Диабетът води до бъбречна недостатъчност

Най-сериозните проблеми в нефрологията са гломерулонефритите, казва проф. Райна Робева

Ваня
Гъркова
vaniagarkova@abv.bg

Най-сериозната патология в нефрологията са гломерулонефритите или имунните бъбречни заболявания. Те могат да засегнат хора на различни възрасти. Една част от тях водят до появата на отоци и това може да бъде сигнал за човека, че има някакъв проблем. Друга част от тях обаче протичат много неусетно и с някои симптоми, които се откриват само при случаен преглед. Ето защо ранната диагностика е много важна.

ВИЗИТКА Проф. д-р Райна Робева оглавява клиниката по нефрология във ВМА. Тя е завършила Медицинския университет в София. Има три специалности – вътрешни болести, нефрология и клинична фармакология, две специализации във Франция.   Работи от над 30 г., а и като преподавател. През 2014-2015 г. е национален консултант по нефрология. Има много публикации, включително и в чуждестранни медицински издания.

Бъбречната недостатъчност и всичките нейни усложнения също са сред диагнозите, за които лечение може да намерите в клиниката по нефрология във ВМА. „Тя е синдром, нещо като изход, краен етап от повечето бъбречни болести. Не всяка обаче достига до бъбречна недостатъчност, но винаги има първопричина. Напоследък тенденцията е все повече диабетици да достигат до състоянието на бъбречна недостатъчност, което налага и съответните комплексни грижи за този тип пациенти. Крайните фази на болестта са свързани с много усложнения. Освен ацидоза, пациентът може да има и хиперкалиемия, тежка анемия, костни увреждания, стомашно-чревни, сърдечно-съдови усложнения, тежка хипертония. Всичко това е трудно за овладяване, обяснява проф. Робева.

Диабетиците са хората, които са с най-голям риск от развиване на болестта. От една страна диабетът води до бъбречно увреждане, от друга част от нашите пациенти, лекувани с имуносупресивна терапия и кортикостероиди развиват вторичен диабет, с който се влиза в един омагьосан кръг. Ние сме длъжни да се съобразим с тези особености при избора на терапия, казва началникът на клиниката. „Когато едно заболяване е или неадекватно лекувано или е не на време разпознато, то води до бъбречна недостатъчност. Колкото в по-късен стадий бъде открита тя, толкова по-тежко е лечението, тогава болният става неработоспособен и то трайно, особено като премине на диализа", добавя още тя.

Уроинфекциите също са често срещани бъбречни заболявания сред пациентите. „При нас попадат тежките и трудно лечими инфекции, които имат някакво друго основание за множеството рецидиви и тежестта на болестния процес. Това са и диабетици с уронфекции, които могат да протекат под формата на сепсис, хора с камъни в бъбреците и такива, които имат някакви тежки заболявания, било непластични и имунни", обяснява проф. Робева. Инфекциите, които са многократно лекувани, изискват специален набор от антибиотици и конкретни умения от страна на специалиста при подбора им. „Социалната значимост на заболяването е голяма, тъй като понякога хората, страдащи от него, не могат да бъдат трайно излекувани. Има случаи, в които се оправя една инфекция, след това за много кратко време тя рецидивира и микроорганизмите стават все по-резистентни", смята нефрологът.

Има няколко вида уроинфекции в зависимост от мястото на отделителната система, което е поразено от инфекциозният ген. Циститите се проявяват с често уриниране, парене, болка. Понякога хората не взимат адекватни мерки и започват други прояви като по-високи температури- над 37,5 градуса, а също така и болки в кръста", казва още проф. Робева. За щастие много от по-леките уроинфекции могат да бъдат открити още при общопрактикуващия лекар и да не се наложи посещение на клиниката. Това обаче не винаги се случва, защото доста пациенти се лекуват своеволно и по този начин усложняват диагнозата си. „Преди години бях срещнала в едно голямо медицинско списание заглавие, което гласеше, че антибиотиците не са аспирин и не всяка температура се лекува с тях. Аз бих казала, че преди да се предприеме лечение с антибиотик, пациентът трябва да потърси съвет от личния си лекар и вече той да го насочи към специалист, ако е необходимо", съветва специалистът от ВМА.

Задачата на всички нефролози е ранното откриване на болестите, за да може пациентът никога да не достигне до бъбречна недостатъчност. Ако болният обаче бъде открит в по-късните етапи на заболяването, тогава само може да се прогресията му, тоест да се забави с няколко години достигането на пациента до диализа.

„Хората у нас не са достатъчно информирани за бъбречните заболявания, въпреки че цялата нефрологична общност в България полага големи усилия в тази посока. Информацията в интернет е много обща и когато до нея достигне човек, който не е медицински образован, може да си направи погрешни заключения за собственото си заболяване. Аз лично смятам, че по-добрият вариант е когато пациентът почерпи сведения от компетентните хора", заключва шефът на новата клиника по нефрология.

КЛИНИКАТА                                                          ЕКИП В Клиниката по нефрология към ВМА работят 7 лекари, които са специалисти по нефрология. Четирима от тях са и със специалност по вътрешни болести, а други двама притежават и военномедицинска специалност.   АПАРАТУРА Клиниката разполага с модерна апаратура. Има оборудвана зала за осъществяване на бъбречни биопсии под ехографски контрол с целия необходим инструментариум.   СТРУКТУРА Клиниката има капацитет от 30 легла, по три в помещение. Стаите са с модерно обзавеждане, собствен санитарен възел, климатик и безплатен телевизор.