Диабетната програма е необходимост за България

Пациентите трябва да са наши съюзници, а не врагове на самите себе си, казва проф. Сабина Захариева

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

Акцентирам върху първичната профилактика.

Хората с риск от захарен диабет имат големия шанс да не го развият. И дори и тези, които вече имат диабет, могат никога да не развият усложнения. Ние сме отговорни това да не се случи. Екипният подход е много важен – лекуващият лекар на всички нива на извънболничната помощ плюс болниците и институциите с акцент на НЗОК. Необходима е устойчива политика за промяна на здравната култура на българина, информационни кампании, промоция за правилното хранене и физическата активност, програми за идентифициране, обучение и подкрепа на рисковите групи. Такива програми съществуват и са ефективни. При наличие на такава програма честотата на захарен диабет в други страна намалява с над 50%. Огромен успех.

През годините сме имали национални диабетни програми,

бих казала до 2000 година. Оттогава досега, на всички нива правим опити да има такава програма. Донякъде това бе осъществено в програмата за хронични незаразни заболявания, но не смятам, че мястото на захарния диабет беше твърде голямо в тази програма. Затова въпросът за национална диабетна програма стои на дневен ред. И бих искала да уверя всички инстанции над нас лекарите – парламент, МЗ, че когато искаме национална диабетна програма това не значи – „Дайте милиони". Обикновено се разбира така. Бих казала, че и до сега елементи на национална диабетна програма като превенция, скрининг, регистър, обучение съществуват. Те са инициативи на отделни експерти, групи или екипи на хора, които са много амбициозни и имат постижения.

Мястото на държавните институции е да канализират тази работа,

да създадат малко по-добра организация, за да може всички много по-ефективно да действат за решаване на тези основни проблеми, за става дума. Смятам, че във връзка с първичната, вторична и третична профилактика решението е активен скрининг. Той се прави на няколко места и досега в рамките на финансиране от различни проекти, МОН, медицински университети, спонсорирани от фармацевтични фирми. Този скрининг би могъл да се канализира, ако има една амбулаторна процедура и бих казала това е конкретно и лесно решение за скриниг и обучение на рисковите групи за захарен диабет. Този въпрос е поставян многократно било под форма на амбулаторна процедура за метаболитен синдром, тя може да се формулира много по-ясно, стига да има добра воля за това. И аз смятам, че

ако сега успеем да направим поне това, ще бъде много голям успех,

защото следва тригодишният рамков договор и сега е моментът, в който трябва да настояваме за това. Въпросът, който винаги съм поставяла са излишните хоспитализации. С тази амбулаторна процедура, ще се икономисват пари от тях . В цялата тази програма, която би трябвало да има, пациентите трябва да са наши съюзници, а не врагове на самите себе си. Именно ползата от обучението е, че те трябва да знаят какво е добър контрол, какви са ползите, какви са рисковете, какво да правят. Националната диабетна програма трябва да бъде координирана от МЗ самостоятелно или като част от програмата за хроничните незаразни болести. Тя изтича през 2020 г. и отново сега е моментът да се поднови под някаква форма. Затова поставям този въпрос. Със създаването на програма до голяма степен ще се спре нарастването и разпространението на захарния диабет, ще се подобри контрола и трябва пациентът да се постави в центъра на здравните грижи. Така че националната диабетна програма е необходимост за България и аз призовавам всички за успешното решаване на този въпрос.