Диабет

Подкрепа за диабетната програма

06-11-2019 18:07

Здравната комисия в НС ще даде препоръка на МЗ за приемането й, медицинският елит защити необходимостта от стратегическия документ

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

Комисията по здравеопазване в НС и медицинският елит застанаха зад създаването на национална програма за борба с диабета. „Ще отправя такава препоръка към МЗ", каза председателка на парламентарната ресорната комисия д-р Даниела Дариткова, по време на кръгла маса посветена за диабета. Решението й бе предшествано от категоричните и убедителни аргументи на медицинския елит у нас, че диабетна програма трябва да има.

Темата постави проф. Сабина Захариева, главен координатор на Експертния съвет по ендокринология в МЗ. Предвид увеличаващите се случаи на диабет и тежките усложнения, тя подчерта ключовата роля на профилактиката, превенцията и скрининга, които трябва да бъдат в центъра на националната диабетна програма. „Това обаче не значи дайте милиони", обърна се тя към властта като обясни, че стратегическият документ не е просто някакво „наливане на пари", а инвестиция в здравето на пациентите. Превенцията, навременната диагностика и подобряването на грижите за пациентите и тяхното обучение могат да подобрят контрола над заболяването, продължителността и качеството на живот, както и да намалят разходите на здравната система, заяви проф. Захариева.

аааа

За ефекта от националните програми говори

аааа

и опита от чужбина. В Израел здравните разходи са намалели с 25% за 5 години и с 60% за 10 години, каза доц. Пламен Попиванов, ендокринолог от Александровска болница като каза, че това е блестящ пример за ефекта от програмата благодарение, на която са намалели разходите за хемодиализи, инфаркти, трансплантации, до които се стига след усложненията от диабет. Зад идеята за програмата застана и акад. Лъчезар Трайков, ръководител на Катедра по неврология на Медицинския университет – София. Той акцентира върху връзката между диабета и инсултите и категоричен, че профилактиката на захарната болест може да даде отражение и върху профилактиката на мозъчното стареене. „Когато стане дупка в мозъка, нищо не може да я спре", каза той. Доц. Катя Тодорова пък акцентира върху необходимостта от скрининг сред бременните жени. „Адмирирам идеята за диабетна програма", каза и ендокринологът д-р Наталия Темелкова.

Пациентските организации за хората с диабет в България

също апелираха за пореден път за диабетна програма. Медицинските специалисти поставиха на дневен ред

и въпроса за договаряне на амбулаторна процедура за скрининг на диабет в хода на преговори на НРД. Тази идея също срещна подкрепата на д-р Даниела Дариткова, която заяви, че заедно със здравното министерство ще търсят вариантите за изпълнение на препоръките на лекарите. Те очертаха и основните предизвикателства и тенденции при заболяването. Диабетът е глобален проблем, пред който са изправени всички държави в света, каза проф. Цветалина Такова началник на Клиниката по диабетология в УСБАЛЕ „Академик Иван Пенчев. В България болните с тази диагноза през т.г. са 442 хил. души или 8.3% от населението на възраст между 20-79 години. Според проф. Танкова всеки втори човек с диабет по света е недиагностициран, а един от всеки 13 души има предиабет.

Това налага подобряване на скрининга за предиабет,

програми за превенция на болестта, защото половината от случаите на захарен диабет тип 2 могат да бъдат предотвратени, категорична е проф. Танкова. Обществените средства на година за лечение на диабета в страната ни са около 550 млн. лв. по данни на Международната диабетна федерация (IDF), отчета доц. Зорница Миткова от Катедрата по организация и икономика на фармацията във Фармацевтичния факултет на МУ-София. Близо 20% са за извънболнично проследяване (визити при ОПЛ и други специалисти, изследвания, тест-ленти и др.), 20% са и разходите за медикаменти, като се реимбурсират всички съвременни терапии. Останалите 60%, което се явява основната част от средствата, дадени за лечение на диабет, отиват за хоспитализации и лечение на усложненията - сърдечно-съдови, неврологични, бъбречни, хирургични и др. Същевременно навлизането на съвременните здравни

технологии допринася за подобрение на контрола на заболяването

и намаляването на средствата за лечение на свързаните с него усложнения. Според анализите, в България делът на пациентитес добър контрол на болестта нараства и достига 40% от засегнатото население. Това води до намаляване на риска и броя на усложненията, което спестява разходи за тяхното лечение в размер на 20 млн. лв. за периода 2012-2016 г., уточни още доц. Миткова. Продължителността на живота при хората с диабет тип 2 се подобрява и изпреварва с 6 месеца тази на останалата част от обществото, а за периода 2012 – 2015 г. медицината у нас е спечелила година повече живот за хората с диабет, стана ясно от изследване на Катедрата по „Организация и икономика на фармацията" в МУ-София. По данни на Диабетния регистър в УСБАЛЕ„Акад. Иван Пенчев" обаче броят на диабетиците с усложнения е над 163 000. Все още над 50% от българите с диабет не постигат добър контрол на заболяването. Основната причина за това е, че голяма част от тези пациенти нямат достатъчно знания и мотивация как да управляват заболяването си и как да водят здравословен начин на живот.

Още по темата