Обучението да бъде включено в дейността на специалистите

Мултидисциплинарният подход е нещо много добро, но пациентите рядко стигат дори до специалист. Адмирирам нуждата от национална програма и правя скоба - повечето колеги знаят, че имаше такава за борба с остеопорозата и тя категорично работеше-доведе до добри резултати по отношение на информираността и лечението на пациентите. За захарния диабет, който ангажира толкова много хора съм категорична, че от програмата ще има полза. Но тя изисква повече време и организация. Ще направя няколко конкретни предложения, които биха могли да заработят още от януари, ако залегнат в НРД.

 

Първо да се пренасочат усилията на личните лекари.

 

Не е нужно те да лекуват хората с диабет тип 2, един новооткрит пациент може 5 години да не стигне до ендокринолог, което от моя гледна точна е абсурдно. И, когато говорим за скъпи и иновативни терапии, те са прекрасни, но когато грамотно и навреме успеят да бъдат включени, а това не е в правомощията на един личен лекар. Така че според мен усилията на личните лекари трябва да бъдат съсредоточени в диагнозата преддиабет, т.е. скринингът и ранното установяване на тези пациенти, а достъпът до специалист на диагностицираните хора да бъде значим. Второто нещо, с което не се съгласявам, макар колегите да влагат героични усилия, е огромната полза от програмата за обучение на диабетици, която беше факт, но тя на практика не работи в мрежата изобщо.

 

Тя работи на определени места, където някой доброволно

 

е направил усилия за това. Така че категорично апелирам за това обучението на пациентите с диабет да бъде включено в дейността на специалистите, защото при един инсулин с наличие на 300 ленти, които се отпускат на един пациент, ако няма кой да контролира дозите или да каже на този пациент какво да направи, то тогава просто се хвърлят едни пари на вятъра. Парите за обучение биха могли да спестят огромни други разходи. В момента те не са малко, но от моя гледна точка не стигат до крайната цел, която имаме. На трето място - профилактиката, информираността и борбата със затлъстяване в детска възраст са може би най-ранната превенция, която може да се направи. Тези мерки биха могли да бъдат факт от януари, без да изискват някакви колосални средства.