите стъпки. Силен е, защото вярва в себе си и в мъдростта, натрупана в годините. Една стара арабска мъдрост гласи, че ако нещо се случи един път, може и да не се случи втори, но случи ли се два пъти, ще се случи и трети. Така става и в живота на Фадел. Започва за трети път от нулата живота си, този път в България.
Фадел е бежанец от Сирия. У нас живее вече 4 години. Има собствен ресторант и е сбъднал мечтата си, макар в далечна от родината му страна. Тук е с жена си. Деца нямат. Но са щастливи, защото имат любов и мечти, които предстои да сбъднат.

 

В арабската култура имената,

на хората са като разказ за добродетели, за орисия и за път, който всеки трябва да извърви. Фадел означава честен и себеотдаващ се човек. Той е кръстен на дядо си, който бил знатен и уважаван мъж, кмет на околията. Семейството на Фадел е многобройно. Той е най-голямото от 12-те деца. Има 10 братя и една сестра. Разказва, че е завършил механика, но сърцето му било в кулинарията. Затова се е впуснал в света на ястията и е отворил ресторант. Потръгнало му. И от един, постепенно ресторантите станали три. Тайната на занаята, да приготвя вкусна храна научил от дядо си. Обогатявал опита си, като пътувал. От всяка страна и от всеки народ взимал по малко. Научавал рецепти, срещал тайни подправки, а в гозбите  винаги добавял по щипка любов.

Войната в Сирия, преобърнала

добре подредения му живот. Бойците на Идил нахлули в областта, където живеел. Обкръжили града за повече от половин година. Разтурили бизнеса му, пръснали семейството му, като пилци на всички посоки. Той избягал от родината си, за да търси щастие другаде. Първо  в Турция, а после дошъл в България. Оказва се, че Фадел идва в държава, която помни от младини. Преди 30 години за първи път е посетил  България, като турист, на ваканция. Млад, красив и свободен да мечтае и да избира, какъв да е пътят му като се прибере. Връща се в родината си с решение, да се посвети на кулинарията. Така отваря първото си заведение, в североизточната част на Сирия. А после и другите две. Казва, че идването му в България, преди 30 години и завръщането след това в родината е било като второ начало в живота му. Третото е сега. Питам го, как му се струва сега поредното начало, по-добро ли е от предишните и как вижда България след 30 години.

Казва ми, че днес България е по-красива

от колкото преди 30 години. Това, което се е променило и то в не добра посока е скоростта на времето, която притиска хората да бързат дори когато се хранят. Споделя, че вече все по-малко хора имат време за хубава и топла домашна храна. Казва и друго, че хората хапват често само по някой друг сандвич или полуфабрикат. Все по-малко сядат да се порадват на храната и на отношенията помежду си. А преди години е било друго, яли са повече млечни продукти и по-чиста и качествена храна, отколкото днес. Когато пристига в България преди 4 години, Фадел е на 55. Намира си работа в ресторант, като помощник, макар че владее до съвършенство занаята. Чак по-късно отваря свой. Казва, че денят му започва много рано, с чаша мляко с кафе. После идват задачите свързани с пазаруване на продукти, с приготвянето на самата храна. Споделя ми, че работи с удоволствие, но че мечтае един ден да може да си позволи да наеме помощници.


В заведението няма много украса,

 

но има символи, които разказват за топлота, за уют, за дом и за надежда. Това са картините, които не са рисувани платна, а са рамки на прозорец, подтикващ те да впериш поглед натам. Не виждаш простор ширнал се пред стъклото, а тухли и градеж. Те обаче сякаш напомнят, че всеки е най-добрият зидар на своето щастие. И че за дом, за любов и за бъднина, трябва добър и здрав зид, да направиш. Показва ми един макет на къща, на неговата. Познавам я по портрета му на стена в спалнята и по ресторанта на долния етаж, където се намираме. Тази малка къща я е изработил сам. Това е хобито на Фадел, да прави макети на къщи. Сръчността и умението чрез тях да разказва истории е забелязано още преди години от сирийски журналист. Той направил филм за Фадел, майсторът на домове от картон.

 

В Сирия е имал  цяла колекция с къщи,

 

чрез които е показвал архитектурата и историята на родината си. Така е пресъздавал различни етапи от живота на хората и от бита на сирийците. Най-важният урок в живота си е получил от майка си. Тя му е казвала, че най-важно е преди да вземе решение, да премисли добре всеки детайл. Да не бърза. Казвам му, че тази мъдрост и по нашите земи я има „Три пъти мери, един път режи".  Той се усмихва и кима с глава, защото  няма граници по земята и във времето, за опита на хората, заключен в поговорките. Питам го още, за какво не му достига времето. Отговоря, че

 

все не му остава време, да се погрижи за себе си.

 

Дава ми пример, че още не е ходил на лекар. Гледам го учудено и си мисля, на такава възраст няма ли високо кръвно и висок холестерол. А той сякаш прочел мислите ми, каза „ За сериозни неща още не съм търсил доктор". Питам го, каква е тайната му за доброто здраве. Толкова стрес е преживял, през толкова трудности е минал, а не е и първа младост. Той ми отговаря, че тайната на здравето е в добрия сън, в хубавата храна и в любовта между хората. Затова Фадел се чувства щастлив. Има от всичко достатъчно. Щастлив е защото е направил и верния избор са своето третото начало на живота си, България. Уточнява, че българите са обичлив и толерантен народ. И с усмивка добавя,  че когато даваш добро все някога то ще те настигне.



Майка Тереза от Монтана

Майка Тереза от Монтана

Патронажната сестра Даниела Томова обикаля 18 села, за да лекува най-бедните и да им вдъхва надежда

Скромният отговор на славата

Скромният отговор на славата

Няма как да не съм вярващ и да работя това, раждането е Божествено дело, казва д-р Иван Китов
Магията на Новолунието

Магията на Новолунието

В миналото е съществувало поверие, че името, дадено на детето при раждане, оказва влияние върху съдбата му. Днес едва ли някой вярва в „програма", която определя пътя на човек. И все пак, малко вълшебство в живота не е излишно. Поне така ми се струва, че се е получило при д-р Айча Заралиева. Защото името й означава Новолуние.
За стрелките на времето и спортния хъс

За стрелките на времето и спортния хъс

Най-голямата ми болка е, че покрай свръхинформираността на хората, медицината "олекна", казва проф. Асен Балтов
Лъчи от доброта

Лъчи от доброта

Мечтая да видя всичко смислено, което е създало човечеството , защото този свят е чудесен, казва д-р Румяна Станоева
Духовният лечител на българите в Страсбург

Духовният лечител на българите в Страсбург

Мечтая, един ден да имаме тук хубава българска църква, в която да служа, каза отец Георги
Когато математиците станат лекари

Когато математиците станат лекари

Кабинетите на джипитата са с най-широко отворени врати, казва д-р Румен Алексов
Ангелът на българските лекари  в чужбина

Ангелът на българските лекари в чужбина

Българската общност е нещо много важно, когато стане въпрос за работа и квартира, само българин може да ти помогне, каза Наталия Константинова
Очи в очи с КОВИД-19

Очи в очи с КОВИД-19

Винаги съм работила спешност, защото това беше мечтата ми, каза д-р Дияна Димитрова
За здрава ценностна система

За здрава ценностна система

Не съм колебал нито за миг да стана доброволец, в ситуация като тази, в която се намира страната ми
1 2 3 4 5 ... 17 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Редно ли е фармацевтичните компании да спонсорират определени дейности на лекари и медицински дружества?

Юли 2020