лица

Призвание магистър-фармацевт

08-11-2019 07:00
Гергана
Гергана
Добрева
kapry@abv.bg
Призвание магистър-фармацевтЩастлив съм, че ме приеха по първото и единството желание, което посочих, каза Тихомир
Това е Тихомир Голийков. Намираме го сред отличниците на Фармацевтичния факултет на Медицински университет София. Той е пети курс и за учебната 2018-2019 година успехът му е пълно 6. Тихомир e член на редакторския колектив на списание Premedicus.
Изключително приятен събеседник. Това е първото впечатление, с което ме оставя 23 годишният младеж. Интересувам се от къде идва тази толкова специфична и рядка фамилия. Така разбирам, че тя е характерна само за едно населено място в България, Угърчин. Името го носят малко хора, и всички те са от един род, казва Тихомир. Приятелите му го наричат Тишо и го обичат безкрайно, защото ги свързва фармацията и вълнението заедно да откриват непознатото по магистралата на науката. Питам го защо е решил да стане фармацевт. Той ми отговаря, че фармацията за него е като сбъдната мечта. „ Някои искаха да кандидатстват медицина или стоматология, аз мечтаех за фармация и сега съм щастлив, че ме приеха по единството желание, което посочих", казва Тихомир. За родния си град говори с топлота. „Угърчин е малък град сгушен в Балкана, по пътя за Ловеч". Там живият неговите родители.

Баща му е пенсиониран полицай,

а майка му е работила в Агенцията по социално подпомагане, обяснява ми той. В Угърчин Тихомир е учил само в първи клас. До седми клас е учил в едно ловешко училище, после е приет в елитната езикова гимназия в града. Точно в гимназията разбира, че умее емоциите да излива в стих. Таланта му първа открива учителката по литература. Тя го насърчава и момчето разбира, че чувствата изглеждат много красиво, когато са написани на лист. Очите му са отворени и за красотата на цветята. За това не е чудно, че е предпочел фармацията, а не медицината. Полага успешно изпитите в МУ- София и е пръв от момчетата сред приетите във Факултета по фармация. Казва, че трудни предмети няма, има по интересни и такива, за които полага повече усилия. Любопитно ми е дали като се дипломира се вижда като фармацевт в Угърчин, отговоря ми, че все още обмисля професионалната посока. Еднакво го изкушава възможността да остане в академичната общност, както и да работи нещо, което е клинично ориентирано."Вече съм на финала на обучението си и много обмислям всички възможности, решение обаче все още не съм взел", споделя Тихомир.

Питам го за първите му

впечатления от София и за трудностите на един млад човек да се впише в новата среда. Разказва ми, че големият град еднакво силно го е респектирал и очаровал. Бързо се е приспособил към всичко. Най-трудно е било с градския транспорт, но сега това е просто минало, на което се забавлява. Любимото му занимание е да чете и да пише стихове. На нощното му шкафче стои роман и наскоро закупен кактус. Тихомир не е изкушен от криминалния жанр. Харесва фентъзи, а наскоро е открил и магията на психоанализата."Изчетох доста книги по темата. Знанието за причините хората да реагират по определен начин е изключително вълнуващ. Освен фармацията, това в момента е най-големият ми интерес", споделя Тихомир. Питам го къде се пресичат фармацията и психоанализата. Той ми отговоря, че от гледна точка на терапия са коренно различни. Но пресечната точка на двете е в общуването с пациента и в желанието да помогнеш на някого. Най-много се ядосва, когато види несправедливост, дори и да не е свързана с него. Инстинктивно се впуска да помага. „ Изпитвам нуждата да вляза по средата на проблема и да се опитам да го поправя, за да помогна на човека, който е засегнат от него. Често това ме е вкарвало в неприятни за самия мен ситуации, но добрият резултат е компенсирал негативите", обяснява ми Тихомир.

Умението да „влиза в обувките" на другия

е точното ключе, с което Тихомир превърта ключалката на щастието. То е качеството, което печели и привързва сродни нему души. А те са цели седем, смее се Тихомир. Това са колегите му, с които още от началото на следването се сприятелява. С тях споделя не само ежедневието, но и ваканциите. С тях се наслаждава на красотата на планината и на усещането да бъдат във всичко заедно. Казва ми, че най-вълнуващият подарък е получил точно от тях. Това е картина с карикатурите им, а до образите на седмината е имало хапченца и надпис, това е отборът на Тишо.



Една дарена икона и един спасен кръст

Една дарена икона и един спасен кръст

Всеки понеделник и петък влизам в храма на Александровска болница, освен за семейството ми се моля и за моите пациенти, казва д-р Найден Кандиларов.
Чудесата на зрелия избор

Чудесата на зрелия избор

Човек, трябва да избира професия със сърцето си, казва Станислава Базовичка
Планинска легенда

Планинска легенда

В планината солови акции няма, това е отборна работа на добре смазана машина, казва планинския спасител Иван Драгошинов
Лекарят, който спира „света“ да се върти

Лекарят, който спира „света“ да се върти

За световъртежа малко се учи в университета, за мен той винаги е бил професионално изкушение, казва д-р Георги Савов
Нека да помълчим

Нека да помълчим

Смятам, че душата си търси себеподобните и ги открива в различни хора, аз непрекъснато откривам моите, казва д-р Самиa- Надин Катибова
Пазителят на истината

Пазителят на истината

Най-тежко за един лекар е да бъде несправедливо обвинен, казва д-р Слави Филчев
История от Ориента

История от Ориента

Сега започвам живота си за трети път от нулата, казва Фадел
Търсач на артефакти

Търсач на артефакти

Хобито ми е да пътувам и поне два пъти в месеца избирам да посетя забележителност, която още не съм видял
Когато чертаеш бъдещето си със спортна страст

Когато чертаеш бъдещето си със спортна страст

Аз може би съм единственият лекар, който всеки ден ходи на работа със сак пълен с кутии с храна и с учебници, казва д-р Валентин Иванов
Будител в бяло

Будител в бяло

Влюбих се в планината още като ученик, от нея разбрах колко красива е родината ни, казва д-р Шеип Панев
1 2 3 4 5 ... 16 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Януари 2020